Кралството на мечтите

положение че съотношението на твоите към моите хора е било две към едно, ти ми даваш доказателство, че няма да се обърнеш срещу мен, колкото и да те изкушава това. — Хенри се усмихна. — Но въпреки предаността си към мен не си имал намерението да освободиш лейди Дженифър Мерик и да я повериш в ръцете на Грейвърли, който щеше да я отведе в дома й, нали?

Гневът отново проблесна в погледа на Ройс при спомена за собствената му глупост.

— По това време вярвах, че тя самата ще му откаже и ще му обясни защо — оправда се графът.

Хенри зяпна.

— Значи Грейвърли е казал истината за това! И двете жени са те изиграли!

— И двете?

— Да, момчето ми — рече кралят, който сякаш се забавляваше и се изнервяше едновременно. — Зад вратите на тази зала стоят двама пратеници на крал Джеймс. Посредством тях бях в постоянна връзка с него, а той поддържа непрекъснат контакт с лорд Мерик. Според информацията, която ми предадоха, по- младото момиче нарочно е завряло главата си в пухената възглавница и така е предизвикало пристъпа си на кашлица. После те е убедило, че става въпрос за тежка болест, и ти си направил глупостта да го пуснеш да си ходи. По-голямата — лейди Дженифър — се е престорила на кротка за един ден, после те е накарала да я оставиш сама и — хоп! — избягала е с доведения си брат, който без съмнение е успял по някакъв начин да й съобщи къде да се срещнат. — Тонът на Хенри стана по-груб. — Сега цяла Шотландия се смее на най- големия ми воин, че е бил заблуден от две млади момичета. Собственият ми двор също се забавлява с тази история. Следващия път, когато се изправиш срещу някой противник, Клеймор, бъди готов да ти се изсмее насреща, вместо да подвие опашка от страх.

Преди минута Ройс не можеше да си представи, че нещо ще го ядоса повече от бягството на Дженифър от „Хардин“ в онзи злополучен ден. Мисълта за боязливата Брена обаче, която се плашеше и от собствената си сянка, а бе успяла да го направи на глупак, го накара да заскърца със зъби. И това беше преди да чуе останалото от Хенри. Значи сълзите на Дженифър и отчаяните й молби за сестра й са били фалшиви! Тя се е преструвала, очаквайки, че до падането на здрача ще дойдат да я спасят. Ето защо се бе съгласила и на сделката — защото си е мислела, че ще се измъкне без проблеми!

Хенри рязко се изправи и започна да слиза бавно по стъпалата.

— Почакай! Още не си чул всичко! Врявата, която се вдигна около тези събития, надмина всички мои очаквания. Нарочно не те повиках досега, защото първо исках да разбера от безразсъдния ти брат някои неща, например откъде точно е отвлякъл момичетата. Оказа се — Хенри си пое шумно дъх, — че той ги е похитил от земите на абатството, точно след като баща им си е тръгнал. Като резултат от това сега Рим ми налага всевъзможни репарации, да не говорим за протестите на цяла католическа Шотландия, защото земята на манастира била свята! Като капак на всичко и онзи дивак Макферсън се е разлютил и заплашва да поведе всички планински кланове на война срещу нас, защото си бил отвлякъл неговата бъдеща жена!

— Неговата какво! — изсъска Ройс.

— Не си ли знаел, че младата жена, която си прелъстил, а след това си накичил с бижута, вече е била сгодена за най-могъщия водач на кланове в Шотландия? — попита кралят, присвил подозрително очи, докато се разхождаше напред-назад из помещението.

Червеният облак на яростта се спусна пред очите на графа, замъглявайки зрението му, и в този момент той бе абсолютно убеден, че Дженифър Мерик е най-изпечената лъжкиня на света! Образът й веднага изплува в паметта му, той видя невинните й очи и чаровната й усмивка и си припомни какво му бе разказвала за абатството. Тя го бе накарала да повярва, че е изпратена там за цял живот, и изобщо не му бе споменала за това, че ще се жени! Тогава рицарят си припомни историята й за кралството на мечтите й и гневът избухна в него като вулкан. Нямаше никакво съмнение, че тя си бе измислила абсолютно всичко! Беше си играла с отзивчивостта и състраданието му така изкусно, както свирач на арфа дърпа струните на своя инструмент.

— Разваляш ми бокала, Клеймор! — направи му забележка кралят, докато гледаше как здраво стиснатият юмрук на Ройс кара сребърния ръб на чашата да се огъне. — Не забелязах да отричаш факта, че си спал с по-голямата дъщеря на Мерик… Така ли е?

Рицарят кимна безмълвно.

— Достатъчно разговаряхме — отсече монархът, а обичайната му дружелюбност бе изчезнала от гласа му. Оставяйки богато украсения бокал на масата, той се върна към стъпалата до трона. — Джеймс не може да се съгласи на договор, след като сред поданиците му цари истински хаос заради оскверняването на Белкъркското абатство. Нито пък Рим ще се задоволи само с прост дар за хазната си. Така че с Джеймс стигнахме до заключението, че има само едно възможно решение, и за пръв път сме единодушни по даден въпрос.

Преминавайки в първо лице множествено число, за да засили въздействието на думите си, кралят заяви с тон, който не търпеше възражение:

— Нашето решение е веднага да потеглиш към Шотландия, където ще се ожениш за Дженифър Мерик в присъствието на дипломатически представители на двата кралски двора пред очите на хората от нейния клан. Някои придворни от наша страна ще те придружат по време на пътуването, като присъствието им на сватбата ще означава, че английското благородническо съсловие приема твоята жена като напълно равна на тебе по сан.

Щом завърши, Хенри впери заплашителен поглед в застаналия пред него мъж. Пребледнял от ярост, Ройс проговори с усилие, а думите му наподобяваха съскаща пара, когато излетяха от устата му:

— Искате невъзможното.

Кралят ехидно се ухили:

— И преди съм го искал от теб в повечето битки, но не си ме разочаровал. Нямаш никакви основания и никакво право да го сториш сега, Клеймор. Нещо повече — Хенри се размърда на трона си, — ние не искаме. Ние ти заповядваме. Пропуснах да ти кажа, че задето не си се подчинил на заповедите на нашия пратеник, засягащи освобождаването на заложничката ти, те глобяваме с имението в Гранд Оук заедно с всичките му приходи за миналата година.

Ройс бе дотолкова заслепен от ярост при мисълта да се ожени за тази лъжлива, коварна червенокоса вещица, че изобщо не чу какво му каза Хенри.

— Обаче — заяви кралят, смекчавайки тона си, когато видя, че Ройс не се опитва възразява, — за да не изгубиш съвсем имението в Гранд Оук, ще го дам на съпругата ти като сватбен подарък. Това обаче в никакъв случай не означава, че ти опрощавам глобата — очаквам всички доходи от миналата година да постъпят в хазната ми.

Той посочи с ръка към един пергамент, който стоеше на масата до гарафата с вино.

— До един час този пергамент ще бъде предоставен на пратеника на Джеймс, който ще му го връчи лично. Там е описано всичко, което току-що ти казах — всичко, за което с шотландския крал постигнахме съгласие — и аз съм сложил печата си върху документа. Веднага щом го получи, Джеймс ще изпрати вестители при лорд Мерик, които ще му предадат, че бракосъчетанието между теб и дъщеря му ще трябва да се състои в замъка „Мерик“ след две седмици, смятано от днес.

Изричайки това, крал Хенри млъкна, очаквайки вежливите думи, с които рицарят щеше да приеме казаното досега, придружени с обещанието занапред да се подчинява безпрекословно на заповедите на суверена си.

Неговият поданик обаче само просъска гневно:

— Това ли е всичко, сир?

Хенри смръщи вежди, а търпението му бе на привършване.

— Искам честната ти дума, че ще направиш това, което ти казах. Изборът е твой — или бесилката, или се жениш за дъщерята на Мерик възможно най-скоро!

— Възможно най-скоро — повтори Ройс.

— Отлично! — Хенри потупа коляното си и доброто му настроение се върна. — Да ти кажа честно, приятелю, за миг помислих, че ще избереш смъртта пред женитбата.

— Мисля, че занапред честичко ще съжалявам, задето не постъпих така.