Тя отдръпна устни от неговите и херцогът изпъшка разочаровано, мислейки си, че я бе поуплашил с необузданата си страст. Обаче щом отвори очите си, видя, че на лицето й не е изписано отвращение или болка, а възхищение. Дженифър задвижи ханша си в унисон с неговите тласъци и той изохка от удоволствие, след което пръстите й пробягаха по лицето му, изследвайки всяка извивка. Заляха го изумление и нежност, когато тя изведнъж се завъртя и го обърна по гръб, без да отделя тялото си от неговото, и той изстена, щом устните й се затвориха над зърното на едната му гръд.
— Джени… — прошепна дрезгаво Ройс, изгубил ума и дума от неземното удоволствие, което изпитваше. Ръцете му галеха гърба й, а тя обсипваше с целувки очите, носа, страните и устните му. — Джени… — повтори той, когато езиците им се срещнаха и преплетоха. — Джени… — изрече за трети път херцогът. Просто не можеше да спре да повтаря името й, което звучеше като божествена музика в ушите му.
Съпругата му се наведе напред, при което едрите й стегнати гърди се люшнаха пред лицето му. Мъжът ги обгърна с ръце. Струваше му се, че ще експлодира всеки момент от невероятната възбуда, която го бе обзела. При всеки тласък той ускоряваше ритъма си, а тя се извиваше като тигрица над него, стенейки от наслада. Недрата й пламтяха и той имаше чувството, че се намира в истински вулкан от страст, изпепеляващ и влажен, когато тя изведнъж изкрещя:
— Обичам те! — Тялото й се разтърси от могъщите вълни на удоволствието, които я заливаха една след друга, заплашвайки да я удавят в бездънния океан на страстта.
Тялото на Ройс беше изтръпнало, но въпреки всичко той отлепи устни от нейните, взирайки се в красивото й лице, докато чакаше конвулсиите й да преминат. След което, понеже бе неспособен да се сдържа повече, направи един последен тласък, извиквайки името й. Тялото му се заизвива под нейното, докато той вливаше живота, на който бе носител, вътре в нея.
Отпуснат по гръб, Ройс лежеше неподвижно, очаквайки сърцето му да забави лудешкия си ритъм. Никога досега не беше изпитвал нещо подобно, а сексуалните му приключения бяха неизброими! Ръката му погали копринената кожа на съпругата му и тя надигна глава, взирайки се в очите му.
— За какво си мислиш? — попита той усмихнато.
— Мислех си — прошепна тя печално, — че ако бях изпитала същото в „Хардин“, изобщо нямаше да избягам с Уилям.
— А ако аз бях изпитал същото — каза херцогът, — щях веднага да тръгна подире ти.
Без да осъзнава, че по този начин лесно би могла отново да разпали желанието му, тя прокара пръсти по корема му.
— А защо не го направи? — попита игриво.
— Бях арестуван — сухо рече мъжът, улавяйки галещата го длан, за да не й позволи да се плъзне по- надолу, — защото отказах да те предам на Грейвърли — добави и пусна ръката й.
Дъхът му секна, когато пръстите й изведнъж се спуснаха по вътрешната страна на бедрото му.
— Джени — предупреди я с пресипнал глас, но беше твърде късно. Желанието му вече се бе надигнало. Той я хвана за хълбоците и я повдигна, поставяйки я нежно върху себе си, а пулсиращото му копие потъна във влажната й топлина.
— Ще продължим, докато имаш желание, мила моя — прошепна Ройс. — Изцяло съм на твое разположение.
Жена му само се усмихна в отговор и нежно го целуна по устата.
Двайсет и първа глава
Усмивката не слизаше от лицето на застаналата до прозореца Дженифър. Тя се взираше във вътрешния двор на замъка и си мислеше за изминалата нощ. До пладне оставаха само два часа, а тя бе станала преди малко — никога през живота си не беше спала толкова до късно.
Тази сутрин Ройс се люби с нея дълго и бавно, този път с такава изтънченост и нежност, че при самата мисъл за случилото се цялото й тяло изтръпваше. Все още не й бе казал, че я обича, но тя бе сигурна в това — без значение колко неопитна беше по отношение на любовта. В противен случай изобщо не би се заклел, че няма да нарани никого от семейството й, да не говорим за нежността, с която се отнасяше с нея в леглото…
Потънала в такива мисли, въобще не забеляза, че Агнес е влязла в стаята. С грейнали от усмивка очи, Дженифър се обърна към камериерката, която й носеше още една преправена за нея рокля — този път от изящен кремав кашмир. Въпреки мрачното лице на жената твърдо бе решила да разбие стената и да се сприятели с прислугата, колкото и трудно да й изглеждаше това.
Чудейки се какво да каже на Агнес, тя прие роклята, а блуждаещият й поглед случайно попадна върху ваната, разположена в нишата в стената.
— Тази вана е достатъчно голяма да побере четирима или даже петима души. Вкъщи се къпем или в езерото, или в малки корита, които ти стигат само до кръста… — започна неуверено тя.
— Това е Англия, милейди — отвърна й камериерката, докато вземаше роклята, която Джени бе носила миналата нощ.
Младата жена я погледна учудено, чудейки се дали в тона на прислужницата долавя надменност или не.
— Дали всички големи домове в Англия имат подобни огромни вани и истински камини?
— Не, милейди. Но вие се намирате в „Клеймор“, а херцогът е наредил на сър Албърт — иконома на замъка още от времето на предишния господар — да се грижи за покоите на господаря тъй, все едно са кралска резиденция. Сребърните прибори и съдове се излъскват всяка седмица, прахът се чисти всеки ден…
— Навярно е необходима доста работа, за да се поддържа такъв голям замък — отбеляза Дженифър.
— Тъй е, но новият господар каза на сър Албърт какво да прави, и той, въпреки че е малко неотстъпчив и горделив, съвестно върши онова, което му е наредено — без значение какво изпитва към оня, който му е заповядал това.
Последното изречение бе произнесено с толкова горчивина и яд, че шотландката не можеше да повярва на ушите си. Смръщи се и попита:
— Агнес, какво искаш да кажеш?
Камериерката изведнъж си даде сметка, че е казала повече, отколкото е трябвало.
— Нищо не искам да кажа, милейди! Нищичко! Толкова сме горди, че имаме нов господар, че дори и всичките му врагове да се изсипят пред замъка, както май и ще стане, ние ще сме горди да дадем реколтата, мъжете и децата си за него!
— Агнес — внимателно каза Дженифър, — няма защо да се страхуваш от мен: Ще запазя в тайна онова, което ще споделиш. Какво искаше да кажеш с това „което стори“?
Горката жена се бе разтреперила така, че когато Ройс изненадващо отвори вратата и подаде глава в стаята, за да напомни на съпругата си да слезе долу за обяд, тя се вкамени и изтърва роклята на земята. Камериерката се наведе, бързо взе дрехата и тръгна към вратата. Това, което учуди Джени обаче, беше, че жената първо погледна към Ройс, а после се прекръсти, докато излизаше от стаята.
С кашмирената рокля в ръце, младата жена се взираше в затворената врата, а в главата й се въртяха объркани мисли.
От вида на голямата зала човек изобщо не можеше да се сети, че миналата нощ тук се е провеждало сватбено пиршество. Дългите маси бяха прибрани покрай стените, а подът бе почистен до блясък. Единственото нещо, което говореше за снощния гуляй, бяха неколцината рицари, заспали на пейките в дъното, чието равномерно хъркане огласяше помещението. Дженифър забеляза как Ройс става от мястото си и й кимва вежливо.
— Добро утро! — рече й той. — Как спа?
