обществен хаос — и от възможността да повлече след себе си една голяма част от света. Конвертируемата валута е жизнена необходимост за оцеляването на всяка една страна. В Калининград и Литва аз бях неофициален съветник на правителствата по какъв начин те биха могли да получат максимум конвертируема валута за техния кехлибар. Знаеш ли каква е разликата между конвертируема и неконвертируема валута?
— Конвертируемата валута може да бъде използвана във всички страни по света — рапортува стегнато Онор. — Неконвертируемата не може. Извън страната, в която се използва, тя би могла да послужи единствено като тоалетна хартия.
— Ти си Донован — кимна Джейк и се усмихна нежно. — Разбираш от международен бизнес. Без конвертируема валута за закупуването на стоки от международния пазар страните от Руската федерация не могат да очакват нищо друго, освен милостиня, нищета, стагнация и в крайна сметка — революция. Здравомислещите хора знаят това и следват национална политика, съобразена с реалността.
— И каква е ролята на кражбата и Кехлибарената стая в цялата тази работа?
— Във всеки случай не особено приятна.
Докато Онор забиваше по Марин драйв, облаците погълнаха и последните остатъци от светлината и оставиха след себе си дълбок мрак.
— Кехлибарената стая винаги се е свързвала с алчност, отмъстителност и политически борби — започна с равен глас Джейк. — За Русия тя е символ на нацистката алчност, руската кръв и жестокостите на Втората световна бойна, а също и на Златната епоха на руските царе, за която руснаците се опасяват, че никога няма да се повтори. Комунизмът срина икономиката и човешкия дух в тази страна, както никой цар никога не го е правил.
Онор си спомни напрегнатите разговори, които бе водила със стария Донован, когато й хрумна, че двете с Фейт могат да работят извън границите на Първия свят. Той не бе приел идеята особено радушно, въпреки че мъжете Донован правеха точно това.
— Татко казва почти същото нещо — вметна тя. — Това е единственият въпрос, по който двамата с Арчър са единодушни. Но защо му е на руското правителство да краде собствената си Кехлибарена стая?
— По същата причина, която накара италианската мафия да открадне една от най-известните картини на Италия — Рождеството на Караваджо. Сблъсък на интереси. Престъпният свят и легитимното правителство може да са понятия, които отчасти се покриват, но не са едно и също. Все още.
— Спомена нещо за литовските терористи. За какво им е на тях Кехлибарената стая! Да я заменят за оръжие?
— Това е една от възможностите. Ако са умни, ще я използват като средство да се откъснат от Русия и да издействат своя собствена, валута, свое истинско, а не фиктивно правителство, пълна автономия и други подобни неща. За съжаление в момента Русия не може да си позволи да изгуби други части от своята бивша империя, без това да предизвика тотален колапс.
— Ами жената? Какви са нейните интереси?
— Марджи?
— Не. Онази с червеното палто.
— О, това е Елън Лазарус. Преди работехме за една и съща инстанция.
— Американското правителство — констатира равнодушно Онор.
— За една част от него. Никой не работи за цялото правителство, дори и президентът. Що се отнася до Елън, много е просто. Тя иска Кехлибарената стая.
— Защо?
— Не ми каза.
— Предположи.
— Политика. Международни отношения. Ти ми помогни и аз ще ти помогна и всички ще се разбираме, докато е възможно.
— Основен принцип на Джейк Малори — вметна Онор иронично. — Докато е възможно.
— По-добре е от приказни фантасмагории за любов, вечен живот и безкраен просперитет на една страна и света като цяло. Нищо не е вечно, скъпа.
— Дори кехлибарът? — попита тя предизвикателно.
— Дори той. Но все пак е най-близко до безсмъртието. Когато държиш в ръцете си предмет от неолита. Времето се стопява и ти почти можеш да докоснеш копнежите на хората, които са вложили душите си в една обикновена статуетка…
Плътният, дрезгав глас на Джейк предизвика тръпка по тялото на Онор. Този човек обичаше античния кехлибар така, както тя винаги бе мечтала да бъде обичана от мъж.
Но бе пренебрегнал същото това нещо, което обичаше толкова дълбоко.
— Защо? — попита тя.
— Какво защо?
— Защо отказа на Резников? Не му ли повярва, че ще изпълни обещанията си?
— Това няма значение. В момента работя само за един работодател.
— За себе си?
— Най-вече. А наскоро открих, че работя за едно лютиче с остър език.
— Което пък откри, че е станало работодател на своя фатален любим.
— Понякога цветята не довършват работата докрай.
Онор изпусна дъха си внимателно. Толкова силно и се искаше да остане близо до Джейк, че се плашеше от себе си. Беше хлътнала до уши. Щеше да преживее влюбването си в неподходящ човек.
Не би могла да го преживее, ако се довереше на неподходящ човек в игра, в която бяха замесени алчност и кехлибар.
— Ако това ще помогне — продължи Джейк, — като твой официален гинтерас аз се съгласявам със становището на Донован интернешънъл.
— Какво?
— За разлика от остроумното лютиче, Арчър проумя доста бързо, че не бих наранил малката му сестричка. Предложи ми да ме реабилитира, ако те отведа от фронтовата линия.
— Не разбирам.
— Не е нужно — сопна се той грубо.
Тя прехапа устни, за да потисне хапливите думи, които напираха на езика й. Една тирада нямаше да й бъде от полза в момента, въпреки че щеше да я накара да се чувства почти толкова добре, колкото ако бе разтърсила Джейк Малори, докато големите му бели зъби започнат да тракат.
— Да видим дали съм разбрала правилно — изрече тя с равен глас. — Арчър ти е предложил да измие петното от името ти, ако ме отведеш оттук?
— Да.
Онор не знаеше какво да каже.
— Не ми вярваш — разбра Джейк, като я наблюдаваше внимателно.
— Не знам в какво да вярвам.
— О, дамата започва да научава някои неща.
— Слушай, самодово…
— Съжалявам — каза той през нея. — Вярно е, че езикът ми е доста остър. Но ако не знаех, че си дяволски интелигентна, щях на момента да те напъхам в кучешка колибка и да те изпратя при прочутото ти семейство.
— Благодаря. Ти пренебрегна Резников, пренебрегнал си и Арчър. Защо?
— Нямам доверие на Резников.
— А имаш ли доверие на Арчър?
— Във всичко друго, но не и в това отношение. Наясно съм какво ще стане, ако на който и да е Донован му се наложи да избира между мен и Кайл.
— Арчър няма да престъпи думата, която ти е дал.
— Той обича теб, обича и Кайл. Само глупак би накарал някого да избира между две неща, които обича еднакво. Можеш да предвидиш какъв ще бъде изходът.
