— Какво става с Ийстърбрук? — попита той след малко. — Очаквах да те покани за трети път.
Уитни примига.
— Той наистина ме покани, но аз отказах.
— За да предотвратиш клюките ли?
Тя поклати отрицателно глава:
— Отказах, защото знаех, че не ти беше приятно, задето приех последната му покана за танц, и защото бях сигурна, че ако пак приемех да танцувам с него, ти щеше да поканиш отново госпожица Стандфийлд.
— Много си проницателна — подхвърли иронично той.
— Ти пък си много перверзен — през смях рече Уитни и внезапно осъзна, че само преди миг беше признала, че ревнува Клейтън.
— Скъпа… — Гласът на Ники прекъсна мислите й и я накара да се извърне радостно. — Да не би да си решила да завладееш и Лондон, след като вече стори това с Париж?
— Ники! — възкликна тя и протегна ръце към него. — Колко е хубаво, че те виждам! Попитах лорд Ръдърфорд, дали си тук, но той ми каза, че си бил задържан в Париж и може да не пристигнеш тази вечер.
— Дойдох преди час.
Уитни се обърна към Клейтън с намерение да го представи на Ники, но двамата очевидно вече се познаваха.
— Клеймор, нали? — попита Ники и критично огледа съперника си.
Той хладно кимна в отговор.
— Ще танцуваш ли с мен? — обърна се към нея Ники, пренебрегвайки етикета, според който трябваше да поиска разрешение за това от кавалера на дамата, и я хвана за ръката.
— Извини ни — извика през рамо Уитни, докато той я отвеждаше.
— Разбира се — рязко отвърна Клейтън.
В момента, в който танцът започна, лицето на Ники се сгърчи от неодобрение.
— Какво правиш с Клеймор? Скъпа, този мъж е… е…
— Искаш да кажеш, че е пълен негодник, когато става въпрос за отношението му към дамите? — подсказа му тя.
Ники кимна и Уитни продължи:
— Освен това е изключително арогантен, нали? А също и много красив и чаровен?
Ники присви очи и тя се засмя:
— О, Ники, двамата с него толкова си приличате!
— С една малка, но съществена разлика — аз искам да се оженя за теб.
Уитни сложи ръка пред устата му с престорен ужас.
— Не говори подобни неща, Ники. Не тук и сега. Няма да повярваш в каква каша съм се забъркала вече.
— Не мисля, че ситуацията може да предизвика смях — остро рече Ники.
— Никой не знае това по-добре от мен.
Той я изгледа намръщено.
— Мисля да остана известно време в Лондон. Имам делови въпроси за уреждане, а също и достатъчно приятели, на които мога да гостувам по време на престоя си тук. В бележката ти пишеше, че си ангажирана през следващите две седмици. В края на тези две седмици двамата с теб отново ще обсъдим моето предложение. Тогава се надявам да си в състояние да мислиш по-трезво.
След края на танца Ники я върна при Клейтън, който вече беше поръчал да приготвят каретата.
— Какво те развеселява толкова, малка моя? — попита й, вземайки я в прегръдката си за последен танц.
— О, всичко! — засмя се тя. — Например, когато бях момиче, бях абсолютно сигурна, че никой няма да пожелае да се ожени за мен, а сега… Пол иска ръката ми, Ники твърди същото и ти, разбира се. Ще ми се да можех да се омъжа и за тримата едновременно — всички сте толкова мили… е допускам, че ревнуваш дори съвсем малко.
— А трябва ли? — напрегнато попита Клейтън.
— Всъщност би трябвало — отвърна с усмивка тя. — Ако е поради друга причина, то поне за да погъделичкаш суетата ми, тъй като аз наистина ревнувах, когато танцуваше Ванеса Стандфийлд. — После зашепна: — Когато бях малко момиченце, имах лунички!
— Не може да бъде! — престори се на шокиран той.
— Напротив, може. Имах стотици от тях, ето тук. — И посочи към носа си, после продължи с тон на човек, признаващ, че е извършил смъртен грях: — Освен това обичах да вися с главата надолу от клоните на дърветата. Всички останали момичета си представяха, че са принцеси, а аз — че съм маймуна. — Отметна глава назад и впи поглед в лицето на Клейтън, очаквайки да прочете неодобрение. Вместо това видя само веселия блясък в погледа му, примесен с възхита. — Забавлявах се чудесно тази вечер — призна внезапно тя, омагьосана от нежността, с която я гледаше.
Когато се настаниха в каретата и копитата на конете зачаткаха по покритите с паваж лондонски улици, Уитни се отпусна назад и с доволна въздишка рече:
— Шампанското е хубаво нещо!
— Едва ли и утре ще мислиш така — засмя се Клейтън и обгърна раменете й с ръка.
Слязоха пред дома на Арчибалд и Клеймор й помогна да стигне до входната врата. Там се спряха и мина известно време преди Уитни да разбере, че той сякаш очаква нещо.
— Много ли пих? — след кратко колебание попита тя.
— Съвсем не. Но се надявам, че имаш ключ.
— Ключ? — повтори объркано тя.
— За входната врата — подсказа й той.
— Да, разбира се.
След малко Клейтън се засмя и попита:
— Може ли да ми го дадеш?
— Кое? — Уитни направи отчаян опит да се концентрира. — О, да, ключа.
Огледа се за дамската си чантичка и откри, че я е окачила на рамото си. Дръжката беше прекалено къса за това.
— Дамите не носят подобни чанти по този начин — измърмори тя и започна да търси ключа.
Когато влязоха в тъмното фоайе, Уитни се обърна към Клейтън, за да му пожелае лека нощ. Силните му ръце я обгърнаха. Тя можеше да се откъсне от прегръдката му, но не помръдна. Сърцето й лудо заби, когато срещна погледа му и видя устните му да приближават към нейните.
Дланите му се плъзнаха по гърба й, после погалиха бедрата й. Ръцете й обгърнаха шията му и Уитни замаяно отвърна на целувката му.
После се отдръпна и остана разочарована, че Клейтън не направи опит да я задържи.
— Отивате твърде далеч, сър! — гневно изрече тя. Той се усмихна:
— Напълно разбираемо, след като тази вечер не намираш проявите ми на внимание към теб толкова отблъскващи.
— Предполагам си прав — отвърна през смях Уитни. — Ще ти призная нещо — мисля, че целуваш почти толкова добре колкото и Пол.
След този комплимент се извърна и тръгна нагоре по стълбите. На второто стъпало се спря и добави:
— Всъщност целуваш също като него, но ще се уверя в това, когато той се върне. Щом го видя отново, ще го помоля да ме целуне така, както ме целуваш ти. Така сравнението ще бъде по-точно. Ще бъде нещо като научно изследване! — допълни въодушевено.
— Сигурен съм, че ще го направиш! — шеговито отвърна Клейтън.
Уитни вдигна деликатните си вежди:
— Ще го направя, ако искам.
Обзе я необясним гняв. Вдигна ръка и понечи да удари херцога, но залитна и ударът попадна върху
