подигравателната извивка на устните му.
Обзе я гняв, както се случваше винаги, когато помислеше за Соломон Улф. Нямаше намерение да става обект на присмеха на който и да било.
Кайро скочи на крака и навлече копринената си пижама. Нямаше да се успокои, докато не го унищожи, докато не направи живота му толкова нещастен, колкото той бе направил нейния. Щеше да му вземе всичките пари и да го изпрати надолу по реката толкова беден, колкото бе дошъл.
Хвърли една малка възглавница на пода, сложи глава на нея и се изправи на челна стойка, подпряла крака на стената. Ако не можеше да спи, то поне можеше да медитира. Затвори очи и се съсредоточи върху това, да прогони Соломон от ума си.
Когато отвори очи, видя чифт прашни, износени ботуши. Ботушите на Соломон Улф.
— Трябва да си смениш подметките — каза тя спокойно. Нямаше намерение да му достави удоволствието да разбере тревогата й.
Отдолу нагоре, Соломон изглеждаше огромен и арогантен. Погледът му проследи тялото й и се спря на гърдите й.
— Тукашният обущар е много добър.
Тя отдръпна краката си от стената, за да се изправи, но Соломон хвана глезените й.
— Хубави крака — каза той.
Палецът му погали глезените й бавно, влудяващо, точно както галеше щеката си. Докосването му бе нежно, но силно.
— Малко големи пръсти за жена, но са прави и хубави — каза той, като не спираше да гали глезена й.
— Благодаря — отвърна тя през стиснати зъби. Говореше й така, сякаш е крава, която има намерение да купи. — Имаш ли нещо против…
Горнището на пижамата й се смъкваше надолу и се отваряше. Когато пусна глезените й и отстъпи назад, Кайро свали краката си от стената и се изправи. Бързо затегна колана си. Знаеше, че тънката коприна не може да прикрие гърдите й, затова се постара да не си поема дълбоко въздух.
— Какво искаш?
Погледът му се спря върху гърдите й и тя скръсти ръце, за да ги прикрие.
— Покани ме тук — напомни й той с провлечен глас, който накара космите на врата й да настръхнат.
Кайро прокара пръсти през косата си.
— Имах предвид долу, преди да дойдат клиентите ми.
Соломон се огледа наоколо, без да прикрива любопитството си. Известно време гледа портрета на Бърнард, после елегантния порцеланов сервиз за чай.
— Много е хубав.
— Хубав и скъп — отвърна тя. — Изчакай ме долу, ще дойда след малко.
Той се втренчи в нея.
— Защо?
— Аз… аз мислех, че можем да поговорим за една друга игра. Бих искала първо да ти обясня правилата, преди да започнем да играем сериозно.
Соломон бавно обходи с поглед тялото й. Преди тя да успее да се отдръпне, той хвана колана на пижамата й и я дръпна към себе си. Тя се задъха, не искаше да го удря, нито пък да показва дивите чувства, които я обхванаха. Стисна здраво устни, за да спре заплахите, които всеки момент щяха да изскочат.
— Побъркала си онова момче — прошепна той до устните й.
— Пусни ме — заповяда тя и вдигна глава.
При движението устните й се докоснаха до неговите и Соломон рязко си пое дъх. Ръката му се плъзна назад по талията й, после бавно, съвсем бавно се спусна по извивката на хълбока й.
— Никога не си патила от мъже — прошепна той тихо. — Иначе нямаше толкова свободно да отправяш предизвикателства.
Тя сграбчи ръцете му и се изви назад. Под износената черна риза ръцете му бяха силни и мускулести.
Той я дръпна към себе си. Докосването на силното мъжко тяло до нейното й отне дъха. Тя се намръщи.
— Казах да ме пуснеш.
Усещаше как пръстите му галят косата й, виждаше възбудата в очите му.
— Когато съм готов да го направя — промълви той и наведе лицето си към слепоочието й, вдъхвайки аромата й.
Кайро затвори очи, не беше подготвена за нещо подобно. Гърдите й докосваха неговите.
Соломон потрепери, тялото му се напрегна…
После се наведе, грабна я и я сложи върху леглото.
— Красива си — промърмори той. — Нищо чудно, че този хубав мъж на портрета те е обичал.
— Как смееш! — Кайро се хвърли към него, без да я е грижа за ръста и силата му. — Как смееш да идваш тук и да…
Соломон се приведе леко, хвана я и отново я тръсна на леглото. Свали колана с пистолета си и легна до нея. Хвана китките й и ги притисна до главата й.
Лежеше неподвижен върху нея. Погледът му се плъзна по косите й, разпилени по възглавницата. Когато попадна на почервенялото й лице, очите му се присвиха. Тя не можеше да разбере отговора на тялото си, женствеността, която се надигаше в нея. Отмести поглед.
— Ботушите ти са мръсни — отбеляза тя с възможно най-спокоен тон, докато той продължаваше да я разглежда.
Усещаше, че наднича в самата й душа, вижда страховете й… плашеше я… събуждаше чувства, които тя не разбираше. Кайро премига срещу него.
— Това ли искаш? — попита той дрезгаво, притискайки се интимно към нея.
— Не — прошепна тя. Сърцето й препускаше, тялото й се отпускаше. — Не и с теб.
Соломон разтвори бялата коприна и се загледа в едната й гърда, треперещите му топли пръсти погалиха кожата. Зърното й настръхна, когато го докосна. Кайро не можа да сподави въздишката си, затвори очи, тялото й се отдаваше на удоволствието.
Отвори очи и видя лицето му. Прочете върху него същото желание, което беше обзело и нея.
— Обвий краката си около мен — прошепна той.
— Не. Ще ме смачкаш, бивол такъв, и ботушите ти ще изцапат леглото ми — успя да каже тя и потрепери, когато погледът му отново се върна към гърдите й.
— Ботушите ми не са на леглото. Прекалено късо е.
Пръстите му се движеха по кожата й, плъзнаха се по челюстта, по пулсиращата вена на шията й и отново към гърдите. Показалецът му леко докосна зърното и тя отново не можа да сподави стона си.
Устните му намериха нейните, брадата му я гъделичкаше.
— Отдавна не съм желал жена. Ако си имала намерение да ме предизвикаш по този начин, наистина успяваш.
Тя преглътна. Той проследи с устни извивката на шията й. Дишаше тежко. Пръстите му се преплетоха с нейните.
— Куигли ще те убие. Или аз — прошепна тя, трепереща от желание да се притисне по-близо до него.
Тогава той я целуна силно и дълбоко, показвайки й страстта си, жарта си.
Кайро не можа да се стърпи и се притисна към силното му тяло. Отвърна на топлата му целувка.
Гневът й започнала преминава, Соломон нямаше право да изглежда толкова силен, толкова груб, а да целува толкова сладко.
Никой никога не я беше целувал толкова настойчиво и едновременно толкова нежно. Тя отвори очи. Той се претърколи, стана и хвърли халата отгоре й.
Дишаше дълбоко. Отиде до прозореца, но отново се обърна към нея. Погледът му я опари, накара я да потрепери. Дръпна халата до брадичката си, уверена, че цялото й тяло се е изчервило.
