съвсем сами.
Тя се взираше с копнеж в топлата вана, после извърна поглед към него.
— Струва ми се, че… не се чувствам съвсем добре.
— Виждам — отвърна сухо Люсиен, опитвайки се да откъсне поглед от голата плът на рамото й. Проклетата нощница сякаш всеки момент щеше да се смъкне от тялото й.
— Дали не би могъл… да ми помогнеш?
Люсиен стисна зъби. Знаеше, че няма друг избор, но трябваше първо да се пребори с онази част от себе си, която отчаяно жадуваше да я зърне гола. Господи, винаги се бе държал като джентълмен. Не си спомняше някога да се е чувствал толкова привлечен от някоя жена, че да изгуби контрол над действията си.
Катрин се олюля към ваната. Той я задържа, но ръката му закачи нощницата й и тя се свлече на купчинка в краката й.
— Дявол да го вземе! — Тялото й беше гъвкаво и крехко, с гладка кожа и нежни извивки. Бе доста висока за жена, но съвършено оформена. Тя обгърна с ръце шията му, за да се задържи права, а дланите му се озоваха на кръста й. Талията й бе невероятно тънка, бедрата й — топли и меки. За миг Люсиен затвори очи, пое си дълбоко дъх и я вдигна над ваната.
При допира с топлата вода Катрин се усмихна. С благодарна въздишка се отпусна се в ласкавата й прегръдка. Гърдите й бяха с формата на шишарки — мънички и тежки; зърната им бяха щръкнали като розови бодли — стегнати и изумително възбуждащи.
Люсиен застина. Не беше човек, склонен да се възползва от създалата се ситуация, а състоянието на Катрин определено не му действаше окуражаващо. Освен това бе сгоден за друга жена. Всъщност нямаше представа как е станало така, че я чувстваше толкова близка и дори не беше сигурен защо се забърква в цялата тази каша. Знаеше само, че по някакъв начин я е почувствал своя приятелка, а приятелите не се изоставят в беда.
Опитвайки се да я възприема като предмет, той взе сапуна и натърка раменете и гърба й. Катрин сама изми лицето си, плисна малко вода в устата си и я изплю във въздуха. Това явно я забавляваше, защото му се усмихна заговорнически.
— По-добре да измием косата ти.
Тя кимна и с негова помощ се потопи под повърхността на водата. Люсиен натърка тежката й коса с ароматния сапун и внимателно я изплакна.
Катрин му се усмихна с благодарност.
— Толкова е… хубаво.
Косата й бе като тъмна и влажна коприна, кожата й — гладка като листенцата на цвете. Когато най- после привърши и я извади от ваната, Люсиен се чувстваше болезнено възбуден. Гневеше се на себе си, задето не съумява да се владее, и на съдбата, която го изправяше пред такова изпитание.
Придържаше я с една ръка, докато с другата я подсушаваше. Внимателно огледа тялото й за някакви следи от насилие. Не видя нищо друго, освен грациозното й тяло от шията до бедрата, заобления ханш и дългите крака. Беше непоносимо красива, приятно закръглена и невероятно женствена. Докато се бореше да потисне болезненото пулсиране в слабините си, му хрумна, че неговото страдание е не по-малко от нейното.
— Чувствам се… далеч по-добре.
Люсиен прочисти гърлото си.
— Надявам се да е така.
До ваната я очакваше чиста бяла нощница. С бързи и отмерени движения Люсиен я облече и въздъхна с облекчение. Най-после тялото й бе скрито за неговия поглед.
Тя му отправи най-невинната си усмивка.
— А сега… ще ме целунеш ли?
Проклятие!
— Чуй ме, Катрин. Не знаеш какво говориш. Ти не искаш да те целувам. Това е само сън. Трябва да поспиш, а на сутринта нещата ще ти изглеждат по съвсем различен начин. А сега ще ти помогна да се качиш по стълбите до спалнята си.
— Ами… Ами косата ми?
— Косата ти? Какво за нея?
— Ще трябва да я разреша.
Разбира се, тя беше права. Люсиен се предаде, но вътрешно роптаеше. Как би понесъл да я сресва, да прокарва пръсти през дългите, влажни кичури, да наблюдава червеникавите им отблясъци на светлината от огнището? Той поклати глава, отвратен от насоката, в която поемаха мислите му. Настани я удобно на широкия тапициран диван, облегна я назад и се залови с косата й. Скоро разбра, че ще му е нужно доста време, но заниманието го увлече и минутите се търкулваха незабелязани. Когато най-после възлите бяха разплетени и започна да подсушава косата й, Катрин въздъхна от удоволствие и Люсиен осъзна, че се усмихва. Приятно му беше с нея. Пръстите му се плъзгаха в тежките, хлъзгави кичури, а в тялото му се надигна неописуемо желание. Той безмилостно го потисна и припряно сплете косата й в дебела плитка.
По дяволите, та той не се интересуваше от Катрин Грейсън! Не искаше просто да преспи с нея веднъж или два пъти. Животът му протичаше точно така, както искаше, както бе планирал преди години. А дори да не бе така, тя бе последната, която би избрал за своя съпруга. Беше упорита и твърдоглава, твърде умна и твърде независима за жена. Напомняше му за баща му, който бе провалил живота си, като се обвърза с такава жена.
За себе си искаше кротка, покорна и лесно контролируема съпруга, точно като Алисън Хартман. Тя щеше да му се подчинява, да му народи деца и да ги отгледа според неговите разбирания, щеше да му позволи да живее, както намери за добре. Ако искаше да си намери любовница — или дори дузина любовници — Алисън нямаше да му се противопостави. Люсиен не можеше да си представи, че Катрин би приела безпрекословно всички тези неща.
Изкачиха стълбите и тя се обърна към него.
— Люсиен?
— Да, мила? — Той я въведе в спалнята и внимателно я настани върху леглото.
— Ще ме… целунеш ли… сега?
Отново почувства признаците на силна възбуда. Катрин му се усмихваше като истински ангел, очите й блестяха в цветовете на гората, а тялото й изглеждаше крехко и меко. Какво ми струва?, запита се той. Само една безобидна целувка. Какво щеше да му коства?
Люсиен наведе глава и нежно притисна устните си към нейните. Пасваха си съвършено. Пое със зъби плътната й горна устна, целуна ъгълчето на устата й и почувства как се разтваря за него. Езикът му се плъзна навътре. Не беше предвидил, че това ще се случи, но след като се беше случило, се остави да бъде погълнат от сладката й женственост, примесена с мекия аромат на собственото му желание.
Катрин обгърна врата му с ръце и го целуна в отговор. По тялото му се разля топлина. Люсиен обгърна лицето й с длани и плъзна език по устните й — първо по горната, после по долната, а после потъна в жадната ласка на устата й. Задъхана въздишка се изтръгна от гърлото й, когато дланите му обгърнаха гърдите й, а палецът му се плъзна по зърната й. Слабините му горяха. Кръвта му кипеше от дълго сдържаната страст.
Люсиен подскочи, сякаш се бе опарил.
— По дяволите, жено! Знаеш ли какво ми причиняваш?
Тъмните й вежди се сключиха на челото й, сякаш размишлява над въпроса му. Докосна влажните си, подпухнали от целувката устни, и се втренчи в очите му.
— Мислех си… че искаш да ме целунеш.
— Разбира се, че искам да те целуна, проклета да си! И това е само началото на онова, което в действителност искам да направя. — Той гневно метна одеялото върху нея и я зави чак до брадичката. — А сега заспивай, преди да съм изгубил търпение и да съм направил нещо, за което на сутринта и двамата ще съжаляваме.
С тези думи той се отправи към вратата и я отвори със замах, но не можа да се сдържи и за последно надзърна през рамо. Очите й бяха затворени и за миг си помисли, че е заспала. Устните й обаче се
