Онор отвори уста и я затвори, без да издаде и звук. Знаеше, че Джейк е прав. Ако тя трябваше да избира между братята и сестра си не би могла да го напрал ви.
Заваля като из ведро. Тя включи фаровете и най-сетне откри откъде се управляват чистачките. По прозореца се трупаше кал, докато Джейк се протегна и включи устройството за измиване. На стъклото блеснаха две изкривени прозорчета към сивата околност.
— Ти на какво вярваш? — попита накрая Онор.
— По дяволите вярата! — гласът на Джейк беше студен. — Знам, че не съм откраднал кехлибара, а още по-малко пък панел от Кехлибарената стая.
Тя искаше да се съмнява в него. Искаше да му повярва.
От нея се искаше да избира между двама човека, които обичаше — Кайл и Джейк. Разумът й можеше да посочи безброй причини да избере Кайл. Инстинктът й възроптаваше срещу всякакъв избор.
— Ако имаше и друг заподозрян, който и да е той — попита Онор почти отчаяно, — щеше ли да повярваш, че Кайл е невинен?
— По дяволите, да! Размишлявам над това, откакто чух за кражбата. Търся някакво друго обяснение. Каквото й да е обяснение. Мислех си за това, че този чаровен кучи син все пак беше мой приятел.
Тя отвори уста да каже нещо, но размисли. Вместо да защитава брат си, слушаше мъжа, с когото бе споделила една-единствена нощ и когото щеше да помни завинаги.
— Отначало не можех да повярвам, че Кайл ме е измамил по този начин — започна пак разсъжденията си на глас Джейк. — Дори си мислех, че може да е в опасност и че бих могъл да му помогна. Господи, какъв глупак съм бил…
Болката и себепрезрението в гласа му я накараха да потръпне. Беше като ехо на онова, което бе почувствала самата тя, когато Арчър й каза кой беше в действителност нейният инструктор по риболов.
— Започнах да задавам въпроси — продължи Джейк и тогава Донован интернешънъл се спуснаха върху ми.
После разбрах, че има заповед да бъда убит, ако не си затворя устата и не напусна града. Продължих да настоявам. Това не се хареса на клана Донован. Изхвърлиха ме от тази половина на света.
Кабината на колата потъна в тишина. След няколко мили Онор я наруши.
— Ами онази жена?
— Елън?
— Не. Марти или както там й беше името. Джейк изглеждаше озадачен.
— Марти? — После разбра. — А, Марджи. Какво за нея?
— Ако Кайл е откраднал нещо — не казвам, че го е направил, — не е ли възможно тя да е знаела какво става?
— Да.
— И?
— Тя твърди, че Кайл я е използвал, за да се добере до Кехлибарената стая.
— Това не е в негов стил.
Джейк не отговори.
— По дяволите, това е самата истина! — повиши глас Онор. — Кайл не би причинил такова нещо на никого, особено на някой, когото е обичал.
— Към когото е изпитвал страст. Не е същото.
— Няма значение — изрече тя горчиво.
На Джейк му се прииска да заблъска по таблото. Усещането, че Онор се отдалечава от него, хвърли непоносима сянка върху настроението му. Той изброи наум всички причини, които й даваха правото да се чувства използвана, пое си дълбоко въздух, после отново.
Все още му се искаше да удря по таблото.
— Откъде си толкова сигурен, че Марджи не е използвала Кайл? — погледна го за миг Онор.
— Няма мотив да го прави.
— Какво ще кажеш за шестдесет милиона долара?
— Какво ще кажеш за факта, че връзката на Марджи с въпросния панел идва от страна на Горското братство — контрира я той.
— И?
— Тя е високопоставена членка на Братството — Горското братство е литовска патриотична организация. Тя би могла да открадне Кехлибарената стая от една любов — Братството — и да я даде на друга любов — Кайл, — но не би я откраднала от Кайл и Братството едновременно. Няма мотив. Във всеки случай тя вече в притежавала това проклето нещо, защо й е да го краде от себе си?
— Ами Змийския поглед?
— Ако Кехлибарената стая беше в него, нямаше да има смисъл да се върти около нас.
— Същото нещо би могло да се каже за всеки друг.
— Освен за Кайл — уточни Джейк равнодушно. — Той не е тук.
— Нито пък за Арчър. Това означава ли, че той я е откраднал?
— Има някакъв смисъл. Той беше този, който ме пропъди от Русия.
Изминаха още няколко мили в тишина.
— Какво ще кажеш, ако Кайл не е откраднал панела — обади се Онор накрая, — но е бил набеден за това?
— Чудесно. И кой го е откраднал?
— Не знам! Може би са го направили всички заедно и са се съюзили срещу Кайл!
— Те? Русия, Литва, Съединените щати и банда мошеници с международна известност и неизвестен произход, включително и аз?
— Лесно ти е да се подиграваш, но досега не съм чула да си излязъл с по-добро предложение.
— Не ми се струва необходимо. Вече имам подозрение кой е липсващото звено във фактите.
— Твоите факти се нуждаят от прегрупиране.
Джейк изруга отегчено.
— Може да го е направил всеки един, но това не обяснява защо Кайл изчезна заедно с пратката, нали?
— Но някой може да е пъхнал панела заедно с останалия кехлибар, когато са го товарили. Защо трябва Кайл да е знаел нещо за това?
— Лично аз пакетирах всяко късче от тази пратка. Нямаше нищо, освен непреработен кехлибар. Нищо.
Клепачите на Онор трепнаха. Тя не изрече и дума.
— Предадох камиона на Кайл — продължи Джейк безмилостно, — за да го откара при шофьора, който беше наел. Преди камиона да напусне Калининград, шофьорът е бил убит и изхвърлен край пътя. Мъж, чието описание съвпада с това на Кайл, е бил видян да минава с камиона руската граница. Оттогава никой не е виждал камиона. Но Кайл — да. Тук. Преди две седмици. През четирите седмици, откакто е изчезнал, той нито веднъж не се е обадил на любящото си семейство, за да ги уведоми, че е добре. А сега ми кажи — наистина ли съм коравосърдечен кучи син, щом мисля, че брат ти е виновен?
Изражението на Онор се промени от непреклонност към отчаяние.
Джейк трябваше да се почувства по-добре от факта, че тя, изглежда, най-сетне започваше да му вярва. Но не се получи. Беше му трудно да се чувства добре при положение, че Онор изглеждаше като прегазена от камион.
В настъпилата тишина ритмичното прещракване на мигача отекваше като биене на барабани.
— Този ще затъпее тук — каза остро Онор.
— Кой?
— Ченгето с радарното устройство.
— На него не му пука дали се спазват правилата. Той наблюдава твоята входна алея, а не движението.
— Прекрасно. Какво ще стане, ако го ударя лекичко, само колкото да разбере, че това не ми е безразлично?
— Има осемчасова смяна. Може да я прекара в опити да ти утежни живота, а може и да седи тук и да си
