Кралството на мечтите

— Да — процеди през зъби лордът.

Тя бързо се разсъни, щом осъзна какво се бе случило с нея през изминалата нощ. Дъждовните капки я шибаха в лицето, докато погледът й обхождаше загърнатите в наметала мъже, прегърбили се над конете, движещи се под прикритието на дърветата. Стефан Уестморланд яздеше от дясната им страна, а Арик — от лявата. Леля Елинор седеше гордо изправена на седлото си и щом усети, че я наблюдава, й се усмихна окуражително. Изражението й недвусмислено показваше, че е радостна да отиде където и да е, само и само да не се налага да се връща в наследствения си замък в Гленкарин. Докато бяха на сала, възрастната жена бе прошепнала на Джени, че е успяла да убеди херцога да я вземе с тях, но тя не можа да узнае нищо повече от това. Всъщност дори превръзката на устата й бе махната едва когато бе заспала.

— Къде е Брена? — запита момичето. — Освободихте ли я?

Точно сега обаче, когато Дженифър изобщо не очакваше отговор, го получи.

— Че ние изобщо не сме я пленявали — заяви й Ройс.

— Копеле такова! — изсъска тя, след което изохка от изненада, когато ръката на Черния вълк се заби в диафрагмата й, изкарвайки въздуха й.

— Да не си посмяла — нареди й той — да ми говориш някога по този начин или с такива думи, разбра ли?

Навярно херцогът щеше да каже и още нещо, но млъкна, забелязал голямата каменна постройка, кацнала на билото на един хълм пред тях. Обръщайки се към Стефан, той извика:

— Това изглежда точно като мястото, което ни трябва! — Произнасяйки тези думи, рицарят заби шпори в хълбоците на коня си. Копитата на Зевс зачаткаха по земята, а останалите мъже го последваха. Изглежда, само леля Елинор не беше доволна, защото не спря да се оплаква, че седлото й било твърде неудобно.

Вълкът се спря пред постройката, която очевидно беше манастир, скочи от коня си и се обърна към брат си:

— Арик ще остане тук с нас. Оставете ни един резервен кон.

— Ами леля Елинор? Какво да правим, ако тя не издържи на темпото ни?

— Ако не издържи, ще трябва да потърсите някаква къщурка и да я оставите там.

— Ройс — каза Стефан, — не върши глупости. Хората на Мерик сигурно са по петите ни.

— Едва ли. Той ще изгуби по-голямата част от днешния ден, опитвайки се да убеди Хейстингс и Дугъл, че не е замесен в заговора. После ще трябва да се досети накъде сме се насочили, понеже дъждът и бурята ще заличат следите ни. Това ще му коства доста време. Ако пък греша, нашите хора там знаят какво да направят. Ти трябва да стигнеш колкото се може по-бързо до „Клеймор“ и да се погрижиш всичко да е готово за възможно нападение.

Кимайки неохотно, Стефан обърна коня си и потегли. Мъжете от отряда безмълвно го последваха.

— Заговор? — попита Дженифър учудено. — Какъв заговор?

— Каква хитра лъжкиня си само! — изгледа я с презрение Черният вълк. — Много добре знаеш за какво става дума. Ти също си била част от него. — Мъжът я хвана за ръката и я задърпа към вратата на постройката. — Макар че — продължи след малко — ми е трудно да си представя, че жена с толкова буйна кръв като теб би се посветила на живот в манастир, вместо да се омъжи за някого — за който и да е мъж, включително и за мен.

— Нямам представа за какво говориш! — извика Джени, чудейки се какъв ли ужас я очаква сред стените на този манастир, — който изглеждаше доста запустял.

— Говоря за игуменката от Лъндъган, която пристигна в замъка по време на празненството снощи, ескортирана от малка своя армия… Не се преструвай, че не знаеш за какво говоря.

Той вдигна юмрук и похлопа на масивната дъбова врата.

— Оказа се, че дъждът ги е забавил — ето защо вашият благочестив отец Бенедикт взе, че се разболя точно навреме, за да се отложи церемонията.

Възмутена, Дженифър се обърна към него и впери поглед в лицето му.

— Първо на първо, никога не съм чувала за Лъндъган или за някакъв манастир там! Второ, какво от това, че тамошната игуменка пристигнала? Сега — повиши тон тя — ти ми кажи нещо. Трябва ли да разбирам, че ме измъкна от леглото ми, спусна ме по стената на замъка, прекара ме през цяла Шотландия в тази ужасна буря и ме замъкна тук само защото не можа да изтърпиш един-единствен ден повече, преди да се ожениш за мен?

Дръзкият му поглед се стрелна към мократа й пазва, карайки Джени да потръпне от отвращението, което се четеше в него.

— Ласкаеш се — промърмори ехидно. — Единствено заплахата от смърт и конфискуване на имуществото ми ме накараха да се съглася на тази стъпка.

Той отново похлопа по портата и тя се отвори, разкривайки благото лице на стъписан свещеник.

— Дойдохме тук, защото двама крале решиха да се оженим колкото се може по-бързо, така че именно това и ще направим. Дойдохме и защото не ми допада перспективата да бъда обезглавен. Но най-вече дойдохме, защото намирам за неустоимо предизвикателство да осуетя пъклените планове на баща ти по отношение на мен — й заяви Ройс, изпепелявайки я с поглед.

— Ти си луд! — извика момичето, а гърдите й се издигаха и спускаха от обхваналата я ярост. — Ти си истински дявол!

— Ти също, скъпа — отвърна й херцогът, — си голяма кучка. — След тези думи той се обърна към стъписания свещеник и му заяви: — С дамата бихме искали да бъдем венчани.

На лицето на слисания божи служител се изписа почти комичен израз на неверие. Бялото расо и черното наметало недвусмислено заявяваха принадлежността му към доминиканския орден. Той отстъпи назад — повече от изненада, отколкото от учтивост — позволявайки им да влязат в запустялата обител.

— Аз… аз сигурно не съм ви чул добре, милорд — каза, запъвайки се.

— Напротив — отсече Вълкът, като влезе, повлякъл Дженифър след себе си. Пръстите му се бяха впили в рамото й, причинявайки й силна болка. Той се спря и огледа красивите витражи на прозорците горе, след което веждите му се сключиха нетърпеливо.

— Е? — попита.

Възстановявайки се от първоначалния шок, свещеникът, който изглеждаше около двайсет и пет годишен, се обърна към Дженифър и спокойно изрече:

— Аз съм отец Грегъри, дете мое. Би ли ми казала каква точно е тази работа?

Момичето, на което светата обител вдъхваше респект, за разлика от Ройс, понижи гласа си и зашепна:

— Отец Грегъри, трябва да ми помогнете. Този човек ме отвлече от собствения ми дом. Аз съм лейди Дженифър Мерик, а баща ми е…

— Едно вероломно и подло копеле — довърши херцогът и стисна силно ръката й.

— Хъм… разбирам… — каза замислено свещеникът. Той повдигна вежди и изгледа Ройс. — След като установихме самоличността на дамата, както и изненадващо позорните обстоятелства около раждането на баща й, ще бъде ли твърде нахално от моя страна да ви попитам и за вашето име, милорд?

За секунда гневът на рицаря бе заменен от нещо като уважение към младия свещеник, който бе по- нисък и дребен от него, но въпреки това не показваше никакъв страх.

— Аз съм… — започна той, но в следващия миг Дженифър го прекъсна:

— Той е Черният вълк! Бичът на Шотландия! Звяр и безумец!

Очите на отец Грегъри се разшириха от изумление, но той остана учудващо спокоен. Кимайки с глава, божият служител потвърди:

— Да, херцогът на Клеймор.

— Е, след като бяхме представени, както си му е редът — с рязък тон изрече Ройс, — казвай си там каквото имаш за казване и да приключваме.

Отецът вдигна гордо глава и заяви:

— Обикновено има доста формалности, които трябва да се спазят. Обаче според онова, което чух — както в този манастир, така и на други места, — Църквата и крал Джеймс вече са изразили одобрението си към този съюз. Следователно няма никакви пречки да ви венчая.