заобиколи, но той можеше да я блокира в мига, в който тя помисли за това действие. Лицето й се сгърчи от ярост и приклекна готова за скок — отново като лъвица, след което решително тръгна напред.
Виктория не беше неопитна новосъздадена, водена от инстинкта. Тя бе убиец. Дори аз можех да видя разликата между нея и Райли и знаех, че Сет нямаше да оцелее толкова дълго, ако се беше бил с този вампир.
Едуард се премести леко и когато се доближиха един друг, бяха като лъв срещу лъвица.
Танцът ускори темпото си.
Бяха като Алис и Джаспър на поляната, едно неясно ускоряване на движенията, само че танцът не бе с такава перфектна хореография. Чуваха се резки пукания и хрущене откъм скалите всеки път, когато някой се отклонеше от организацията си. Но те се движеха твърде бързо, за да мога да видя кой грешеше…
Райли се разсея от този яростен балет и очите му с уплаха потърсиха партньорката му. Сет нападна и откъсна още едно малко парче от вампира. Райли изрева и нанесе силен удар, който попадна в масивния гръден кош на Сет. Огромното тяло на Сет отхвръкна на десет метра във въздуха и падна с трясък върху каменната стена над главата ми с такава сила, която сякаш разтърси целия връх. Чух как дъха му излезе от дробовете му и бързо се дръпнах настрани, когато тялото му отскочи от камъка и падна на земята на няколко крачки от мен.
През стиснатите си зъби Сет издаде тих стон.
Остри парчета от сив камък се посипаха на главата ми, одрасквайки голата ми кожа. Едно остро парче се търкулна по дясната ми ръка и аз по рефлекс го улових. Стиснах пръсти около острото парче в момента, в който собствените ми инстинкти за оцеляване се събудиха; тъй като нямаше никаква възможност за бягство, тялото ми — без значение колко безсмислен опит бе — се приготви за битка. Усетих адреналина във вените си. Знаех, че шината се впива в дланта ми. Знаех, че това беше лошо за счупената кост в ръката ми. Знаех това, но не усещах болката.
Зад Райли, всичко, което можех да видя беше пламтящата коса на Виктория и един неясен бял образ.
Нарастващите разкъсвания и изпуквания, охканията и изплашеното съскане ме накараха да осъзная, че танцът се превръщаше в смъртоносен за единия.
Но за кого?
Райли се втурна към мен, червените му очи искрящи от ярост. Той с гняв се втренчи в безжизнената купчина пясъчна козина между нас и ръцете му — смазани и счупени се извиха като нокти на хищна птица. Устата му започна да се отваря все по-широко и по-широко, зъбите му проблеснаха и той се приготви да разкъса гърлото на Сет.
Обля ме втора вълна на адреналин, подобна на удар от ток и изведнъж всичко се изясни.
И двете битки наближаваха своя край. Сет щеше да загуби своята, а нямах никаква представа дали Едуард печелеше или губеше. Нуждаеха се от помощ. Нещо, което да отклони вниманието. Нещо, което да им даде възможност да се измъкнат. Ръката ми толкова здраво стисна острия камък, че една телчица от шината ми се скъса.
Бях ли достатъчно силна? Бях ли достатъчно смела? Колко навътре можех да забия грубия камък в тялото си? Щеше ли това да спечели достатъчно време на Сет, за да се изправи отново на крака? Щеше ли да се възстанови достатъчно бързо, за да има смисъл от саможертвата ми?
Насочих острието към ръката си, издърпвайки нагоре дебелия пуловер, за да оголя кожата си, след което натиснах острата част в сгъвката на лакътя си. Там вече имах дълъг белег от предишният си рожден ден. През онази нощ, течащата ми кръв беше достатъчна, за да ги накара да замръзнат на място за един миг. Молех се отново да стане така. Стегнах се и поех дълбоко дъх.
За миг Виктория се разконцентрира от звука, който издадох. Очите й се втренчиха за части от секундата в моите. В погледа й имаше странно съчетание на ярост и любопитство.
Не бях сигурна как съм чула този тих звук с всичките други шумове, които отекваха от каменната стена и звучаха в главата ми. Ударите на сърцето ми трябваше да бъдат достатъчно силни да го заглушат. Но за мига, в който гледах Виктория в очите си помислих, че чувам познат гневен тон.
И точно в тази част от секундата, танцът изведнъж рязко спря. Стана толкова бързо, че не можах да проследя поредицата от събития. Опитах се да ги възстановя в паметта си.
Виктория бе изхвърлена от неясното очертание и се удари по средата на един висок смърч. Падна на земята и веднага се приготви за скок.
Едновременно, Едуард — толкова бърз, че сякаш беше невидим, се обърна назад и сграбчи неподозиращия Райли за ръката. Изглеждаше сякаш Едуард забива крак в гърба на Райли и го хвърли…
Малкото пространство се изпълни с болезнения писък на Райли.
В същия този миг Сет скочи на крака, скривайки голяма част от гледката ми.
Но все още можех да видя Виктория. И въпреки че изглеждаше странно осакатена — като че ли не можеше да се изправи напълно — виждах усмивката, която бях сънувала да проблясва на жестокото й лице.
Тя се приведе и скочи.
Нещо малко и бяло изсвистя във въздуха и се удари в нея, докато тя скачаше. Звукът прозвуча като експлозия и я отхвърли към другото дърво, което се скърши по средата. Отново падна на крака приведена и готова, но Едуард вече се беше върнал на мястото си.
Облекчение изпълни сърцето ми, когато видях, че той стои изправен и непокътнат.
Виктория ритна нещо настрани с босия си крак — оръжието, което бе нарушило нападението й. То се търкулна към мен и осъзнах какво бе то.
Стомахът ми се преобърна.
Пръстите все още се мърдаха, вкопчвайки се в стръкчетата трева, ръката на Райли започна да се влачи безцелно наоколо.
Сет отново обикаляше около Райли и сега Райли отстъпваше. Той отстъпваше назад от приближаващия върколак, лицето му — изпълнено с болка. Вдигна единствената си ръка, отбранително.
Сет се втурна към Райли и вампирът очевидно загуби равновесие. Видях Сет да забива зъби в рамото на Райли и да откъсва нещо, отскачайки назад.
С пронизващ слуха метален писък, Райли загуби и другата си ръка.
Сет разтърси глава и метна ръката в гората. Накъсаният съскащ звук, който се процеждаше през зъбите му, звучеше подигравателно.
Райли изпищя измъчено.
— Виктория!
Виктория дори не трепна от звука на името си. Очите й дори за миг не погледнаха към партньора й.
Сет се хвърли напред със силата на кран. Тласъкът запрати и Сет, и Райли в дърветата, където металическото скриптене бе съпроводено от писъците на Райли. Писъците изведнъж прекъснаха, докато звуците от камък разкъсван на парчета продължиха. Въпреки че дори не погледна Райли за сбогом, Виктория сякаш осъзна, че е останала сама. Тя започна да отстъпва от Едуард, а в очите й пламтеше яростно разочарование.
Тя ми хвърли един кратък, изпълнен с болка поглед, след което започна да отстъпва още по-бързо.
— Не — прошепна Едуард с изкусителен глас. — Остани за още малко.
Тя рязко се обърна и се втурна към сигурността на гората подобно на стрела изстреляна от лък.
Но Едуард беше по-бърз — като изстрелян куршум. Той я улови за гърба в началото на гората и с една последна проста стъпка танцът завърши.
Устните на Едуард се плъзнаха по врата й подобно на милувка. Ужасният шум, идващ от усилията на Сет, заглуши всеки друг шум и затова не се чу ясен звук, който би показал, че това е сцена на насилие. Той спокойно можеше и просто да я целува.
И след това огнената буйна коса вече не бе свързана с останалата част от тялото й. Трептящите огнени къдри паднаха на земята и отскочиха още веднъж преди да се търкулнат към дървото.
25. ОГЛЕДАЛО
Направих усилие да помръдна очите си, широко отворени и замръзнали в шок, за да мога да не зяпам от
