Дънкан му даде още ейл, но този път добави към него и няколко капки от лекарството, което бе приготвила Мег, за да облекчи болките на баща си.
— Успокой се — каза Дънкан. — Слушам те. Какво си намислил?
С изненадваща нежност той приглади назад косите на Джон, станали сиви само за времето между последните две зими — откакто болестта бе започнала да изцежда силите му.
— Доведи Мег — прегракнало каза Джон. — Няма да имам сили да го кажа два пъти.
— Ще изпратя да я пови…
— Няма нужда — обади се от прага Мег. — Аз съм тук.
Вече не беше облечена като ратайкиня. Носеше дълга долна туника от мека розова вълна и връхна туника с горскозелен цвят, украсена с богато избродирани ширити. За разлика от повечето жени Мег предпочиташе тесните туники, защото не понасяше дрехите да спъват движенията й. Тънкият й кръст бе обхванат от широк платнен колан, който се спускаше през хълбоците й и се завързваше отпред, придържайки полите й прибрани, за да не й пречат, когато работи в билкарника. Ръкавите на горната туника бяха дълги, тесни и обточени с красива бродерия.
— Какво искаше да ми кажеш? — попита тя.
Напрегнатият й зелен поглед се отмести от мускулестото, пращящо от здраве тяло на Дънкан към повехналата сянка, в която се бе превърнал баща й. Изведнъж забеляза, че тапата на шишенцето с лекарството е извадена и погледна угрижено към Дънкан.
— Само две капки — каза той. Знаеше какво я тревожи.
Мег сви устни.
— Вече изпи толкова преди утринната служба.
И тримата знаеха, че отварата е много силна. Шест капки от нея бяха достатъчни да приспят дълбоко всекиго. Три пъти по толкова можеха да убият здрав човек. А баща й беше с крехко здраве и трябваше много да внимават по колко лекарство му дават.
— Няма значение — изръмжа Джон. — Ако ми е писано да умра, нека бъде тъй. Чуй ме добре, дъще на Ана от друидите. Ще се омъжиш утре, преди пиршеството.
— Какво пиршество? — гневно възкликна Мег. — Дънкан е забранил на пазача на дивеча да…
— Мълчи! — Джон се закашля отново, но този път по-слабо. — Когато свещеникът те попита дали си съгласна да се омъжиш, ще кажеш не.
— Но…
Джон не обърна внимание на опита и да се възпротиви, а продължи да говори заедно с нея. Гласът му беше сух и изнемощял, но както очите и тялото му, пламтеше, запален от трескавост, която се доближаваше до лудостта.
— Когато откажеш, норманците ще се объркат — каза той. — Дънкан ще ги удари и те ще бъдат мъртви. Тогава ти ще се омъжиш за Дънкан преди още кръвта по плочите на параклиса да е изсъхнала.
— Не мога да повярвам на ушите си — прошепна Мег. Слисана, тя погледна Дънкан. Лешниковите му очи бяха студени като ахати. Явно бе, че не ще получи помощ от него.
— Преди шест години църквата се противопостави на брака ни — извика тя. — И с основание, Дънкан. Ти си наполовина мой брат!
Думите й бяха последвани от продължително мълчание, нарушавано само от накъсаното, тежко дишане на стареца, чийто живот бавно гаснеше.
Дънкан го погледна.
— Кажи й — каза Джон.
Дънкан се обърна неохотно и се взря в напрегнатия смарагдов взор на жената, която в действителност нямаше никаква кръвна връзка с двамата мъже в стаята.
— Сладка Меги, аз съм най-много твой доведен братовчед.
— Глупости — тросна се тя. — Ти си незаконен син на Джон от Блакторн. Няма човек, който да не го знае.
— Да, аз съм негов син. Но ти не си му дъщеря.
Мег политна назад като зашеметена. После се овладя и гордо изправи рамене.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
Преди Дънкан да успее да обясни, думата взе Джон.
— Майка ти беше трудна, когато се оженихме — каза той без заобикалки: — Ти може да си дъщеря на някой от доведените ми братя. А може и да си изчадие на някой от ратаите. Все ми е едно — кучката е мъртва, а и аз скоро ще си отида.
— Не ти вярвам — възкликна Мег. — Можеш да заблуждаваш свещениците с лъжи и злато и да изкушаваш Дънкан с обещания, които не си в състояние да изпълниш, но мен не можеш да излъжеш. Аз съм дъщерята на Блакторн. Сигурна съм в това така, както съм сигурна, че растенията в градината ще надигнат глави към слънцето!
Джон се помъчи да се надигне, но успя единствено да се обърне на една страна, за да може да гледа в очите момичето, чието раждане бе най-тежкото оскърбление, понасяно от този горд саксонски тан.
— Погледни ме, друидска вещице — яростно каза той. — Искам на смъртния ми одър най-после да узнаеш истината. Ти не си от моята кръв. Дънкан е от нея. И напук на намесата на английските крале и коварството на друидските жени моят син ще наследи земята ми.
Този път Джон не лъжеше и Мег го усети. Почувства, че се задушава. Че цялото й същество се вледенява. Тялото й потрепери. Открай време знаеше, че баща й не я понася. А сега знаеше и причината.
— Синът ти ще наследи само смърт — каза тя с тих но ясен глас.
— Не желая да слушам клетвите ти, вещице! — изсъска Джон.
— Клетви? Каква глупост — рязко отвърна Мег. — Това е просто здрав разум.
Тя се обърна към Дънкан, който я гледаше със злощастно изражение.
— Съжалявам, малка моя — каза той. — Не исках да го узнаеш по този начин.
— Дали съм незаконородена, или не в момента е без значение. Послушай ме, защото Джон е вече в прегръдките на смъртта и не го е грижа за живите.
— Меги…
Мег вдигна ръце на кръста си и го прекъсна гневно.
— Стига с това „Меги“, Дънкан от Максуел. Бих се заклела, че имаме кръвна връзка, защото съм напълно неподатлива на твоя шотландски чар!
Устните на Дънкан се изкривиха в усмивка.
— Така е. Затова те харесвам толкова много. Ще се разбираме чудесно като мъж и жена.
— По дяволите! — процеди през зъби Мег, с което шокира и двамата мъже. — Джон е тежко болен и това извинява глупостта му. Но твоето извинение какво е, Дънкан? Нима амбицията е помрачила разсъдъка ти така, както смъртта е помрачила неговия?
Дънкан понечи да каже нещо, но тя продължи да говори с глас, който бе едновременно гневен и умоляващ:
— Крал Хенри няма да остави вероломното убийство на своите рицари безнаказано. Великите барони също ще…
— Те са заети на юг с келтите — прекъсна я рязко Дънкан, — освен ако не се бият помежду си или не заговорничат срещу краля. Веднъж се опитаха да завладеят северните земи. И се провалиха.
— Нямаха причина да упорстват. На юг ги чакаше по-лесна плячка.
— Именно. Те няма…
— Напротив! — разпалено извика тя. — Ти ще им дадеш повод!
— Не по-сериозен от предишния. Но тогава бързо се отказаха.
— Отговори ми на един въпрос, Дънкан — каза Мег с убийствен тон. — Ако някой разбойник отсече дясната ти ръка, няма ли да забележиш това и да подириш отплата?
— Да, но аз не съм английския крал.
— А, значи все пак си забелязал. Добре би било да не го забравяш, докато планираш убийството на норманските благородници.
— Меги…
