Кралството на мечтите

Кралят се засмя и посочи към гарафата:

— Да вдигнем тост за сватбата ти, Клеймор. Виждам — каза, докато наблюдаваше как Ройс взима нова гарафа с вино, — че възприемаш този насилствен брак като наказание за годините ти на вярна служба към мен, но аз изобщо не съм забравил как се сражава храбро на моя страна, когато нямахме никакви надежди, че ще спечелим.

— Това, което се надявах да спечелим, беше мир за Англия, сир! — горчиво изрече рицарят. — Мир и силен крал с подобри идеи за запазването на този мир от старите методи — онези с бойните брадви и тараните. Тогава обаче не знаех — добави със зле прикрит сарказъм, — че някои от методите ви ще включват бракосъчетания между враждуващи фамилии. Ако знаех — завърши кисело, — сигурно щях да премина на страната на Ричард.

Това откровено признание така зарадва Хенри, че той отметна глава назад и гръмогласно се засмя.

— Приятелю, винаги си знаел, че смятам женитбата за отлично средство за постигане на компромис. Не си ли спомняш как седяхме късно през нощта до лагерния огън край Босуъртските поля? Бяхме само двамата и аз ти казах, че бих дал сестра си за жена на Джеймс, стига да знаех, че това ще донесе мир.

— Вие нямате сестра — изтъкна Ройс.

— Прав си, но вместо това имам теб — тихо отвърна владетелят. Това беше един от най-големите комплименти, които можеше да чуе човек от устата на крал, и рицарят съзнаваше това. Той въздъхна, остави бокала на масата и прокара пръсти през косата си.

— Примирия и турнири — това е пътят към мира — добави Хенри, очевидно доволен от себе си. — Примирия, по време на които мъжете въздържат своята агресия, и турнири, в които се разтоварват от нея. Поканих Джеймс да дойде с най-личните си рицари на турнира в околностите на „Клеймор“ по-късно през есента. Ще се оставим шотландците да ни победят на полето на честта — нещо съвсем безобидно. Ти, естествено, не си длъжен да участваш.

Когато Хенри замълча, Ройс попита:

— Имате ли да ми кажете още нещо, сир, или вече мога да си вървя?

— Свободен си — отвърна му с приповдигнат тон владетелят. — Ела да ме видиш на сутринта, тогава ще си поговорим повече. Не бъди суров към брат си — той предложи да се ожени за сестрата, за да те отърве от сватбата. Между другото изобщо нямаше вид да го прави с нежелание. Но за съжаление така нищо нямаше да постигнем. О, забравих нещо! Клеймор, не се притеснявай как ще съобщиш на лейди Хемъл за разваления годеж — направих го вместо теб. Горката — изглеждаше доста разстроена. Изпратих я в провинцията, надявайки се, че смяната на обстановката ще й подейства добре.

Когато научи, че Хенри е задвижил нещата с годежа му, а после е подложил Мери на чудовищно унижение заради начина, по който Ройс бе постъпил с Дженифър, чашата с горчиви новини, които можеше да преглътне, преля. Той леко се поклони на господаря си, обърна се и пое към изхода на просторната зала, където слугите вече отваряха вратите. Тъкмо беше стигнал изхода, когато Хенри го извика.

Чудейки се какво ли ще поиска от него този път, рицарят неохотно се обърна.

— Бъдещата ти съпруга е графиня — рече кралят, а странна усмивка играеше на устните му. — Титлата й е наследство от майка й и доста по-старинна от твоята, между другото. Знаеше ли това?

— Ако ще и кралицата на Шотландия да беше — рязко отговори рицарят, — пак нямаше да я искам. Следователно титлата й надали е голямо изкушение.

— Съгласен съм. Всъщност аз дори я оценявам като малка пречка за брачната ви хармония. — Когато Ройс го изгледа учудено, кралят обясни с усмивка: — И тъй като младата графиня вече успя да изиграе моя най-свиреп и добър воин, си мисля, че ще бъде голяма тактическа грешка да я оставя да го превъзхожда и по сан. Така че, Ройс Уестморланд, дарявам ти титлата „херцог“…

Когато рицарят напусна тронната зала, преддверието бе изпълнено с благородници, които бяха вперили погледи в него и очевидно изгаряха от любопитство да разберат как е минала аудиенцията при краля. Отговорът на всичките въпроси, които ги измъчваха, дойде от единия от стражите на входа, който се втурна след Ройс и гръмко извика:

— Ваша светлост?

Рицарят се обърна, за да чуе как кралят му казва да предаде личните му поздравления на бъдещата си съпруга, но до ушите на скупчилите се благородници достигнаха само две думи: „ваша светлост“. Това означаваше, че Ройс Уестморланд е станал херцог, носител на най-високопоставената титла в страната, и че очевидно ще се жени. Това беше, помисли си мрачно рицарят, типичният начин на Хенри да оповести и двете събития пред благородниците.

Лейди Амелия Уилдейл и съпругът й бяха първите, които се съвзеха от изненадата.

— Значи — покланяйки се, попита лорд Уилдейл, — излиза, че трябва да ви поднесем поздравления.

— Изобщо не смятам така — отвърна хладно досегашният граф.

— Коя е щастливката? — обади се лорд Евъри. — Очевидно не става въпрос за лейди Хемъл.

Ройс се вцепени. Във въздуха витаеше напрежение и нетърпението на хората да научат името на бъдещата му невеста беше огромно. Преди обаче да успее да им отговори, гласът на Хенри прокънтя от залата:

— Лейди Дженифър Мерик.

Абсолютната тишина, която се възцари, бе нарушена от силен смях, който секна изведнъж, последван от сподавено кикотене, придружено от спорове и изумени възклицания.

— Дженифър Мерик? — повтори лейди Елизабет, гледайки към Ройс, а пламенните й очи напомниха на херцога за интимностите, които бяха споделяли до неотдавна. — Не онази, красивата? Обикновената, така ли?

Рицарят кимна набързо и понечи да се отдалечи.

— Та тя не е ли доста възрастна? — продължаваше лейди Елизабет.

— Не и толкова, че да не може да си вдигне полите и да избяга от Черния вълк — извика Грейвърли, докато си пробиваше път през тълпата. — Няма съмнение, че ще трябва да я понатупаш малко, за да започне да те слуша. Малко бой, малко болка, и след това сигурно вече никога няма да избяга от леглото ти, нали?

Ройс сви юмруци и кокалчетата му побеляха от усилието да не удуши копелето.

Някой се изсмя, опитвайки се да поразсее напрежението.

— Та това отново е Англия срещу Шотландия, Клеймор, само дето битките ще се провеждат в брачното ложе. Залагам кесията си за теб.

— Аз също — провикна се друг.

— Аз съм за жената — заяви Грейвърли.

Далеч назад в тълпата възрастен джентълмен се почеса по ухото и попита един приятел за какво е цялата тази врява:

— Какво се е случило с Клеймор?

— Ще трябва да се ожени за уличницата на Мерик — отвърна приятелят му, повишавайки глас, за да бъде чут.

— Какво каза? — попита една дама през няколко метра от тях, накланяйки глава.

— Клеймор ще трябва да се ожени за уличницата на Мерик! — извика възрастният джентълмен.

Сред врявата, която последва, единствено двама благородници останаха тихи — лорд Маклийш и лорд Дугъл, пратениците на крал Джеймс — които очакваха подписаното и подпечатаното от краля брачно съглашение, което трябваше да отнесат още тази нощ в Шотландия.

След два часа новината беше обиколила целия замък и всички — от най-знатните аристократи до най- простите слуги и пазачи отвън — си повтаряха един на друг:

— Клеймор ще трябва да се ожени за уличницата на Мерик!

Четиринайсета глава

Дженифър тъкмо бе потънала в спомените си за красивия сивоок мъж, чийто образ продължаваше да навестява дните и нощите й, когато слугата я извести, че лорд Мерик желае тя да слезе в голямата зала на