негов адрес и никоя от тях не се оказа вярна.
— Може би. Но този път трябва да повярваш. Пък и какво значение има дали е вярно или не? През последните няколко седмици Уитни напълно забрави за него.
— О, Майкъл! Нима си толкова сляп? — промълви Емили и без да дочака отговор от удивения си съпруг, отвори вратата и решително се отправи към стаята на Уитни.
Почука веднъж и когато никой не се обади, натисна дръжката и влезе вътре без покана.
Уитни се беше свила на леглото, а лицето й беше мокро от сълзи.
— Защо плачеш? — попита тихо, но твърдо Емили. Уитни седна в леглото и засрамено погледна приятелката си.
— Изглежда това ми се отдава най-добре напоследък — отвърна и посегна към кърпичката си.
— Това е най-глупавото нещо, което съм чувала. Познаваме се от деца, а не си спомням да си проронила и една сълза допреди няколко седмици. Сега, госпожице Стоун, кажете ми защо плачете! — настоя тя.
— Ники поиска ръката ми — въздъхна уморено Уитни.
— Което те накара да плачеш от щастие?
Уитни се усмихна през сълзи.
— Изглежда съм в труден период по отношение на предложенията за женитба. Сигурно си мислиш, че след богатия опит, натрупан във Франция, би трябвало…
— Какво се случи последния път? — прекъсна я Емили.
Уитни замълча за момент, после сви рамене и отмести поглед встрани:
— В крайна сметка Клейтън се отказа да се ожени за мен.
— Стига глупости! Нима очакваш да повярвам на това? Забелязах как този мъж те гледа!
Уитни се надигна от леглото, отиде до бюрото и измъкна дебелия плик от чекмеджето. Мълчаливо го подаде на приятелката си.
Емили седна в креслото и зачете. Изражението й не се промени, докато прелистваше официалния документ, но когато видя чека, смръщи вежди, а щом прочете и бележката, изви очи към тавана.
— Наистина! Тази бележка е ужасно глупава. Ако не е бил пиян като каруцар, докато я е писал, то не знам какво тогава се е случило с него! Но какво общо има всичко това с твоето държание по време на сватбата на Елизабет? Забелязах как го отбягваше.
— Трябваше да го сторя още в църквата! И щях да го направя, ако не си мислех, че още сме сгодени. Прочетох тези документи, след като се върнахме от венчавката. Те бяха сред нещата, които татко ми донесе от къщи.
— Не си разстроена, защото херцогът е оттеглил предложението си, нали? Струва ми се, че тази негова постъпка е коректна, като се има предвид как се отнесе с теб. Сигурно си е мислел, че никога няма да му простиш.
— Емили, той ме завлече в леглото си, отне ми честта, а после ми изпрати чек за десет хиляди лири, развали годежа и ми предложи да се омъжа за Пол! Нима намираш извинение за това?
— Предполагам, че ако бях на твое място, щях да се чувствам по същия начин. Но моля те, опитай се да забравиш за този чек. Изпращането му е голяма глупост, но и говори за щедростта на Клеймор. Уитни, видях го в църквата след изпращането на тези документи! Той те обича — дори и глупак би разбрал. Той те изпиваше с поглед!
Уитни скочи:
— Той беше в църквата, защото Елизабет го покани на сватбата си! И ако знаех това, нямаше да се държа като глупачка и да…
— Елизабет не го покани — виновно рече Емили. — Аз му изпратих поканата и му писах, че ти ще бъдеш там. Той дойде, защото искаше да те види. Почти не познаваше Елизабет и Питър, а се съмнявам, че присъства на сватбите на хора, за които не дава пукната пара!
— Ти си му казала? — Уитни изглеждаше така, сякаш всеки момент ще изкрещи или ще припадне. — Но защо… защо? Той сигурно си е помислил, че аз съм те накарала!
Емили поклати глава:
— Не би могъл да си помисли подобно нещо! Просто го уведомих, че ти ще бъдеш на сватбата. Затова той дойде. Уитни, изслушай ме. Той дойде, след като е бил подписал документи, след като е написал тази глупава бележка и след като ти е изпратил чека! Най-вероятно е разбрал в какво тежко финансово положение е Пол. Всички в околността знаеха.
— Включително и той — призна Уитни. — Беше в кабинета на баща ми, когато татко ми обясни паричните проблеми на Пол.
— Херцогът знаеше също така, че искаш да се омъжиш за Севарин, нали?
Уитни кимна.
— Нима не разбираш какво се е опитал да направи Клеймор, Уитни? Мислел е, че го мразиш, че искаш да се омъжиш за Пол, затова ти е изпратил това… малко състояние, за да улесни живота ти като съпруга на Пол! Мили Боже! Трябва да те е обичал дори повече, отколкото предполагах, за да направи подобен жест!
Уитни подсмръкна и извърна очи.
— Уитни, ти си глупачка! — повиши глас Емили. — Ти обичаш този мъж, сама ми го каза, така че не отричай. Той също те обича. Какво му каза по време на тържествената вечеря?
— Подиграх му се, когато ми призна, че ме обича! — изчерви се тя и сведе поглед.
— Подиграла си се? Защо, за Бога си го направила?
— Моля те! — проплака Уитни. — Вече ти обясних. Тъкмо бях прочела писмото и документите. Мислех си, че присъства на сватбата само защото е поканен и защото аз самата едва не се хвърлих в ръцете му след венчавката.
— И сега сигурно си мислиш, че той отново ще падне в краката ти?
— Не — поклати отчаяно глава Уитни. — Когато ме види, се прави, че не ме забелязва.
— А ти какво очакваш? Няма да се учудя, ако никога вече не се доближи до тебе!
Уитни замълча. В душата й плахо се прокрадна надеждата.
— Има ли някакъв начин да си го върна, без да се наложи да пълзя в краката му? — попита след малко тя.
Емили се усмихна.
— Мисля, че единственият начин за съжаление е именно да допълзиш обратно при него! Ти нанесе доста удари по гордостта му, така че сега е ред и на теб да изтърпиш подобно нещо.
— Аз… Ще си помисля върху това — прошепна Уитни.
— Трябва да го направиш! — кимна одобрително приятелката й. — А докато мислиш, се опитай да си представиш как би се почувствала, ако той се ожени за Ванеса Стандфийлд. Носят се слухове, че вече го е направил, но аз не вярвам. По-вероятно е да се кани да го направи.
Уитни трепна уплашено:
— Ъ-ъ… Какво да правя? Не зная откъде да започна.
Емили едва прикри усмивката си.
— Иди при него и му обясни защо си се държала по този ужасен начин.
— Не! По-добре да му изпратя бележка и да го повикам тук.
— Можеш да постъпиш така, но се съмнявам, че ще постигнеш някакъв успех. Само ще се почувстваш още по-засрамена, когато така или иначе отидеш при него. Ако междувременно той не се ожени за Ванеса, разбира се.
Когато Емили излезе от стаята, умът на Уитни трескаво заработи. Трябваше да намери начин да го накара да дойде при нея. Беше толкова унизително сама да отиде при него, особено след като той се канеше да поиска ръката на Ванеса Стандфийлд. Имаше начин, осъзна тя и страните й почервеняха от срам. Клейтън беше спал с нея и ако тя го накараше да повярва, че е забременяла… В такъв случай той не би отказал да намине да я види. И със сигурност щеше да отложи сватбата си с госпожица Стандфийлд. Не само това, щеше да се наложи веднага да се ожени за Уитни. Ако я обичаше толкова, колкото Емили твърдеше, след сватбата щеше да й прости лъжата.
Уитни взе лист хартия, написа датата и спря. Сбърчи напрегнато чело и след малко продължи:
