За мой най-голям ужас и срам установих, че съм бременна. Ето защо те моля веднага да дойдеш, за да решим какво да правим.
Подписа се с
Лицето й гореше от срам. Беше малко вероятно Клейтън Да е станал баща след един такъв незавършен акт, но тя нямаше ни най-малка представа от това.
Извика Емили и й показа бележката.
— Не съм сигурна дали трябва да я изпратя дори да беше вярно — промълви объркано тя.
— Уитни, изпрати му писмо, в което да му обясниш, че искаш да говориш с него, и предпочиташ това да стане в неговия дом, за да може разговорът да протече на четири очи. Пиши му, че смяташ да го посетиш утре. Толкова е просто!
— Не е чак толкова лесно! — опита се да спори Уитни. — Дори да се съгласи да се срещне с мен, има голяма вероятност просто да ме изслуша и да ме остави да си вървя. Нямаш представа какъв става, когато е ядосан.
— Тогава изобщо не се срещай с него. Той ще се ожени за Ванеса Стандфийлд и ако ние с Майкъл получим покана за сватбата, ще ти разкажа всичко с най-малките подробности.
Това беше достатъчно, за да накара Уитни да действа. Тя скъса предишната бележка и написа втора, която изпрати незабавно до лондонската резиденция на Клейтън.
Куриерът се върна след час. Херцогът не бил вкъщи — отишъл на гости на семейство Стандфийлд, но щял да се върне тази вечер. Веднага щом се върнел, бележката щяла да му бъде предадена.
Уитни беше писала, че ако не получи отговор от него до обяд на следващия ден, ще приеме, че той няма нищо против да го посети в пет следобед на същия ден.
Не й оставаше друго, освен да чака.
29.
Точно в единадесет часа на следващата сутрин пред масивните порти на имението Клеймор спряха четири елегантни карети. В първата седяха херцогиня Клеймор и синът й Стивън, във втората — личната прислуга на двамата, а останалите две бяха претъпкани с багаж. Когато лейди Клеймор пътуваше, държеше да има всичко необходимо. А сегашният случай беше по-особен — предстоеше й среша с бъдещата й снаха.
— Тук винаги е било толкова красиво! — въздъхна херцогинята и огледа идеално поддържаните тревни площи и чудесния парк. — Сигурен ли си, че тази вечер брат ти ще ме запознае с жената, която е избрал за своя съпруга? — обърна се към сина си тя.
Стивън едва забележимо се усмихна:
— Мога да ти кажа само онова, което знам, скъпа майко. В бележката на Клей се казва, че той и Ванеса ще прекарат още една нощ в имението на родителите й, но че и двамата ще бъдат тук днес, в четири и половина следобед.
— Ванеса? Така ли е написал? — възкликна нейна светлост. — За Ванеса Стандфийлд ли става дума?
Стивън я погледна иронично:
— Ако може да се вярва на слуховете, фамилията й вече е Уестморланд.
— Видях я преди две години. Беше наистина красиво дете.
— Сега е красива млада жена. Много руса, с много сини очи… Изобщо — има от всичко в излишък.
— Много добре. Това означава, че внуците ми също ще бъдат красиви — доволно отбеляза херцогинята. Тя винаги мислеше за бъдещето. Забеляза, че синът й смръщва вежди. — Стивън, има ли нещо, свързано с нея, което ти да не одобряваш?
Той нехайно сви рамене:
— Само това, че очите й не са зелени и името й не е Уитни.
— Какво? О, Стивън, това е нелепо! Как можеш да си помислиш подобно нещо? Онова момиче без съмнение накара брат ти да страда, но очевидно Клейтън вече я е забравил и така е най-добре за всички.
— Не е толкова лесно жена като нея да бъде забравена — мрачно се усмихна Стивън.
— Какво искаш да кажеш? — подозрително го изгледа майка му. — Срещал ли си я някога?
— Не я познавам, но преди няколко седмици я зърнах случайно на един бал в Кингсли. Беше заобиколена от най-видните господа в цял Лондон, без да включвам в това число Клей, разбира се. Когато научих, че името й е Уитни, и видях очите й, разбрах коя е.
Херцогинята започна да разпитва сина си за младата дама, но после се отказа.
— Няма значение — рече тя. — Всичко е минало. Клейтън ще доведе у дома бъдещата си съпруга.
— Не мога да повярвам, че брат ми лесно ще забрави жена, която е имала такова огромно значение за него. Не вярвам също и че тази, която днес ще доведе тук, ще бъде негова жена. Най-много да му е годеница.
— Почти ми се ще да повярвам, че си прав. Няма да е добре, ако Клейтън се ожени толкова набързо. Клюките ще бъдат ужасни!
— Знаеш, Клейтън не дава пукната пара за клюките, мамо — изсмя се Стивън.
— Време е да се става! — извика весело Емили и енергично дръпна завесите в стаята на Уитни. — Вече е почти обяд, а негова светлост не е изпратил нито ред, с който да те предупреждава да стоиш настрана от него.
— Но аз си легнах едва на зазоряване! — простена приятелката й и с мъка се надигна в леглото. — Не мога да го направя! — проплака тя.
— Разбира се, че можеш. Просто стани от това проклето легло — пошегува се Емили.
Уитни последва съвета й, като трескаво търсеше причина да се откаже от срещата с Клейтън.
— Какво ще кажеш да пообиколим магазините и да отидем да видим новата постановка в Кралския театър? — предложи безпомощно тя.
— Какво ще кажеш да изчакаме до утре, за да можем да напазаруваме и за сватбата ти?
— И двете сме напълно откачени! — извика Уитни. — Той даже няма да ме изслуша, а дори и да го направи, нищо няма да се промени. Забелязах как ме гледа напоследък. Той ме мрази!
Емили я побутна към банята.
— Това звучи окуражително. Поне изпитва нещо към теб.
— Как изглеждам? — попита Уитни и се извърна към приятелката си, когато приключи с тоалета си. Роклята й от тънко кадифе с цвят на аквамарин и дълбоко деколте и стоеше прелестно. Тъмната й коса беше сресана назад и беше хваната с диамантен клипс. Беше красива, но същевременно изглеждаше силно уязвима.
— Изглеждаш като най-красивата девойка от племето, очакваща животът й да бъде поднесен в дар на боговете! — пошегува се Емили.
— Да не намекваш, че изглеждам изплашена?
— По-точно — обзета от паника. Никога не си изглеждала по-добре, но в този случай това няма да бъде достатъчно. Познавам мъжа, с когото се каниш да се срещнеш, и мога да се закълна, че сърцето му няма да се смекчи при гледката на една потисната, уплашена жена, която го е изнервила до крайност. Той те обича заради смелостта ти и високия ти дух, Уитни. Ако застанеш пред него омърлушена и пребледняла, ще бъдеш напълно различна от момичето, в което се е влюбил, и това ще доведе до пълен провал. Ще ти позволи да обясниш и да му поднесеш извиненията си, а после учтиво ще ти благодари и ще те отпрати. Направи нещо: спори с него, ядосай го, ако се наложи, но не показвай колко те е страх. Бъди жената, която Клейтън обича — усмихвай му се, флиртувай с него, нападай го — но не бъди слаба!
— Сега разбирам как се е чувствала горката Елизабет, когато й предложих да притисне Питър — тъжно въздъхна Уитни, но вдигна високо брадичка и отново стана горда и самоуверена.
