За момент й се стори, че Клейтън ще я удари, но той само се обърна и бързо се отдалечи от нея. Тя го проследи с поглед. Клейтън си отиваше завинаги. Тя с мъка преглътна сълзите си и се втурна да търси Емили.
— Емили — промълви безсилно, — моля те, извини ме пред Елизабет. Кажи й, че… внезапно ми е прилошало. Ще се прибера у вас и щом пристигна, ще изпратя каретата обратно тук.
— Ще дойда с теб — бързо каза приятелката й.
— Не, предпочитам да бъда сама. Трябва да бъда сама.
Когато на зазоряване Емили и Майкъл се прибраха у дома, чуха сърцераздирателния плач на Уитни.
— Остави я да се наплаче — посъветва лордът съпругата си.
Когато на следващата сутрин Уитни не се появи за закуска, Емили се качи в стаята й и я завари седнала в леглото, обгърнала коленете си с ръце. Изглеждаше бледа и уязвима, но щом видя Емили, успя да се усмихне.
— Как си? — попита я загрижено приятелката й.
— Днес… Днес съм по-добре.
Уитни, какво се случи снощи?
— Недей! — умолително рече тя. — Моля те, недей! Емили кимна с разбиране и Уитни се облегна назад.
Реших да се наслаждавам на дните, които ще прекарам в Лондон — заяви тя. — Ще имаш ли нещо против, ако от време на време приемам посетители?
— Не, разбира се. Всъщност лорд Гилмор и някои от шаферите в момента са долу и се надяват да те видят. — Тя приседна до Уитни и взе ръката й в своята. — Двамата с Майкъл ще се радваме, ако останеш при нас толкова дълго, колкото пожелаеш. Той разбира, че за мен ти си като сестра.
Уитни крепко я прегърна и се засмя.
— По-добре е да сме приятелки Сестрите непрекъснато се карат.
От този ден нататък започна бурният обществен живот на Уитни. С удивителна смелост и решителност тя се стараеше да запълва всяка минутка от дните си, за да не й остава време да мисли за нещастието си. Вечер се отпускаше изтощена в леглото и веднага заспиваше, за да се събуди на следващата сутрин и да поеме отново обществените си ангажименти. Ники я придружаваше най-често от всички. Той й беше любимец. Но някои от господата, с които се беше запознала на бала на Емили и на сватбата на Елизабет, също я ухажваха. Емили беше неотлъчно до нея. Двете ходеха на театър, опера, оперета, балове и приеми. Тук срещаше мъже, които я канеха на още приеми и още балове.
И ако Париж я беше посрещнал много добре, то Лондон я прие с разтворени обятия. Нейният чар и остроумие бяха още по-рядко срещани тук, отколкото във Франция. Когато влизаше в някоя стая, всички глави се извръщаха към нея. Чувството й за хумор беше вече по-премерено и някои от по-стеснителните мъже, които преди не успяваха да съберат достатъчно смелост, за да я доближат, сега се престрашаваха и търсеха компанията й. Беше център на вниманието, ухажвана, обожавана. И по-нещастна от всякога.
Понякога чуваше да се произнася името на Клейтън и сърцето й се свиваше от мъка, но усмивката й оставаше все така лъчезарна.
Веднъж едва не се срещна с него. Младият виконт, който я беше поканил на
— Мразя шумните тържества — беше казала на кавалера си тя. — В състояние са да ме доведат до истерия.
— Но Клеймор е домакин на най-изисканите приеми в Англия! И доколкото си спомням, миналата седмица споменахте, че обожавате многолюдните събирания! — възрази виконтът.
— Това си беше за миналата седмица. През последните дни шумът ми причинява главоболие!
Виконтът си рече, че внезапно появилата се нетърпимост на госпожица Стоун към шумните места е малко попресилена, но тя беше толкова красива, забавна и популярна, че той реши да я заведе на опера.
Следващия ден късметът й изневери. Беше на театър с Ники. Двамата бяха заели една ложа, от която се откриваше прекрасна гледка към сцената. Точно преди началото на представлението погледът на Уитни случайно попадна на Клейтън и Ванеса Стандфийлд. Бяха в една от съседните ложи заедно със семейство Ръдърфорд. Ръката на Клейтън обвиваше нежно тънката талия на Ванеса, а красивата дама му говореше нещо, което той, изглежда, слушаше с огромно удоволствие.
Уитни се разтрепери. Очите й се напълниха със сълзи.
Всички бяха извърнали глави към красивата двойка и до слуха на Уитни достигаха откъслечни думи: „Клеймор… Негова светлост… Херцогът…“
— Не ти ли е добре, скъпа? — попита Ники.
Уитни понечи да се изправи. Струваше й се, че всеки миг ще припадне. В този момент Клейтън се обърна в нейната посока и я видя. Очите му я пронизаха като стоманени остриета и отегчено се отместиха встрани.
Тя трябваше да остане в театъра. Не биваше да показва на Клейтън, че е разстроена. След десет минути вече беше навън. Напусна театъра, защото сълзите започнаха да се стичат по лицето й и защото се задушаваше от ревност.
Три дни по-късно Ники я придружи на един прием. Пристигнаха доста късно. Когато двамата влязоха в балната зала, гостите вече си тръгваха. Сред заминаващите тя отново зърна Клейтън и Ванеса.
Пръстите й конвулсивно стиснаха ръката на Ники.
— Къде ще ме отведете сега, милорд? — чу гласа на Ванеса, когато минаха покрай херцога и дамата му.
— Ще се изгубим някъде по пътя — шеговито отвърна Клейтън и се засмя. В следващия миг видя Уитни, но дори не си направи труда да изрази презрението си към нея. Гледаше през нея като през стъкло, после отново насочи вниманието си към дамата си.
През един хладен следобед няколко дни по-късно Ники й направи предложение за женитба. Той взе пребледнялата Уитни в прегръдките си и простичко каза:
— Омъжи се за мен, любов моя. Зави й се свят.
— Аз… Не мога, Ники — прошепна и се насили да се усмихне въпреки сълзите, които напираха в очите й. — От все сърце бих искала да те обичам, но ще бъде нечестно да се омъжа за теб, без да изпитвам истинска любов.
— Знам точно какво чувстваш, скъпа. Но обещавам, че ако станеш моя жена и дойдеш с мен във Франция, ще те накарам да го забравиш.
Уитни нежно погали лицето му. Ники беше един от малкото нейни приятели, на които безрезервно вярваше и знаеше, че можеше да разчита. Ако сега му откажеше, той щеше да си отиде, но съвестта й не й позволяваше да подхранва напразни надежди у него.
— Мой скъпи приятелю — прошепна задавено тя, — ще те обичам винаги, но само като приятел. — Вече не можеше да спре сълзите си. — Не намирам думи да изразя каква чест е за мен да поискаш ръката ми, нито какво означаваше ти за мен през всичките тези години! О, Ники, благодаря ти. Благодаря ти за това, което си.
Тя отстъпи назад и излезе от стаята.
Затича като обезумяла по стълбите и до слуха й достигна шумът от затварящата се входна врата. Спусна се в стаята си и изплака цялата си мъка.
Емили забеляза състоянието й.
— Мили Боже! — възкликна тя и погледна озадачено към съпруга си. — Сега пък какво става? Ако Клейтън Уестморланд й е сторил още нещо, кълна се, че ще го удуша.
Майкъл дръпна съпругата си в спалнята и затвори вратата.
— Емили, вчера Клеймор се ожени за Ванеса Стандфийлд в дома си. Всички говорят само за това.
— Не мога да повярвам! — извика тя. — Откакто съм в Лондон, непрекъснато чувам подобни клюки по
