— Мис Кайро, току-що открих това дете… — Куигли спря по средата на изречението.
Държеше Гарнет под едната си мишница. Пусна я на земята и тя веднага приглади новата си рокля. Сложи ръце на хълбоците си.
— Знам какво е станало тук, не го отричайте — каза момичето, отиде до леглото на Кайро и се втренчи в нея. — Първо онази Бланш искаше да спи с вуйчо Соломон, а сега и ти, която би трябвало да знаеш, че той е твърде стар за добро чукане. Ти си добро парче, мис Кайро, но той е всичко, което имам, а с вас двете — онази Бланш и ти — той ще се изтощи като мъж. И аз ще се озова сама в онази пустош, грижейки се за един инвалид.
— Гарнет, благодаря ти, че ме спаси — каза Соломон, вдигна колана си и го закопча на кръста си.
Куигли погледна към Кайро, която му отвърна с гневен поглед. Огромният иконом се огледа из разхвърляната стая и премига.
— Да заведа ли детето долу, мадам?
— Само да си посмял! — извика Кайро, преди да е успяла да се овладее. Не искаше отново да остава насаме със Соломон… никога. — Спасила го била. По-скоро…
Гарнет я прекъсна:
— Зачервена си и изглеждаш размекната. Имаш драскотини на врата. Защо държиш този халат до брадичката си?
— В стаята е малко хладно — отвърна надменно Кайро и потрепери.
Соломон току-що я бе хвърлил върху собственото й легло, беше докоснал гърдите й, целувал устните и врата й, а сега си придаваше вид на обиден. Намръщи се към него — не беше го насърчила по никакъв начин.
Гарнет погледна вуйчо си с любопитство. Той държеше шапката пред слабините си и гледаше Кайро.
— В очите ти има огън, лицето ти е зачервено и защо, по дяволите, държиш така шапката си?
— Да вървим, Гарнет — промълви Соломон и сложи ръка на главата й.
Кайро, без да иска, се възхити на жеста, който направи той, за да успокои детето. Мястото на Гарнет не беше тук.
Момичето го погледна в очите.
— Соломон, първо онази Бланш призори, сега пък тази тук. Тя е слаба — виж я. Само кожа и кости. Няма да ти държи топло през зимата, ако не напълнее. Аз ли трябва да се грижа за всичко?
Кайро потърси думи да нахока Соломон, но детето, което ги наблюдаваше с погледа на възрастен човек, я заинтригува.
— А… Куигли? — потърси по-стабилна почва Кайро. — Може би ще сервираш… аа… нещо? Гарнет може да е гладна.
— Аа… да… чай? Кекс? — Куигли постави едно шишенце с парфюм на мястото му върху тоалетната масичка на Кайро.
Гарнет се покатери на леглото и се облегна на таблата точно както бе застанала Кайро.
— Искам да хапна нещо, но да е хубаво — каза тя.
— Да вървим. — Гласът на Соломон беше нетърпелив, груб. Очите му проблеснаха, когато срещнаха тези на Кайро. И двамата бяха ядосани.
Той я бе пожелал. Беше се възбудил, беше се притискал към нея през дрехите, но това не му харесваше.
Нито пък на нея.
— Соломон, почакай долу. Може би Гарнет ще иска да похапне с мен. — Тази Бланш, за която момичето говореше, може би беше Бланш Натсън, а Кайро искаше да разбере.
Усмихна му се любезно, когато прочете в погледа му заплаха. Как се осмеляваше да я целува толкова силно, дълбоко, сладко, нежно, когато всъщност желаеше пищната Бланш? Докато Гарнет си играеше с ресните на възглавницата, Кайро изпърха с мигли и промълви:
— Надявам се, че Куигли няма да забрави да донесе мед с кекса. Нали знаеш, медът се използва за много неща и не всичките са приятни Мравките много го обичат.
Соломон веднага разбра какво иска да каже тя. Пое си дълбоко въздух, когато тя погледна надолу към мъжествеността му.
Той се размърда неспокойно и Кайро забеляза, че все още е възбуден.
Усмивката й изчезна. Образът на Бланш стоеше пред нея. Опита се да се пребори с любопитството си, но не успя. Чу се да казва:
— Целуна ли я?
И веднага съжали за думите си. Соломон се намръщи — имаше вид на мъж, за който се борят две жени.
— Не. Вуйчо ми не е много по целувките. Опита се да се отдръпне от нея, но тя го беше сгащила здраво — отвърна вместо него Гарнет.
— Да вървим — каза рязко Соломон.
— Искаме да си поговорим по женски. Защо не слезеш долу, Соломон? — промълви Кайро — Само за малко. Можеш да се позабавляваш, без да плащаш.
Той кимна, прокара пръсти през косата си и излезе. Кайро се усмихна на Гарнет.
— А сега, какво беше това за Бланш?
— Ами… — замислено започна Гарнет. — Тя знае как и къде да хване един мъж. Но със сигурност не може да възпламени Соломон така, както си го направила ти. Има големи бели пъпеши, които подскачат, когато язди. Но ти не се тревожи, защото нямаш този отвратителен, подскачащ дебел проблем.
— Благодаря. Много се радвам, че мислиш така Кайро затвори очи. — „Да го възпламени“ — повтори тя и си спомни лицето на Соломон над нейното.
Отново потрепери. Мисълта за тялото му, което е притиска към нейното. Бързо прогони образа. Гарнет докосна разпуснатите й къдрици.
— Само още една минута и оттук щяха да долитат викове и стонове и скърцане на легло. Веднъж чух един мъж да вика „Глория“ толкова силно, че…
Кайро поклати глава.
— Не. Мистър Улф не…
— Да. Наистина се беше възпламенил. Виждала съм много мъже на Барбари Коуст и знам. Никога не съм мислила, че и вуйчо ми е такъв. Просто не е такъв човек. Мъжките му части сигурно не са използвани с години. Е, поне не откакто ме взе, за да се грижа за него. Аз му отвличах вниманието от жените. А пък той така или иначе нямаше достатъчно пари. Е, сега спечели доста от теб. Но пък ми се повдига само от мисълта, че вуйчо ми може да лепне някоя болест от проститутка.
Кайро се взря в момичето и направи усилие да затвори устата си. Соломон не можеше да й бъде любовник с нескопосните си маниери. Мястото му не беше в Ню Йорк. Нито пък в живота й. Тя го ненавиждаше — от мръсните му ботуши до черната коса и сладките му целувки.
— Сигурна съм, че е… ааа… е бил ангажиран с някоя жена — промърмори Кайро.
Соломон сигурно е целувал толкова сладко всяка жена, с която е бил, и тя го ненавиждаше и за това.
Но Гарнет беше тук и можеше да отговори на въпросите й за слабостите на Соломон. Без съмнение беше нехранимайко и пияница, ако се съди по това, как пристигнаха във Форт Бентън. Всичко, което трябваше да направи Кайро, бе да открие слабите му места, за да… Тя се намръщи. След като приключи с него, той повече нямаше да гали нейната щека.
Тя потърка краката си един в друг, припомняйки си докосването му.
— Да поговорим за Бланш.
ГЛАВА 5
— Попита ме дали съм целунал Бланш — промълви Соломон, без да поглежда към Кайро. Вкара две топки и се загледа в други три.
— Не ме интересува кого целуваш или кого гледаш, мистър Улф, стига това да не съм аз. Реших, че ще
