пред тях, а Люсиен изкачи железните стъпала, наведе глава и я внесе в купето. Настани се удобно на меката седалка и положи Катрин в скута си, загърната с топлата вълнена пелерина. Веднага щом Джейсън се присъедини към тях, кочияшът шибна конете и каретата потегли.
Чакаше ги дълъг път до хижата. Бяха решили Джейсън да ги придружи чак дотам, в случай че по пътя изникне някакво препятствие. После щеше да се върне в Карлайл Хол, при децата и съпругата си. Люсиен смяташе да настани удобно Катрин и да се върне в замъка. Щеше да изпрати жена да я обслужва, докато леля Уини се върнеше от Лондон, където бе настояла да остане до освобождаването на Катрин.
След известно време щеше да я повика и да й обясни, че е в безопасност. Но трябваше да изчака. Искаше да се увери, че наистина всичко е наред и да реши какво ще предприеме оттук нататък.
Засега можеше само да седи, да притиска Катрин в ръцете си, да се притеснява за нея и да се пита какво ли се е случило. Седнал срещу него, Джейсън я разглеждаше със сините си, проницателни очи и очевидно го вълнуваха същите въпроси.
— Какво й е?
Люсиен несъзнателно я притисна още по-плътно към себе си.
— Нямам представа. Вероятно са й дали някакво приспивателно. — Той я погледна и видя, че очите й са полуотворени. — Катрин, аз съм, Люсиен. Чуваш ли ме?
Лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните й.
— Люсиен… Сънувах те как идваш. — Тя се раздвижи в скута му, повдигна се и лекичко го целуна по бузата. Изненада и приятна топлина се разляха по тялото му. — Молих се… да дойдеш.
— Как се чувстваш?
— Чудесно — промърмори дрезгаво Катрин. — След като… ти си тук. — Тя отново се отпусна и се сгуши на гърдите му, а клепачите й се притвориха.
— Какво, по дяволите, са направили с нея?
— Опиум — пророни Джейсън през зъби. — Виждал съм подобна гледка и преди.
— Опиум? Господи, как ще й се отрази?
— Зависи от колко време я наливат. Човек лесно се пристрастява към него. Докато го взема, ще остане в това състояние.
— Като безчувствена кукла. За да могат да правят с нея каквото поискат.
— Точно така.
— А какво ще стане сега, когато престане да го взема?
— След време ще се възстанови.
Люсиен се намръщи.
— След колко време? И как?
— След като престане да й действа, ще се почувства зле. Тялото й ще жадува поредната доза и няма да намери покой, докато кръвта й не се изчисти окончателно.
Люсиен се опита да потисне напиращия в гърдите си гняв, но усилията му бяха безполезни.
— Онези копелета ще горят в самия ад.
— Искали са да я сломят, да пречупят волята й. Могли са да я поддържат в това състояние с години.
— Слава богу, че не изчакахме още малко.
— Слава богу, че успяхме.
Люсиен погледна към прозореца, но тежките кадифени завески бяха спуснати, за да скрият светлината от кабината.
— Смятах да я оставя сама в хижата и на сутринта да изпратя камериерка, която да я обслужва.
— Опасявам се, че това не е най-разумното решение.
Люсиен впери поглед в отпуснатата на гърдите му глава. Макар да бе немита и сплъстена, тъмната й коса хвърляше червени отблясъци на светлината от свещта. Тя вероятно бе усетила, че я гледа, защото наклони глава назад и очите й бавно се отвориха.
— Ще ме… целунеш ли? Хареса ми… когато ме целуна… тогава.
Люсиен простена, а Джейсън се изхили.
— Мислех, че ти е само приятелка.
— Не беше това, което си мислиш. Те щяха да я отведат, а думите ми не стигаха до съзнанието й. И аз… О, по дяволите! Ти не би могъл да ме разбереш.
— Люсиен…? — отново прошепна тя, а името му се изтръгна от устните й меко, приглушено и примамливо.
— Какво има пак? — отвърна й рязко той и съжали в същия миг.
Катрин сякаш не забеляза грубия му тон.
— В сънищата ми… ти ме целуваше… отново и отново. Ще го направиш ли… сега?
За миг той не й отговори, защото макар да беше облечена в дрипавата си нощница, лицето й да бе покрито с мръсни петна, а косата й — нечиста и сплъстена, силно му се искаше да я целуне. Чувстваше мъничките й гърди, опрени в неговите, заобленият й ханш, притиснат в слабините му, и част от него се втвърди в панталона му.
— Това е лудост — изръмжа Люсиен, изгубил контрол над себе си.
Джейсън се разсмя от сърце.
— Изглежда ти предстои интересна нощ… Или поне каквото е останало от нея.
— Не се дръж като глупак. Момичето не знае какво говори.
— Сигурен съм, че е така. Опиумът обаче има свойството да изкопчва истината.
Люсиен не му обърна внимание. Катрин просто се нуждаеше от помощта му, това бе всичко. Веднъж вече я бе предал, но това нямаше да се повтори.
През повечето време пътуваха в пълна тишина, само от време на време Катрин отваряше очи и на няколко пъти повтори тихата си молба за целувка. Когато най-сетне пристигнаха в ловната му хижа дълбоко в горите, нервите му бяха изопнати до краен предел. Джейсън не бе престанал да се смее по онзи начин, който още повече влудяваше Люсиен.
За щастие, хижата бе изчистена и подредена, както бе наредил. Макар че нощта бе вече към своя край, на прозорците горяха факли, а в камината пламтеше буен огън. Докато внасяше Катрин, до вратите стоеше Бени Тейлър — високо, слабо момче, което работеше за него от години и с времето се превръщаше в привлекателен младеж с пясъчноруси коси и ъгловато лице.
— Всичко е готово, милорд, точно както наредихте. — Като син на негов наемен работник, седемнадесетгодишният момък бе един от най-доверените му служители.
— Благодаря, момче. Това е всичко засега. — Бени се изниза безшумно през вратата, а Люсиен понесе Катрин към огъня. Той помнеше настоятелната й молба да се изкъпе при първата им среща и бе наредил на Бени да й подготви топла баня. Пред бумтящата камина ги чакаше вана, пълна с гореща вода. Встрани бяха подредени още кофи, от които се вдигаше пара, а до ваната бе поставена кутийка с ухаещ на рози сапун и куп чисти ленени кърпи.
— Бени е помислил за всичко — промърмори Люсиен, след като обходи с поглед стаята.
— Баня… — прошепна Катрин с несдържан копнеж, щом Люсиен я пусна на земята. — Колко е хубаво! — Тя се олюля към ваната и вероятно щеше да падне в нея, ако маркизът не я бе уловил и притиснал отново към гърдите си.
— Успокой се. Нали не искаш да влезеш във ваната надолу с главата?
Тя се усмихна през натежалите си клепачи и дръпна връзките на гърба на нощницата си. Дрехата бавно се смъкна и оголи едното й рамо.
— Чувствам се толкова… мръсна. Нямам търпение… да се изкъпя. — Наведе се към ваната, но коленете й се огънаха. Люсиен я хвана още по-здраво през кръста и я изправи.
Джейсън отново се изхили и маркизът го погледна укорително.
— Какво, по дяволите, да правя?
Джейсън се изкикоти още по-оглушително.
— Казах ти, че нощта обещава да е доста интересна. — Той прекрачи прага на стаята и твърдо затвори вратата зад себе си. Люсиен чуваше смеха на приятеля си чак докато яхна освежения си жребец, който го очакваше в конюшнята. Отекна тропот на копита и Джейсън се отправи към дома си. Двамата с Катрин бяха
