До този момент Онор не беше подозирала колко самотна щеше да се чувства, ако Джейк я оставеше да издирва Кайл сама.
— Не е нужно да ми отговаряш тази вечер — изрече Резников през стиснати устни. — Помисли си един ден. Не позволявай твърдоглавието ти да надвие здравия разум, Джейкъб. Не си достатъчно силен, за да притежаваш Кехлибарената стая.
— Аз не я искам.
Един безкрайно продължителен миг руснакът остана загледан в Джейк, после кимна. Беше му повярвал.
— В такъв случай имам алтернативно предложение — продължи Резников вече спокойно. — Заведи хубавата си приятелка в Париж, Лондон или Рим на мои разноски. Останете поне един месец. — Той преднамерено отвори кутията още веднъж. — Без значение какво решение ще вземеш след този месец, задръж това като незначителен символ на нашето приятелство.
Обгърнат от сенки, древният кехлибар излъчваше тайнственост, безвремие и загатваше за копнежите на хора, мъртви отпреди хиляди години.
Джейк стана и дръпна Онор със себе си.
— Утре решението ми няма да е по-различно. Не се продавам и няма да почивам. Разбираш ли?
Резников кимна бавно.
— А ти, Дж. Джейкъб Малори, ти разбираш ли?
— Можеш да заложиш живота си на това. Кажи довиждане, Онор.
Джейк й подаде куфара, хвана ръката й с лявата си ръка и се насочи към задната врата.
— Когато промениш решението си — натърти Резников, — можеш да ме откриеш в хотел Ана Кортис.
— Няма да променя решението си.
— Вярвам, че ще го направиш. Работодателите ми могат да бъдат много убедителни.
Джейк изрита стола изпод дръжката на вратата и дръпна Онор на алеята отвън. Тя не беше осъзнала, че той държи пистолет в дясната си ръка, докато не я пусна, извади ключовете за пикапа от джоба си и ги хвърли към нея.
— Ти ще караш.
За пръв път тя не му се противопостави.
17.
— Завий тук — каза Джейк. — Отиваме в моята хижа.
— Ти може и да отидеш — сопна се Онор, пренебрегвайки инструкциите му, — но аз се връщам в къщата на Кайл.
Той извърна глава и я погледна. Упоритата й брадичка бе извита напред, сякаш искаше да посрещне настъпващата тъмнина.
— Нека ти обясня какво се случи току-що — изрече той меко.
— И аз бях там, забрави ли?
— Тялото ти беше. Но не и умът, защото в противен случай щеше да разбереш колко глупава е идеята ти да отидеш сама в къщата на Кайл.
Инстинктите на Онор й подсказваха, че Джейк е прав, но тя не възнамеряваше да сподели с него това си усещане. Не се доверяваше на самата себе си, че би могила да се държи на разстояние, ако той я пожелаеше в мрака на споделената стая.
Или ако не го направеше.
— Резников вярва, че ти няма да ме предадеш — каза Онор. — Той не знае какво се случи, нали?
— Случи се това, че прекарах цял час в изучаване на няколко първокачествени предмета от кехлибар, които…
— И аз бях там, забра…
— … могат да идват само от руските музеи. Това означава едно от следните неща: Петя би могъл официално, но тайно да представлява руското правителства. Може да е свързан с клон на мафията в Калининград, който контролира или се надява да контролира продажбите на кехлибар в прибалтийските републики. А може да е откраднал тези парчета и да се надява да ме подкупи с тях, за да се добере до още по-ценни стоки.
— Например Кехлибарената стая?
— Или информация за извършителя на кражбата и как точно е била изнесена от Русия, и най-важното — защо.
— Алчност — отсече Онор.
— Разбира се. Но алчност за какво? За самия кехлибар? За пари? За политическа власт? Петя би могъл да преследва всяко едно от тези неща или всички заедно. Той не е нито страхлив, нито глупав.
Онор погледна бързо към Джейк. На слабата светлина, проникваща между облаците, в изражението му нямаше нищо подканващо. Изглеждаше далечен и недостижим. Онор бе обзета от безпокойство. Това беше един друг Джейк, когото тя не познаваше. Този Джейк държеше пистолет с вдигнат предпазител и бе готов да натисне спусъка веднага щом му се наложеше.
— Кой според теб е откраднал кехлибара? — попита тя.
— Кайл се подписа за пратката и я изкара извън Калининград. Проследих го до Русия, преди Донован интернешънъл да започнат да затръшват врати под носа ми.
— Какво означава това?
— Това, което казах. Донован интернешънъл имат повече власт от мен. Те не искаха да задавам въпроси.
— Но това е нелепо! И ние като теб искаме да открием Кайл. И дори повече от теб. Ние го обичаме.
— Да. Затова твоето семейство не иска аз да го открия.
— Виж — процеди Онор през зъби. — Арчър ми каза, че доказателствата срещу Кайл са твърде очевидни, за да им се вярва. Сякаш е бил набеден.
— Може би не е мислил твърде много над това, което е сторил.
— Защо не можеш да повярваш, че той би могъл да е невинен?
— Защото това би означавало, че виновният съм аз. Не, благодаря, лютиче! Не възнамерявам да заплащам греховете на брат ти.
— Не може ли някой друг да е откраднал проклет тия панел и да го е скрил при законната стока? Защо трябва да си ти или Кайл?
Джейк промърмори нещо под носа си. Той се вгледа в огледалата за десети път в рамките на две минути. Все още никой не ги преследваше. Спусна предпазителя и прибра пистолета в жабката.
— Брат ти е изпитвал страст към жена, която е членка на литовското движение за свобода — или терористка, в зависимост от политическите ти убеждения!
— Страст? Любов е дума с пет букви, също като тази, която ти използва. Можеш да я изречеш. Езикът ти няма да изгние.
— Лайна.
— Още една петбуквена дума — съгласи се тя хладно. — За разлика от някои мъже Кайл е способен да изпитва както страст, така и любов.
— И това ли са камъни в моята градина?
— Това е факт. Набий си го в главата и го приеми.
— Считай, че съм го приел. А сега аз ще ти кажа някои факти. Едва ли ще ти харесат повече, отколкото на мен ми харесва да ми прехвърлят вината на Кайл.
Ръцете на Онор стиснаха здраво волана.
— Аз съм собственик на компания, която се нарича Имърджинг ресурсис — поде Джейк. — Основна част от моя бизнес е да съветвам корпорациите от Първия свят как да работят с Руската федерация, което означава да се лутам между законодателството на Втория свят и тоалетната.
Тя хвърли бърз поглед към него. Той гледаше в огледалото откъм своята страна.
— С труд, интелигентност и малко късмет Русия може да се предпази от затъване във финансов и
