Здрач

И тогава и ние също се въртяхме.

— Чувствам се като пет годишно — засмях се след няколко минути от безусилно валсиране.

— Не изглеждаш на пет — прошепна той, като ме придърпа по-близо за секунда, така че краката ми за момент бяха на крачка от земята.

Алис улови погледа ми при едно завъртане и ми се усмихна насърчително — аз й се усмихнах обратно. Бях изненадана да осъзная, че всъщност се наслаждавам на себе си… малко.

— Добре, това не е напълно ужасно — признах аз.

Но Едуард вече гледаше към вратите и лицето му беше ядосано.

— Какво има? — зачудих се на глас. Проследих погледа му, дезориентирана от въртенето, но накрая успях да видя, това което го притесняваше. Джейкъб Блек, без костюм, но в дълга бяла риза и вратовръзка, косата му пригладена в обичайната му опашка, пресичаше стаята към нас.

След първият шок от разпознаване, не можех да не направя друго, освен да се почувствам зле за Джейкъб. Очевидно му беше неудобно — дори мъчително. Лицето му беше извинително, когато очите му срещнаха моите.

Едуард изръмжа много тихо.

— Дръж се прилично! — изсъсках му аз.

Гласът на Едуард беше язвителен.

— Иска да си поговори с теб.

Джейкъб ни достигна тогава, смущението и извинението дори още по-очевидни върху лицето му.

— Здрасти, Бела, надявах се, че ще си тук. — Джейкъб звучеше така, сякаш се е надявал на точно обратното. Но усмивката му беше топла както винаги.

— Здрасти, Джейкъб. — Усмихнах му се. — Какво става?

— Може ли? — попита колебливо той, като погледна към Едуард за пръв път. Бях шокирана да забележа, че на Джейкъб изобщо не му се налага да вдига поглед. Сигурно бе пораснал с половин педя, от последният път като го видях.

Лицето на Едуард беше спокойно, изражението му безизразно. Единственият му отговор бе да ме постави внимателно на краката ми и да отстъпи назад.

— Благодаря — каза любезно Джейкъб.

Едуард само кимна, като ме гледаше напрегнато преди да се обърне и да се отдалечи.

Джейкъб сложи ръката си на кръста ми и аз протегнах ръцете си към рамената му.

— Уау, Джейк, колко си висок сега?

Изглеждаше доволен от себе си.

— Метър и осемдесет и осем.

Не танцувахме наистина — кракът ми правеше това невъзможно. Наместо това се люлеехме наляво- надясно, без да движим краката си. И така беше добре — внезапният растеж го беше направил да изглежда върлинест и некоординиран, и вероятно не беше по-добър танцьор от мен.

— Та, как се озова тук тази вечер? — попитах с искрено любопитство. Като вземах предвид реакцията на Едуард, вероятно.

— Можеш ли да повярваш, ако ти кажа, че баща ми ми даде двайсет долара, за да дойда на бала ти? — призна той, леко засрамено.

— Да, мога — промърморих аз. — Е, надявам се поне да ти е приятно. Набеляза ли си някоя? — подразних го аз, като кимнах към групата момичета наредени на стената като пастелни конфекции.

— Да — въздъхна той. — Но вече е заета.

Той погледна към мен, за да срещне любопитният ми поглед за секунда — и тогава двамата отместихме поглед настрани, смутени.

— Много си хубава, между другото — добави той срамежливо.

— Ъ, благодаря. Та, защо Били ти плати да дойдеш тук? — попитах бързо, въпреки че знаех отговора.

Джейкъб не изглеждаше благодарен от смяната на темата — той погледна встрани, отново засрамен.

— Той каза, че е „безопасно“ място да говоря с теб. Кълна се, старецът започва да превъртява.

Присъединих се слабо към смехът му.

— Както и да е, той каза, че ако ти кажа нещо, ще ми вземе главният цилиндър, от който се нуждая — призна ми той с глупава усмивка.

— Кажи ми тогава. Искам да завършиш колата си. — Ухилих му се обратно. Поне Джейкъб не вярваше на нищо от това. Правеше ситуацията по-лесна. Облегнат на стената, Едуард наблюдаваше лицето ми, собственото му лице безизразно. Видях една десетокласничка в розова рокля да го гледа с плаха надежда, но той сякаш изобщо не я забелязваше.

Джейкъб отново отмести поглед встрани, смутен.

— Не се ядосвай, става ли?

— Няма как да ти се ядосам, Джейкъб — уверих го аз. — Няма да се ядосам дори на Били. Просто кажи каквото трябва да кажеш.

— Ами — толкова е глупаво, съжалявам, Бела — той иска да скъсаш с гаджето си. Каза ми и да ти кажа „моля“. — Той поклати отвратено глава.

— Все още е суеверен, а?

— Аха. Той… доста попрекали, когато се нарани във Финикс. Не повярва, че… — Джейкъб замълча притеснено.

Очите ми се присвиха.

— Паднах.

— Знам това — каза бързо Джейкъб.

— Той си мисли, че Едуард има нещо общо с нараняването ми. — Не беше въпрос и въпреки обещанието ми, бях ядосана.

Джейкъб не смееше да срещне погледа ми. Дори вече не се люлеехме на музиката, въпреки че ръцете му все още бяха на кръста ми, а моите на шията му.

— Виж, Джейкъб, знам, че Били вероятно няма да повярва, но само, за да знаеш — той ме погледна сега, като откликна на сериозността в гласът ми, — Едуард наистина спаси животът ми. Ако не беше заради бащата на Едуард, щях да съм мъртва.

— Знам — потвърди той, но звучеше така, сякаш искрените ми думи му бяха повлияли някак си. Може би щеше да успее да убеди Били поне в това.

— Ей, съжалявам, че ти се наложи да направиш това, Джейкъб — извиних се аз. — Във всеки случай, ще получиш частите си, нали?

— Да — промърмори той. Той все още изглеждаше крив… и разстроен.

— Има още? — попитах невярващо.

— Забрави — прошепна той. — Ще си потърся работа и сам ще си изкарам парите.

Изгледах го, докато той не срещна погледа ми.

— Просто го изплюй, Джейкъб.

— Прекалено лошо е.

— Не ми пука. Кажи ми — настоях аз.

— Добре… но, леле, звучи лошо. — Той поклати глава. — Той каза да ти кажа, не, да те предупредя, че — и това е неговото множество, не моето — той повдигна една ръка от кръста ми и направи малки кавички с два пръста във въздуха — „Ще те наблюдаваме“. — Той гледаше предпазливо за реакцията ми.

Звучеше като нещо от мафиотски филм. Разсмях се силно.

— Съжалявам, че трябваше да го направиш, Джейк — изкикотих се аз.

— Нямам чак толкова против. — Той се ухили облекчено. Очите му възхитени, докато оглеждаше бързо роклята ми. — Та, да му кажа ли, че си казала да върви по дяволите? — попита той с надежда.

— Не — въздъхнах. — Кажи му, че съм казала благодаря. Знам, че ми мисли доброто.

Песента свърши и аз свалих ръцете си.