предишната.
— Кехлибар — възкликна тя.
Никой от двамата мъже не реагира. Нежното полюшване на коня по солената вода сякаш казваше всичко необходимо.
Джейк безмълвно изваждаше от кутията къс след къс. Всеки от тях бе достатъчно малък, за да се побере в контейнерчето. При никой от тях инстинктите му не сигнализираха, че стойността му е по-малка, отколкото изглеждаше.
Осмият кехлибар, което той разгледа, представляваше примитивна статуетка на човек. Беше около пет инча висока, два инча широка и очевидно бе счупена под коленете преди толкова много време, че белегът се сливаше с цялото. Чертите на лицето бяха слабо загатнати — хлътнали, мрачни очи, правилен, волеви нос. Устата или се беше изтъркала с времето, или просто авторът бе решил, че е твърде незначителна подробност, за да й обръща внимание. На местата, където трябваше да се намират подмишниците, бяха издълбани малки дупчици.
— Може да е колие, или символ на власт, или фетиш, който е висял на вратата на пещерата, за да предпазва семейството вътре — поясни Джейк. После добави меко: — Много, много хубаво нещо…
— Някои от другите са изваяни по-внимателно — отбеляза Резников.
— И поради това силата им е по-незначителна. — Джейк претегли предмета в ръката си. — Изглежда така, сякаш авторът му не е искал да прави манекена прекалено истински от страх пред онова, което би могло да се случи. Хората от каменната ера не са гледали на живота като нас — като на директен път към смъртта. Подозирам, че те са познавали много видове живот и различни нива на смъртта.
Джейк остави статуетката, без да я тества по никакъв начин, освен че я претегли на ръка и прокара пръсти по повърхността й.
— Истински ли е? — попита Онор.
— Така изглежда и така го чувствам. Освен това не се одраска от нокътя ми. Във всеки случай прекалено с голям за контейнерите, които съм донесъл.
— Ами горещата игла? — попита тя.
— Прехапи си езика — в следващия момент той вдигна поглед, от статуетката и бавно й се усмихна. — По-добре изчакай. Аз ще го направя вместо теб след малко.
— Нямам търпение.
Думите й явно не го засегнаха по начина, който Онор бе предвидила. В усмивката на Джейк имаше нещо, което би могло да обезоръжи и танк. За нейно съжаление тя бе изградена от далеч по-мек материал от бронирана ризница.
— Прекрасно е — въздъхна Джейк и докосна статуетката в кутията. — Продукт на съвършено умение, предмет на изкуството и скъпоценен камък едновременно. Абсолютно безценен.
— Всичко си има цена — възрази Резников. Въпреки че не каза нищо повече, отношението му недвусмислени показваше, че включва и Джейк в предметите за продан.
Онор сдържа дъха си в очакване Джейк да се вкопчи в гърлото на Резников. Вместо това той само се усмихна. Това не беше усмивката, която караше жените да се чувстват развълнувани и трепетни.
— Слушам — обяви лаконично Джейк, като в същото време подреждаше малкия си куфар.
— Ако се съгласиш да работиш с мен, Имърджинг ресурсис отново ще бъде добре дошла в страните от Руската федерация.
Ръцете на Джейк замръзнаха за момент, но не повече. Това бе единствената реакция на предложението, за което можеше само да мечтае — премахването на неговата компания от черния списък на Русия.
— Когато приключиш успешно със задачата — продължи Резников, — ще станеш единственият представител на балтийския кехлибар в целия свят, както суров, така и преработен. Ако пожелаеш, всяко късче кехлибар, принадлежащо на Руската федерация, ще минава през ръцете ти.
Онор си пое дълбоко дъх при предложението, отправено от Резников към човек, който обичаше кехлибара повече от всичко друго на света. Когато тя погледна към Джейк, той затваряше куфара, сякаш не бе чул нищо интересно.
— Без значение дали ще успееш напълно да изпълниш задачата си — добави руснакът, — ще получиш сто кехлибарени статуетки, чието качество се равнява на тези, които оцени като оригинални тази вечер. Ще можеш да си ги избереш сам сред четиристотин музейни експоната.
За момент Джейк отвори широко очи, после ги присви.
— Значи ти все още работиш за руското правителство.
— Има ли някакво значение? Без значение кой е моят работодател, качеството на твоето заплащане ще бъде подсигурено от собствената ти експертна оценка.
Тишина. После Джейк попита:
— Какво трябва да направя?
— Да откриеш панела от Кехлибарената стая, който Кайл е откраднал, за да…
— Брат ми не е откраднал нищо!
Резников погледна безочливо Онор и й отправи усмивка, която беше не по-дълбока от емайла на зъбите му.
— Разбира се. Простете ми. Ще формулирам молбата си по друг начин. — Той отново погледна Джейк. — Открий панела от Кехлибарената стая, който е бил скрит в пратката, която Кайл Донован е съпровождал от Калининград към Русия. Предполага се, че панелът е мостра за продажбата на цялата Кехлибарена стая. Мисля, че като начална цена за наддаването се споменаваше цифрата от шестдесет милиона долара.
Онор издаде звук на изненада.
— Какво те кара да мислиш, че аз не съм откраднал панела и не съм насочил подозренията към Кайл? — попита Джейк невъзмутимо.
— Ти? — руснакът се засмя. — Ти си честен до безумие. А дори и да не е чак така, не е в твой стил да предадеш приятел.
Убедеността на Резников вбесяваше Онор.
— Откога познавате Джейк?
— От много години, едновременно като съюзник и, как да го кажа, съперник. Имам личен опит по отношение на неговата неспособност да предаде приятелите си — той отново се обърна към Джейк. — Какво ще кажеш?
— Чии интереси представляваш? — попита Джейк.
— Кехлибарът, който ще получиш, не е опръскан с кръв. Всяко едно от тези късчета е било изкопано от лагуните при полуостров Самланд.
— Наскоро ли?
— Не. Много музеи са дарявали произведения на собственика на тази кутия.
— Дарявали, а? Много мило от тяхна страна.
— Някога Съветската империя беше обширна и богата — Резников сви рамене. — Сега е по-малка и победна.
— Случва се.
Джейк остана още миг загледан в невероятните предмети на изкуството, сътворени с обич и благоговение от човешка ръка преди много, много векове. После бавно се протегна, затвори капака на кутията и заключи златната й закопчалка.
— Не, Петя, благодаря. За съжаление в момента работя за един приятел.
Резников застина неподвижен.
— Не мога да повярвам, че си част от схемата на Кайл Донован.
— Не съм.
— Тогава защо отказваш да работиш с мен? Нашите страни вече не са врагове.
— Това няма нищо общо с политиката — голямата ръка на Джейк обгърна Онор. Той вдигна студените й пръсти към устните си. — Работя за госпожица Донован. Ние сме… много добри приятели.
Тя не можа да прикрие тръпката, предизвикана от горещия му дъх по кожата й. Не успя да скрие и облекчението си.
