Русото момче замръзна, червените му очи се разшириха.
— Тя те лъже, Райли — каза му Едуард. — Чуй ме. Тя те лъже, както е излъгала и другите, които сега умират в полето. Знаеш, че ги е излъгала, тъй като те е карала ти да ги лъжеш, че някой от вас е щял да им помогне. Толкова ли е трудно да повярваш, че е излъгала и теб?
Объркване се разпиля върху лицето на Райли.
Едуард се измести с няколко инча настрани и Райли автоматично компенсира със собственото си нагласяне.
— Тя не те обича, Райли. — Мекият глас на Едуард беше неустоим, почти хипнотизиращ. — Никога не те е обичала. Тя обичаше Джеймс и ти не си нищо повече от инструмент за нея.
Когато каза името на Джеймс, устните на Виктория се изтеглиха в гримаса, разкривайки зъбите й. Очите й останаха върху мен.
Райли хвърли обезумял поглед в нейната посока.
— Райли? — каза Едуард.
Райли автоматично се обърна към Едуард.
— Тя знае, че ще те убия, Райли. Иска да умреш, така че да не трябва да продължава да се преструва. Да, ти си виждал това, нали? Прочел си отвращението в очите й, подозирал си лъжливия тон в обещанията й. Бил си прав. Тя никога не те е искала. Всяка целувка, всяко докосване са били лъжа.
Едуард се премести отново, премести се с няколко инча към момчето, няколко инча далеч от мен. Втренченият поглед на Виктория се беше прицелил в пространството между нас. Щеше да й отнеме по-малко от секунда, за да ме убие — имаше нужда само от съвсем малко поле за възможност.
Райли се премести, този път по-бавно.
— Не трябва да умираш — рече Едуард, очите му задържаха тези на момчето. — Има и други начини за живеене, освен този, който тя ти е показала. Не всичко е лъжи и кръв, Райли. Можеш да си тръгнеш още сега. Не е нужно да умираш заради лъжите й.
Едуард плъзна краката си напред и настрани. Сега между нас имаше крачка разстояние. Райли обикаляше твърде отдалеч, компенсирайки този момент. Виктория се надвеси напред на пръстите на краката си.
— Последен шанс, Райли — прошепна Едуард.
Лицето на Райли беше отчаяно, когато погледна към Виктория за отговор.
— Той е лъжецът, Райли — каза Виктория и устата ми зейна отворена в шок от звука на гласа й. — Казах ти за триковете им над ума. Знаеш, че обичам само теб.
Гласът й не беше силното, диво, котешко ръмжене, което бих съпоставила на лицето и стойката й. Беше мек, висок и детски, като сопранен звън. Този тип глас отиваше с руси къдрици и розова дъвка. Не звучеше реален, минавайки през разкритите й, блестящи зъби. Челюстта на Райли се стегна и той изправи рамене. Очите му се опразниха — в тях нямаше повече объркване, нито повече подозрения. Нямаше изобщо никакви мисли. Той се стегна за атака. Тялото на Виктория изглежда се тресеше, тя се беше извила толкова силно. Пръстите й бяха готови клещи, чакащи Едуард да се премести още един инч далеч от мен.
Ръмженето не дойде от никого от тях.
Тяло с форма на мамут излетя през центъра на входа към лагера, хвърляйки Райли на земята.
— Не! — извика Виктория с пронизващия си бебешки глас, изумена.
На ярд и половина пред мен, огромният вълк премина и скочи върху русия вампир. Нещо бяло и твърдо изплющя в скалите до краката ми. Свих се от страх от него. Виктория не отдели и един поглед за момчето, на което тъкмо се бе обяснила в любов. Очите й все още бяха върху мен, изпълнени с разочарование, толкова жестоки, че тя изглеждаше като умопобъркана.
— Не! — каза тя отново през зъби, когато Едуард започна да се премества към нея, блокирайки пътя й към мен.
Райли отново бе на крака, гледайки уродливо и изнемощяло, но успя да запрати жесток ритник в рамото на Сет. Чух костта да изхрущява. Сет отстъпи и започна да обикаля, накуцвайки. Райли беше протегнал ръцете си, готови, въпреки че изглежда му липсваше част от едната ръка…
Само на няколко ярда от тази борба, Едуард и Виктория сякаш танцуваха.
Не точно обикаляне, защото Едуард не й позволяваше да се приближи по-близо до мен. Тя се задвижи елегантно назад, местейки се от страна на страна, опитвайки се да намери дупка в защитата му. Той следеше обикалянето й гъвкаво, преследвайки я със съвършена концентрация. Започна да се премества просто частица от секундата преди тя да беше помръднала, четейки намеренията й в мислите й.
Сет замахна от страната на Райли и раздра нещо с отвратителен, стържещ звук.
Друго голямо бяло парче полетя към гората с последвало тупване. Райли ревна яростно и Сет подскочи назад — учудващо леко на краката си за неговите размери — като Райли замахна към него с една осакатена ръка.
Виктория криволичеше сега през дървесните стволове, в далечния край на малкия вход към откритото място. Тя се разкъсваше, краката й я дърпаха към безопасността, докато очите й гледаха с желание към мен, сякаш бях привличащ я магнит. Можех да видя изгарящото й желание да убие, предупреждаващ чрез инстинктите й. И Едуард можеше да го види.
— Не си отивай, Виктория — промърмори той със същия хипнотизиращ тон като преди. — Никога няма да получиш друг шанс като този.
Тя показа зъбите си и изсъска към него, но изглеждаше неспособна да се премести по-далеч от мен.
— Винаги можеш да избягаш по-късно — измърка Едуард. — Имаш предостатъчно време. Това всъщност правиш, нали? Ето защо Джеймс те е държал наоколо. Полезно, ако ти харесва да играеш смъртоносни игрички. Партньор с неестествен инстинкт за измъкване. Не трябваше да те оставя — можеше да използва уменията ти, когато го хванахме във Финикс.
Ръмжене премина през устните й.
— Макар че това е всичко, което някога си била за него. Глупаво е да прахосваш толкова много енергия, отмъщавайки за някой, който е по-малко привързан към теб, отколкото ловец към коня си. Ти никога не си била повече от едно удобство за него. Щях да знам.
Устните на Едуард се изтеглиха от едната страна, като докосна слепоочието си.
Със задавен крясък Виктория профуча извън дърветата отново, финтирайки настрани. Едуард отвърна и танцът започна отново.
Точно тогава, юмрукът на Райли хвана хълбока на Сет и ниско скимтене се задави от гърлото на Сет. Той отстъпи назад, раменете му трепереха сякаш се опитваше да се отърси от болката.
Моля те, исках да помоля Райли, но не можех да накарам мускулите си да отворят устата ми, да изтегля въздуха от дробовете си. Моля те, той е само дете!
Защо Сет не беше избягал? Защо не бягаше сега?
Райли беше скъсил разстоянието между тях отново, притискайки Сет към скалите до мен. Виктория изведнъж се заинтересува от съдбата на партньора си. Можех да я видя как от ъгълчето на очите си преценяваше дистанцията между мен и Райли. Сет захапа Райли, отблъсквайки го отново и Виктория изсъска.
Сет вече не накуцваше. Заобикаляйки, се приближи на няколко инча от Едуард: опашката му се отърка в гърба на Едуард, а очите на Виктория се разшириха.
— Не, той няма да ме нападне — каза Едуард отговаряйки на въпроса в главата й. Той се приближи още повече използвайки объркването й. — Ти ни осигури общ враг. Ти ни сплоти.
Тя изщрака със зъби, опитвайки се да се фокусира само върху Едуард.
— Погледни по-внимателно, Виктория — каза той тихо, разконцентрирайки я. — Той наистина ли е толкова подобен на чудовището, което Джеймс проследи през цял Сибир?
Тя отново се втренчи в него и обезумелият й поглед се насочваше ту към Едуард, ту към Сет, ту към мен, отново и отново.
— Не е същият? — изръмжа тя със сопрановия си глас на малко момиченце. — Невъзможно!
— Нищо не е невъзможно — прошепна Едуард, гласът му беше мек и кадифен, докато се приближаваше още по-близо до нея. — Освен това, което искаш. Никога няма да я докоснеш.
Тя разтърси глава бързо и рязко, противопоставяйки се на опита му да я отклони и се опита да го
