Кайл.
Онор подаде ръка.
— Здравей, Марджи! Суза би убила човек, за да те нарисува.
Марджи стисна здраво ръката на Онор, въпреки че изглеждаше озадачена от думите й.
— Суза е майка ми — обясни й Онор. — Всички хлапета я наричат Суза. Тя рисува. Обикновено пейзажи, но прави изключения за особено интересни лица.
Марджи се усмихна несигурно.
— О! Това хубаво ли е?
— Ако не си правиш труда да стоиш неподвижна заради нея, е страхотно. Влез и седни. Ти ще бъдеш първата ми снаха. Когато открием Кайл, разбира се. Кафе? Чай? Нещо по-силно?
Очите на Марджи се скриха от естествено дълги мигли. Тя отново се усмихна несигурно.
Джейк въздъхна и започна да превежда. Той имаше оскъдни познания по литовски език, но затова пък отлично знаеше руски. Марджи също.
За Онор руският език бе непозната територия. Затова тя чакаше с нарастващо нетърпение.
— Ясно — каза Джейк накрая и се обърна към Онор. — Марджи говори четири езика, включително английски, и разбира още три. Но диалозите в училище и истинските диалози са съвсем различни неща. Разговорният език е проблем за нея.
— Схващам — кимна Онор. — О, да! Това означава, че разбирам.
— Ако не е проблем за теб — обади се Марджи с усмивка, — бих се радвала на чаша кафе.
— Аз ще го направя — намеси се Джейк. — Вие двете трябва да се опознаете.
— Ами ти? — попита го Онор.
— Ние с Джоунс вече се познаваме.
— В библейския смисъл ли? — промърмори Онор, преди да успее да се спре.
Той не й отговори.
Марджи грациозно се настани на овехтелия диван и кръстоса елегантните си крака. Въпреки че Онор и Джейк бяха пооправили бъркотията, преди да пристигне Марджи, изпод възглавничката все още се подаваха някакви листове. Онор ги прибра на бюрото на Кайл и придърпа стол срещу дивана.
Въпреки че Марджи беше няколко инча по-висока от Онор, тя изглеждаше почти чуплива на малката кушетка. Бледите й ръце бяха толкова здраво вкопчени една в друга, че кокалчетата им бяха побелели. Нежните й крака бяха кръстосани при глезените.
— Виждали ли сте се с Кайл? — попита Марджи разтревожено.
— Не. А вие?
— О, не — дългите мигли заиграха бързо. Бликнаха сълзи. — Надявах се… — прошепна тя. — Той толкова много обича семейството си…
— Със сигурност не повече от жената, за която възнамерява да се ожени.
Марджи се усмихна тъжно.
— Вие сте много мила, но аз имам повече опит с мъжете. Те желаят тялото на жената, но отвръщат с твърде малко любов. А жените отдават сърцата си и мечтаят да получат поне малко любов в замяна на своето тяло.
Онор преглътна мъчително и се опита да не мисли за Джейк и самата себе си.
— Някои мъже са по-различни.
— Разбира се — изрече Марджи някак пресипнало. Сълзите напираха в очите й. — Преди време си мислех, че Кайл е такъв мъж. Но той не е, а аз все още не мога да спра да го обичам.
Внезапно между двете жени изникна пакетче носни кърпички. Веселият дизайн с розови цветя изглеждаше странно в ръцете на Джейк.
— Джоунс не може да преживее и една вечер, без да плаче — поясни той. — Такава е литовската кръв. Драматичната нагласа се просмуква в тях още с майчиното мляко.
Марджи се усмихна през сълзи.
— Ах, Джей, все още не си ми простил, задето избрах Кайл.
— Майтапиш ли се? — облещи очи Джейк. — По два пъти на ден коленича и отдавам благодарности на първата си съпруга.
— За какво? — попита остро Онор.
— Задето ме научи, че сексът става безинтересен три седмици след като засъхне мастилото по брачното удостоверение. Все още ли обичаш кафето с глътка водка, Джоунс?
— Да, моля.
— Ще видя дали Кайл има.
Онор се опита да прикрие реакцията си. Тя не обичаше водка, при каквито и да е обстоятелства. А в кафето беше немислимо. Но Кайл винаги бе харесвал екзотичните неща. Руса, с тъмни очи и котешка грация, Марджи Джоунс беше по-екзотична, доколкото изобщо беше възможно.
— Хм, как се срещнахте с Кайл? — попита Онор.
— В едно заведение за бира. Англичаните наричат такъв тип заведения пъб. Бях там с братовчед си. О, колко се смяхме тогава! Кайл беше толкова непринуден, толкова самоуверен, истински американец. Мисля, че се влюбих от пръв поглед.
— Едва ли си първата — произнесе сухо Онор. — Кайл им вземаше акъла — мм, привличаше срещуположния пол, — откакто се е научил да се усмихва. Също като теб, предполагам.
— Моля?
— Сигурно знаеш как да впечатляваш мъжете само с присъствието си.
Марджи сви рамене.
— Това не ме интересува.
— Сигурно е много забавно — проточи замислено Онор. — Значи ти веднага се влюби в Кайл, без дори да обърнеш внимание на Джейк?
— Джейк?
— Джей.
— А! Той е чудесен и много мъжествен, но до Кайл… всякакво сравнение е безсмислено. Никой мъж не може да се сравнява с моя сладък ангел Кайл.
Онор премигна.
— Сладък? Ангел? Кайл? За същия човек ли говорим, който наряза чаршафите в леглото ми, пъхна костенурка в тениската ми и изсипа мед в косата ми?
— За сестрата е различно, не?
— Различно е, да!
Марджи се засмя меко.
— Ти приличаш много на Кайл. Толкова открита, толкова мила, толкова…
— Истинска американка? — извика Джейк от кухнята. — Или наивна?
— Да! — потвърди Марджи и плесна с ръце. — Наивна. Точно така!
Онор погледна в очите своята ентусиазирана бъдеща снаха и си каза, че явно познанията й по езика не бяха толкова задълбочени, за да проумее, че наивна не е точно комплимент. Кучетата, котетата и децата в детската градина можеха да се нарекат наивни. Възрастните, които притежаваха това качество, обикновено се смятаха за твърде глупави.
— Изглежда, че Кайл не те е очаквал — каза Джейк и подаде на Марджи чаша кафе. — Няма водка.
Марджи му отправи мила и тъжна усмивка и отпи от кафето.
— О, явно не си се променил. Правиш хубаво кафе, дори без скъпоценната глътка водка.
— Това е едно от многото ми достойнства.
Въпреки че Джейк се усмихна, Онор забеляза, че не се интересува много от Марджи. Това изобщо не я изненада. Макар да твърдеше, че е благодарен, задето не е привлякъл вниманието й, сигурно все още го глождеше.
— Извинявай за директния въпрос — пак се обърна към гостенката си Онор, — но кога за последно се чухте с Кайл?
— Преди четири седмици. В нощта, когато със собствените си ръце му дадох панела от Кехлибарената
