Херцогът не се сдържа и попита:
— И кое е то?
— Можете да се ожените за мен! — възкликна триумфално тя, но това, което бе тръгнало като шега, насочена към него, сега се превръщаше в болезнен удар за самата нея. Гласът й потрепери от горчивина и болка, въпреки усилията й да продължи да говори със същия насмешлив тон, с който бе започнала.
— Можете да се ожените за мен, като по този начин ще ме отведете далеч от дома и родината ми, обричайки ме на един живот, изпълнен с публични унижения и ненавист от ваша страна. Да, точно така! Точно това заслужавам аз, милорд, заради непростимия грях, който извърших, когато излязох да се поразходя по хълма до абатството и случайно попаднах на пътя на вашия мародерстващ брат. Е, като се има предвид чудовищният характер на подобно престъпление, да ме разкъсат на парчета ще бъде проява на ненужна милост! Така страданията и срамът ми веднага ще бъдат прекратени, а аз…
Тя зяпна от изненада, когато ръката на Ройс изведнъж се отдели от кръста й и се притисна към гърдите й с такава неочаквана нежност, която я остави без думи. Преди да успее да реагира, той притисна страната си в слепоочието й и прошепна дрезгаво в ухото й:
— Стига, Дженифър. Това е достатъчно.
Другата му ръка се обви около талията й. Притисната към могъщото му тяло и галена по гърдите от силната му длан, тя се отпусна в утешаващите му обятия. Ройс обгърна едната й гърда в шепата си, прилепяйки се още по-плътно към нея, а брадясалата му буза поодраска слепоочието й, когато той завъртя глава и я целуна по страната. Дженифър затвори очи, опитвайки се да забрави страховете и притесненията си, отдавайки се на мимолетната наслада, на чувството, че е в безопасност, обградена от силното му тяло, защитена от неговата мощ.
Казвайки си, че не прави нищо повече от това да утеши и да успокои едно изплашено дете, Ройс целуна нежно шията й, след което ръката му се плъзна нагоре към деколтето й, пъхна се под роклята и докосна голата гръд под нея. Това беше грешка — дали от възмущение или от изненада, младата жена размърда бедра и натискът й върху слабините му възпламени точно онова желание, което мъжът се опитваше да контролира от три дни… Три безкрайни дни, в които бедрата й се търкаха в неговите, а гърдите й се полюшваха възбуждащо пред погледа му, толкова близо до него, че само да протегнеше ръка, и щеше да ги докосне. Сега тези потиснати желания внезапно изригнаха, бушувайки като горски пожар, разпространяващ се с главоломна бързина, замъглявайки разсъдъка му…
С огромно усилие на волята, което бе почти болезнено, Ройс вдигна ръка, хвана брадичката й и обърна лицето й към своето, взирайки се в най-сините очи на света — очите на едно дете, объркани и смутени, докато думите й продължаваха да отекват в съзнанието му, пробуждайки съвестта му, която не можеше вече да мълчи.
Почти без да осъзнава какво прави, Ройс нежно обгърна с длан брадичката й, знаейки, че в следващия момент ще я целуне.
Някакъв пъдпъдък изскочи от дърветата покрай тях и пресече бързо пътя на коня. Храстите се разтвориха и от тях се показа кръглото луничаво лице на едно хлапе, а очите му трескаво зашариха в търсене на птицата, която се бе опитало да улови без разрешение в горите на Вълка. Изведнъж погледът му се насочи наляво и момчето занемя. Треперейки от страх да не бъде хванат за бракониерство, Том Торнтън се вгледа първо в мускулестите крака на черния жребец, а после и в лицето на ездача му, молейки се от все сърце това да не се окаже управителят на замъка. Момчето забеляза, че мъжът има златни шпори — несъмнено доказателство за рицарския му сан — както и че краката му са дълги и мускулести, за разлика от тези на управителя, и въздъхна от облекчение. В следващия момент обаче го побиха тръпки, защото забеляза щита, висящ до десния крак на рицаря. На него се мъдреше зловеща вълча муцуна с огромни бели зъби.
Том се обърна, готов всеки момент да побегне, дори направи крачка назад, но после реши да се върне обратно на мястото си. Хората говореха, че рицарите на Черния вълк се връщали в „Клеймор“, а и самият Черен вълк се готвел да отседне в замъка си. В подобен случай рицарят на коня можеше да бъде… сигурно беше…
С разтреперани от страх и вълнение ръце Том се опита да разтвори още малко храсталака, за да може да вижда по-добре. Припомни си всичко, което бе чувал за Вълка. Легендите разказваха, че яздел огромен жребец, черен като греха, и че бил толкова висок, че хората трябвало да вдигат глава към небето, за да видят лицето му. Конят на пътя определено беше черен, а ездачът му имаше дългите мускулести крака на извънредно висок мъж. Разказваше се още, припомни си момчето, че на лицето си, близо до устата, Вълкът имал белег във формата на буквата „С“. Той бил получил този белег от истински вълк, който успял да убие с голи ръце, когато бил на осем години и звярът изведнъж се нахвърлил върху него.
Развълнуван при мисълта за завистта, която щеше да предизвика у всички, ако пръв се осмели да погледне лицето на страшния рицар, Том направи пролуката си още по-голяма и се вторачи в смуглото лице на ездача. И — о, да! — точно над брадичката, близо до ъгълчето на устата му, имаше… белег! Във формата на „С“! Сърцето му заби бясно, но в следващия момент Том си спомни още нещо. Извръщайки поглед от Черния вълк, той се огледа за русия великан, наречен Арик — исполина, за когото се носеше мълва, че никога не се отделял от господаря си, пазейки го зорко ден и нощ, и който носел бойна брадва, чиято дръжка била дебела колкото дърво!
Неспособно да открие гиганта, момчето отново се загледа в прочутия ездач на величествения черен жребец. Зяпна от изненада и изумление. Черният вълк, най-свирепият воин в Англия — ако не и на света! — седеше на седлото на коня си и държеше в прегръдките си момиче. Нещо повече — държеше я в обятията си като бебе!
Погълнат от собствените си мисли, Ройс изобщо не долови тихото изшумоляване в храстите от дясната страна на пътя, когато някакво същество се втурна презглава по посока на селото. Вниманието му изцяло бе погълнато от непокорната жена-дете, която вече беше негова законна съпруга. И по-точно от целувката, с която възнамеряваше да я дари.
— Дженифър…
Тя отвори очи и се вгледа в неговите. Поклати глава и се опита да се отдръпне, но мъжът я държеше здраво.
— Не! — извика тя.
Хипнотизиращите му сиви очи не се откъсваха от нейните, докато устните му изричаха заповед, на която не можеше да откаже.
— Да.
В гърлото й се надигна гневен протест, но в следващия момент страстната му целувка го потуши. Устните й се разделиха и езикът му проникна в устата й. Целувката им беше дълга и томителна и й припомняше хубавите мигове, които бяха споделили в „Хардин“. Тя му отвърна с неподозирана и изненадваща за самата нея жар, казвайки си, че една целувка не означава почти нищо. Обаче, когато най- накрая отлепиха устните си, тя трепереше.
Вдигайки глава, Ройс се взря в унесените й сини очи и младата жена забеляза задоволството, изписано на лицето му.
— Питам се защо, при положение че ти си тази, която отстъпва, аз съм този, който се чувства завладян? — рече той.
Момичето изправи рамене.
