Кралството на мечтите

поправи се той, Дженифър Уестморланд — да си седи спокойно на купчина шума и да му се надсмива.

Тя би казала и още неща, но точно в този момент горкият отец Грегъри се заклатушка между дърветата, видя я и се просна върху покритата с листа полянка близо до нея. Вече седнал, той започна да се мести от хълбок на хълбок, като през цялото време стенеше тихо от болки.

— Не съм яздил много преди — призна си унило той.

Момичето си даде сметка, че сигурно цялото тяло го боли, и му се усмихна състрадателно. После й хрумна, че горкият свещеник беше пленник на мъжа, за чиято жестокост и свиреп нрав се носеха какви ли не легенди. Тя реши да поразсее страховете му:

— Не се бойте! Не мисля, че ще ви убие или ще ви измъчва — започна Джени, а божият служител я изгледа подозрително.

— Вече изтърпях достатъчно мъки покрай този кон — заяви той. — Обаче изобщо не смятам, че ще бъда убит. Това ще бъде една абсолютно безразсъдна постъпка, а аз не мисля, че вашият съпруг е глупак. Дързък — да, но глупав — не.

— Значи не сте уплашен за живота си? — попита тя, изучавайки внимателно свещеника. Припомни си своя страх, когато за пръв път се срещна с Вълка, и се възхити още повече на смелостта на младия божи служител.

Отец Грегъри поклати глава.

— От трите думи, които ми избоботи русият великан ей там, разбрах, че съм отвлечен, за да мога да свидетелствам при неизбежното бъдещо проучване дали нещата в брака ви се развиват както трябва. Нали разбирате — призна печално той, — че както ви обясних в манастира, аз само минавах оттам; игуменът и другите братя бяха отишли в близкото село да отслужат някаква церемония. Ако бях потеглил сутринта, както възнамерявах, нямаше да има кой да засвидетелства истинността на обетите, които направихте.

Очите на Дженифър внезапно пламнаха от гняв.

— Ако той — тя погледна злобно към съпруга си — толкова държеше да има свидетел на брака ни, трябваше просто да ме остави на спокойствие през изминалата нощ и да почака до днес, когато отец Бенедикт щеше да ни венчае.

— Да, знам това, и ми изглежда доста странно, че не е постъпил по този начин… Всички в Англия и Шотландия знаят, че той изобщо не искаше… какво ти не искаше, направо побесняваше при мисълта да се ожени за вас.

Дженифър почувства как я обливат горещи вълни на срам и се загледа настрани, преструвайки се на ужасно заинтересована от изпопадалите листа. До нея отец Грегъри продължи:

— Говоря ви съвсем откровено, понеже още от първата ни среща в манастира разбрах, че не сте малодушна и боязлива по характер и че ще предпочетете да знаете истината, колкото и болезнена да е тя.

Младата жена кимна в отговор, потрепервайки от унижение при мисълта, че навярно всеки жител на двете кралства знае, че е нежелана съпруга. На всичкото отгоре и не беше девствена. Чувстваше се безкрайно омърсена и унизена — омърсена и унизена пред цялото население на Англия и Шотландия.

— Не мисля, че действията му от последните два дни ще останат ненаказани — заяви тя. — Той ме измъкна от леглото ми и ме спусна с въже по стената на замъка, а ето че сега отвлече и вас! Смятам, че Макферсън и другите кланове могат спокойно да нарушат примирието и да го атакуват! — завърши тя злорадо.

— О, съмнявам се, че отмъщението ще бъде официално — все пак Хенри му заповяда да се ожени за вас. Лорд Уестморланд — тъй де, негова светлост — вече стори това, което искаше неговият крал. Е, крал Джеймс може и да вдигне малко врява заради начина, по който го направи, но по-важното според мен е това, че желанието на крал Хенри е изпълнено и той навярно ще бъде доволен от поданика си.

— Доволен?

— Най-вероятно — вдигна рамене свещеникът. — На теория Хенри изпълни условията по съглашението между двамата крале — също като Вълка. Неговият васал Ройс Уестморланд се ожени за вас, и то много бързо. Дори е успял да проникне тайно в замъка, който без съмнение е бил строго охраняван, и да ви отвлече от собствената ви спалня. Да — продължи той повече на себе си, отколкото на нея, — според мен един англичанин би останал доста доволен от случилото се.

В гърлото на младата жена заседна буца и тя имаше чувството, че ще се задуши. Припомни си събитията от предишната нощ и стигна до заключението, че свещеникът е прав. Омразните англичани се обзалагаха помежду си, обзалагаха се дори и в голямата зала на „Мерик“, че съпругът й скоро ще я постави на мястото й, а горките й сънародници няма да могат да сторят нищо. Само ще се взират в нея с гордите си, сурови лица, приемайки срама й като свой, но през цялото време щяха да се надяват, че тя ще съумее по някакъв начин да възстанови както своята, така и тяхната чест.

— Макар че — отец Грегъри продължаваше с разсъжденията си — още не мога да разбера защо херцогът постъпи по този начин, излагайки се на толкова рискове и проблеми.

— Той говореше за някакъв заговор — прошепна момичето. — Откъде знаете толкова много за нас — за всичко, което се е случило?

— Новините, засягащи известните хора, се разпространяват от замък на замък с учудваща бързина. Като монах от ордена на Свети Доминик, мое задължение и право е да обикалям сред божиите чеда пеша — той произнесе кисело последната дума. — Движа се предимно сред бедните хора, а те живеят в селата. Там, където има села, има и замъци, и новините бързо стигат от покоите на знатните особи до колибите на селяните. Особено пък когато става дума за новини, засягащи човек, превърнал се в легенда, какъвто е Черният вълк.

— Значи сега всички знаят за моя срам — отчаяно промълви Дженифър.

— Не е тайна, наистина — призна той, — но не мисля, че става дума за вашия срам. Не трябва да се обвинявате за… — Отец Грегъри видя мъката й и изведнъж изпита угризения, че се държи с нея по този начин. — Дете мое — започна той, — моля ви за прошка. Вместо да ви говоря за опрощение и покой, аз обсъждам вашия срам и само ви наранявам.

— Няма нужда да се извинявате — изрече тя с треперещ глас. — Все пак вие също сте жертва на това чудовище и негов пленник — той ви накара насила да ни венчаете, а после ви отвлече от манастира, точно както отвлече и мен от леглото ми, и…

— Стига, стига! — рече й успокоително той. — Не бих казал, че съм негов пленник… Не съвсем. Нито пък че съм отвлечен от манастира. Всъщност по-скоро бях поканен от най-огромния човек, който някога съм виждал, да ви придружа… Беше чиста случайност, че тогава той носеше със себе си бойна брадва, чиято дръжка имаше размерите на дървесен ствол. Така че когато той любезно ме покани с думите: „Ела без бой“, веднага се съгласих.

— Ах, колко го мразя и него! — прошепна Дженифър, докато гледаше как Арик се появява сред дърветата, понесъл два тлъсти заека, които беше обезглавил с брадвата си.

— Наистина ли? — Отец Грегъри изглеждаше смаян. — Струва ми се много странно да мразиш човек, който не говори много. Винаги ли е толкова мълчалив?

— Да! — процеди тя. — Всичко, което му трябва да н-н-нап-рави — сълзите, които се опитваше да задържи, я задушаваха, — е д-да те п-погледне със смразяващите си сини очи и т-ти веднага разбираш к- какво иска да направиш, защото също е ч-чудовище. — Отец Грегъри я прегърна през раменете. — Мразя го! — извика тя, без да обръща внимание на отеца, който беше сложил пръст пред устните си, давайки й знак да бъде по-тиха. — Мразя го! Мразя го!

Отблъсна ръката му и се отдръпна от него. Докато правеше това, случайно забеляза черни ботуши. Вдигна глава и видя пред себе си Ройс. Погледът й срещна неговия и тя му изкрещя:

— Мразя те!

Херцогът я изгледа мълчаливо, след което се обърна към божия служител:

— Както виждам, добре се грижите за стадото си, отче. Проповядвате любов и опрощение…

За изумление на Дженифър отец Грегъри изобщо не се засегна.

— Боя се — започна той, докато се изправяше на крака, — че едва ли съм по-добър в тази работа, отколкото в язденето на коне. Лейди Дженифър е от първите божии чеда в „стадото“ ми, понеже съвсем отскоро служа на Господ, ваша светлост.