Кралството на мечтите

— Без и той самият да го осъзнава, Джеймс ми даде ключа към унищожението на Варварина, но не на бойното поле, където щях да отнема живота му, както се надявах, а в собствения му замък, където ще съсипем всичко, което е останало от презрения му живот. Всъщност — изрече той с лукава усмивка — ти вече си започнала.

— Какво… какво имаш предвид? — прошепна дрезгаво Джени.

— Цяла Англия му се подиграва заради теб. Историите за това как си успяла да избягаш — и то на два пъти! — как си го ранила със собствения му кинжал, се разправят навсякъде в Англия и Шотландия. Неговата пословична жестокост му е създала доста врагове в собствената му страна и тези хора разпространяват разказите за това как си го направила на глупак. Ти успя да превърнеш в посмешище най- прославения рицар на Хенри, мила. Ти унищожи репутацията му, но остават богатството и титлите му — богатството и титлите, които спечели, смазвайки Шотландия под желязната си пета. От теб зависи да не му позволиш да се наслади на тези придобивки — и ти можеш да направиш това, като не го дариш с наследник. Като не го даряваш с ласки. Като…

Дженифър се изправи рязко на крака.

— Но това е лудост! Кажете на крал Джеймс, че изобщо не искам неговото „обезщетение“!

— Напротив! Рим иска компенсации за поругаването на светите земи. Шотландия също. Ние трябва да си отмъстим! Докато си говорим, Клеймор вече идва насам. Брачният договор е подписан и бракосъчетанието ще се състои колкото е възможно по-скоро. Нямаме избор!

Девойката поклати глава.

— Не, татко, вие не разбирате. Разбирате ли, той… той ми повярва, че няма да избягам, а аз направих точно това. А ако наистина съм го превърнала в посмешище, той никога няма да ми прости за стореното от мен…

Гневът отново накара лицето на лорд Мерик да стане пурпурно.

— Ти нямаш нужда от прошката му. Ние искаме да го съсипем — по всеки възможен начин! Всеки Мерик, всеки жител на Шотландия ще разчита на теб! Ти си достатъчно храбра, за да направиш това, Дженифър. Доказа го, докато беше негова пленница.

Тя не го слушаше вече. Бе унижила Ройс Уестморланд и сега той идваше насам; потръпна при мисълта колко ли щеше да я презира и мрази за това. В съзнанието й изплуваха спомени за моментите, когато беше разгневен. Припомни си лицето му, когато любимият му кон беше умрял заради нея; яростта му, когато поряза лицето му. Но в нито един от тези случаи не беше постъпила така, че да измами доверието му. Или по-лошо — да го направи на глупак.

— Той трябва да бъде лишен от наследник, тъй както бях лишен и аз! Черният вълк е причината Аликзандър да загине. На всяка цена! Господ ми дава тази възможност за възмездие, когато всички други пътища са отрязани пред мен. Но аз имам и други наследници, докато той няма да има нито един! Никога! Твоята женитба ще бъде моето отмъщение!

Джени проплака:

— Татко, умолявам ви, не искайте от мен да направя това! Всичко друго, само не и това! Ще се върна в абатството или ще отида при леля Елинор, или където ми кажете!

— В никакъв случай! Тогава той ще се ожени за някоя от своите курви и ще се сдобие с наследник от нея!

— Няма да направя това! — извика момичето. — Не мога! Невъзможно е! Ако Черният вълк ме иска… искам да кажа, ако иска наследник… — тя се изчерви, докато се поправяше, — как мога да предотвратя това? Силата му е пет пъти по-голяма от моята. Пък и след всичко, което се случи, не ми се вярва, че той ще изгаря от желание да бъдем в един замък, да не говорим пък — в едно… — замълча, опитвайки се да измисли подходящ синоним, но не можа — легло!

— Още по-добре, дъще! Още по-добре! Ние само ще спечелим от това! Обаче си мисля, че надали ще ти устои. Ти притежаваш същото излъчване като майка си — никой мъж, който те погледне, не може да остане равнодушен към теб! Ти разпалваш страст у всеки истински мъж и Черният вълк ще те желае, независимо дали те харесва или не. — Той направи пауза за по-голям ефект, след което продължи: — Обаче надали ще успее да направи нещо, ако изпратя леля Елинор заедно с теб.

— Леля Елинор? — повтори Дженифър. — Изобщо не разбирам какво имате предвид, татко, но цялата работа никак не ми харесва! — Ръцете й се бяха впили във вълнения плат на роклята й, а в паметта й изплува образът на един друг, по-различен Ройс Уестморланд, който нямаше нищо общо с онзи, когото познаваха те — мъжът, който я милваше в горичката, който разговаряше с нея на терасата, който беше сключил сделка с нея и после се бе държал изключително нежно, докато някой друг на негово място просто би я изнасилил, а после хвърлил на хората си за дивашки забавления.

— Умолявам ви! Опитайте се да ме разберете! — Изгледа всички присъстващи, после впери поглед в баща си. — Не липсата на преданост, а разумът ме кара да изрека тези думи — много добре знам колко от нашите хора са загинали в битката с Вълка, но такива неща се случват във всяко сражение. Той не може да бъде обвиняван за смъртта на Аликзандър или за…

— Ти се опитваш да го оправдаеш? — изсъска баща й, изглеждайки я така, сякаш се бе превърнала в змия пред очите му. — А може би си по-предана на него, отколкото на нас? Така ли е?

Джени се почувства така, все едно я беше зашлевил, но си даде сметка, че чувствата й към похитителя й представляват загадка дори за нея.

— Не — твърдо изрече. — Просто искам мир. За всички нас.

— Ясно е, Дженифър — каза лорд Мерик с горчивина, — че ти е спестено унижението от онова, което твоят бъдещ съпруг мисли за „мирния“ ви съюз и за самата теб. Пред целия двор на Хенри той е заявил, че не би се оженил за теб, дори и да си била кралицата на Шотландия. Кралят го заплашил, че ще му отнеме всичко, което притежава, но той продължавал да се опъва. Едва когато Хенри му казал, че ще го обеси, ако не изпълни заповедта му, се съгласил, и то с нежелание. Нещо повече — нарекъл те е „уличницата на Мерик“ и е заявил, че трябва да те понатупа малко, докато започнеш да му се подчиняваш. Приятелите му започнали да се обзалагат кой ще надделее в брачното ложе, понеже той се похвалил, че ще те стъпче така, както е стъпкал Шотландия. Виждаш какво мисли за теб и женитбата ви! Що се отнася до останалите, вече всички те наричат: „Уличницата на Мерик“!

Всяка дума на баща й я нарани като безмилостен удар с бич, накара я да се свие от срам, а болката, която изпита, беше направо непоносима. Когато той най-накрая спря да говори, тя остана на мястото си — вцепенена, скована и безжизнена, без да усеща нищо. Щом най-сетне проговори, взирайки се в мрачните лица на доблестните шотландци, гласът й трепереше от гняв:

— Надявам се да са заложили цялото си богатство на него!

Петнайсета глава

Джени стоеше сама на балкона, зареяла поглед към мержелеещите се каменисти възвишения в далечината. Вятърът си играеше с буйната й коса, а ръцете й здраво стискаха каменния парапет пред нея. Надеждата, че нейният „годеник“ няма да пристигне за сватбата, бяха помръкнали преди няколко минути, когато един от стражите гръмко обяви, че конниците се приближават. Сто и петдесет рицари яздеха в момента към спуснатия мост на крепостта, а последните лъчи на залязващото слънце караха доспехите им да сияят като злато. Образът на озъбената вълча муцуна изникна пред очите й, изрисуван върху сините знамена, парадните сбруи на конете и наметалата на рицарите.

Тя стоеше на балкона и наблюдаваше приближаващия се кортеж. Вече можеше да различи, че сред ездачите има и жени, както и че не всички знамена носеха отличителните знаци на Вълка. Бяха й казали, че някои английски благородници също ще присъстват на церемонията, но тя не предполагаше, че ще има и представителки на нежния пол. Погледът й неохотно се насочи към широкоплещестия мъж, яздещ в началото на колоната — без шлем, щит или меч, върху гърба на величествен черен жребец с развяващи се опашка и грива, които можеха да бъдат наследени единствено от Тор. До Ройс яздеше Арик, също гологлав и без оръжие, което, както Джени предположи, навярно изразяваше презрението им към всеки жалък опит