— Говоря за брачното ложе. Това е най-доброто място да успокоиш гнева на всеки мъж. — Тя се усмихна. — Сама ще се увериш.
Катрин впери поглед през прозореца.
— Няма да има брачна нощ. Това е само фиктивен брак. Само след година ще бъде анулиран и маркизът ще се ожени за друга.
Уини не обърна внимание на думите й.
— Глупости, мила. Ти си негова съпруга и си най-подходящата жена за него. Освен това си влюбена в племенника ми. Едва ли би желала да се ожени за друга.
Катрин внезапно почувства, че краката й не я държат. Тя посегна и се вкопчи в страничната рамка на леглото.
— Аз не съм… не съм влюбена в него и той със сигурност не е влюбен в мен. Ненавижда дори мисълта за мен. Никога няма да дойде в леглото ми.
Леля Уини се намръщи.
— Точно това е най-големият проблем с моя племенник. — Тя обърна Катрин с гръб към себе си и се залови с копчетата на копринената й рокля. — Човек никога не знае какво се върти в главата му.
Но само след броени минути Катрин разбра. На вратата се почука и един прислужник влезе със сребърен поднос на ръце. Отгоре се белееше сгъната бележка, изписана с твърд мъжки почерк.
— Какво пише? — попита Уини и надникна през рамото й.
Катрин отвори припряно бележката и зачете посланието на съпруга си.
Подготви се. Тази вечер смятам да взема онова, което с такава готовност ми предлагаше в хижата.
Беше подписана само с Личфийлд.
Катрин се олюля.
— Господи — прошепна почти беззвучно тя. Маркизът беше побеснял, задето го бе подмамила в брачна клетва. А сега смяташе да упражни съпружеските си права, без значение дали тя е съгласна или не.
Тя се вторачи в Уини Девит.
— Той… той смята да се възползва от правата си, точно както ми каза. — Краката й внезапно се подкосиха и Катрин се свлече на кадифената скамейка пред леглото.
Леля Уини само се усмихна.
— Е, значи всичко е наред. Бракът няма да бъде анулиран и след време всичко ще се нареди.
Но нищо нямаше да се нареди. Не и след онова, което се случи в параклиса. Не и когато бе така очевидно, че маркизът открито я ненавижда. Не и когато искаше да я накаже, задето го е измамила и направила свой съпруг.
Но Катрин премълча тези мисли. Онова, което се случваше между тях, не засягаше никой друг. И каквото и наказание да й наложеше Люсиен, тя напълно го заслужаваше. Щом такава бе волята му, тя щеше да му се отдаде. Дължеше му поне това — и много повече.
Опитвайки се да потисне страховете си, Катрин позволи на леля Уини да й облече прозрачната бледосиня нощница, която бе извадила от очевидно бездънния си гардероб. После седна покорно пред позлатеното огледало, докато приятелката й свали фибите от косите й.
— Има ли нещо, за което би искала да ме попиташ, миличка? — Уини взе посребрената четка и я прокара през лъскавата коса на Катрин, разпилявайки я свободно по раменете й.
Тя притисна разтрепераните си ръце в скута, за да прикрие ужаса си от предстоящото.
— Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
Уини се наведе и я целуна по бузата.
— Племенникът ми понякога е суров човек и със сигурност не прощава лесно. Опитай се да не го съдиш твърде строго за онова, което може да се случи тази вечер.
Катрин потисна ледената тръпка, която полази по тялото й. По някое време тази вечер Люсиен щеше да дойде в нейната спалня. После щеше да вземе онова, което искаше, и този път нямаше да има нежност в докосването му, нямаше да има горещи целувки, които да я оставят замаяна и опиянена. Щеше само да използва тялото й, да си достави удоволствие и после да си тръгне и ако се опиташе да му се противопостави, нещата само щяха да се влошат.
Катрин се бореше с обземащото я отчаяние. Бе толкова погълната от страха си, че дори не усети кога леля Уини се измъкна и я остава да чака нерадостната си съдба.
Заточиха се дълги часове. Напрежението й растеше, докато започна да подскача при всеки звук. Плашеше я трополенето по покрива, дращенето на клоните в прозореца. А Люсиен все не идваше.
Известно време крачеше из стаята, докато умората я победи и краката й отмаляха. Легна върху завивките, но не се осмеляваше да заспи. Лежеше там, скована като камък, а стомахът й се обръщаше всеки път, когато й се струваше, че долавя шум от стъпките на Люсиен.
Измина още един час. Умората проникна във всяко мускулче по тялото й. Щом не беше дошъл досега, вероятно изобщо нямаше да дойде. Клепачите й вече отказваха да й се подчиняват, когато вратата се отвори с трясък и Люсиен прекрачи прага.
Катрин веднага отвори очи, а сърцето й обезумя. На светлината на единствената свещ до леглото си тя видя, че е съблякъл фрака и вратовръзката си, а бялата му ленена риза бе разкопчана почти до кръста и излагаше на показ гъстите къдрави черни косъмчета по гърдите му. Косата му беше разпусната и гъсти кичури се спускаха в безпорядък по раменете му.
Той затвори решително вратата след себе си и звукът отекна в съзнанието й като погребална камбана.
— Надявам се, че не съм те накарал да чакаш, любима. — Всичко в нея се сви от начина, по който й говореше — безсърдечно, без капка топлина. Люсиен се приближи към нея и я лъхна натрапчивият мирис на алкохол. Когато спря до леглото й, по гръбнака й пропълзя ледената тръпка на страха. Очите му пробягаха по тялото й, сякаш смъкваха синята й нощница, и Катрин несъзнателно вдигна ръце да прикрие гърдите си.
Черните му вежди се извиха иронично.
— Свенливата младоженка? Не вярвам така внезапно да си станала срамежлива. Доколкото си спомням, последния път, когато бяхме насаме, не беше никак срамежлива. — Той заобиколи леглото и се спря до нея. Катрин потръпна от мрачния поглед в очите му. — Значи си решила да се правиш на непорочна. А онази нощ доста сполучливо се преструваше на страстна.
Катрин се намръщи, объркана от думите му. Той прокара пръсти по лицето й.
— Вероятно ще съумееш да се преструваш и тази нощ. Така нещата ще са по-лесни.
Тя прегъна крака под тялото си, сви се на кълбо, за да се защити и й се прииска да намери сили да избяга. Не й харесваше този Люсиен. Не го познаваше. Боеше се от него.
— Какво… за какво говориш?
Той й отправи фалшива усмивка, от която кръвта й се смрази. Зъбите му проблеснаха заплашително.
— Казвам само, че смятам да се наслаждавам на тялото, което купих с цената на бъдещето си. Свали си дрехите, Катрин. Искам да видя дали сделката си заслужава.
Заля я смъртен ужас. Кой бе този човек, когото някога бе наричала свой приятел? Човекът, който някога я бе целувал с такава смущаваща нежност? Катрин заклати ожесточено глава и започна да се отдръпва назад, докато гърбът й опря в богато инкрустираната дървена рамка на леглото. На мъждивата светлина очите й срещнаха неговите. Изглеждаха хладни и безмилостни. Ноктите й се впиха в дланите.
— Съзнавам, че си ми ядосан — опита се да го умилостиви. — Имаш пълното право да ми се сърдиш. Постъпих глупаво. Толкова силно се боях, че вуйчо ми ще ме намери, че бях готова на всичко. Беше егоистично, знам. Мислех, че след време всичко ще се нареди. Сгреших. Прости ми. Ако имаше начин да се върна назад, никога не бих го сторила отново.
— Не би го сторила? — Очите му потъмняха още повече. — Но ти нищо не си направила, мила моя. Ти само се преструваше. И точно затова съм тук. Този път смятам да взема онова, което се преструваше, че ми предлагаш. — Той посегна към нея, нави нощницата й около китката си и грубо я разкъса на гърдите й.
Катрин извика и се опита да се отдръпне назад, но нямаше накъде да бяга. Напразно се опитваше да
