те унищожа. Ще те прогоня от града. Между другото, мисля, че е отвратително това… аа… което си правил с Бланш пред Гарнет. Не помисли ли за бедното невинно дете?
Той удари трите топки и те влязоха в три различни джоба. Кайро не беше свикнала да не й обръщат внимание, ноктите й се забиха в дланите.
— Никога повече… не го прави… да ме докосваш — процеди тя през зъби.
— Измъкна ли от Гарнет всичката информация за мен, от която имаше нужда? — попита спокойно Соломон, докато заобикаляше масата.
Кайро се опули, но трябваше да го последва, за да не могат останалите мъже да ги чуват. Беше й много неприятно да тръгне след него, но й стана още по-неприятно, когато се блъсна в гърба му, когато той внезапно спря. Тя отстъпи назад и приглади косата си.
— Ако си мислиш, че се интересувам от… любовните ти похождения, много си сбъркал.
Соломон довърши удара си и се изправи, принуждавайки я да гледа нагоре към лицето му. Той пристъпи към нея и тя бе принудена да се отмести към другия край на масата.
Ненавиждаше това, че трябва да прави път на Соломон Улф. Ненавиждаше да го улеснява по какъвто и да е начин.
— Целувка — промълви Соломон, когато топката, която удари, се докосна леко до друга и останаха така допрени.
После погледна към нея и погледът му потъмня, когато се спря на устните й. Изразът „целувка“ се използваше в билярда, но Кайро беше сигурна, че той просто я дразни.
Тя стисна устни. Още усещаше сладките му целувки върху тях. Цялото й тяло се напрегна, кокалчетата й побеляха, когато стисна щеката си.
Той се осмеляваше да играе на нейната маса и да й се присмива!
Знаеше един начин да обезоръжи мъжете с щеката си — начин, който причинява болка. Само един удар и Бланш щеше да има доста грижи.
Кайро се усмихна сковано на Оди Макей и забеляза Кип, който тъкмо влизаше в салона. Дясното му око беше посиняло, а левият ъгъл на устата му — подут. Той се втренчи в гърба на Соломон и започна да си проправя път през тълпата към масата.
Соломон бавно се обърна, когато Кип застана до Кайро, сложил ръка на рамото й. Тя погледна към младежа, забелязвайки лошото му настроение.
— Кип, какво се е случило?
— Хвърли ме кон — каза той рязко. Очите му се впиваха в тези на Соломон.
Кайро изведнъж разбра, че те двамата се бяха били. Кип носеше белези от Соломон, които напомняха на нейните, макар и по-различни. Шията й под високата яка също имаше следи от ръката му.
Кип изпъна рамене.
— Нещо против да играеш с мен, Улф?
— С удоволствие. — Соломон кимна и продължи да удря.
Кип направи една крачка към него, но Кайро го спря с едно докосване на щеката си. Нямаше намерение салонът й да се превръща в бойно поле.
— Не на тази маса — каза тя.
Трябваше да положи усилие, за да не потрепери. Той я беше хвърлил на леглото й. Тялото й още помнеше докосването му.
— Брой до десет и задръж въздуха си — каза Соломон, докато се навеждаше за нов удар.
Тя го погледна — този нещастник със силно тяло, горещи очи, топли целувки…
— Какво?
— Побесняла си. Само още една минута и ще експлодираш. Ако искаш да се успокоиш, брой до десет и задръж въздуха си. В противен случай ще припаднеш и ще ми се наложи да развързвам тези прекрасни връзки на роклята ти.
— Никой не може да докосва връзките на роклята й, освен мен — обади се разпалено Кип. — И ще застрелям всеки, който се опита.
— Тихо, Кип. Връзките на роклята ми няма да бъдат обсъждани от никой от вас двамата. Няма нито да експлодирам, нито да припадна, мистър Улф. Никога не съм губила самообладание. — Тя нямаше никакво намерение да захапе въдицата му. Обърна се към Кип, който гледаше към Соломон. — Кип, иди в кухнята. Готвачът ще ти даде нещо да наложиш подутото място.
— Една целувка ще свърши работа — промълви той.
Изкривената му усмивка беше по момчешки невинна Кайро се изправи на пръсти и целуна бузата му, окото му, устата му.
— Вече съм по-добре — каза младежът и се поотпусна. — Какво ще кажеш за по-късно?
Тя се засмя, харесваше й тази игра, но забеляза присмехулната извивка на Соломон.
— По всяко време — обади се той. — Просто остави двете части на щеката на масата.
Тълпата мъже се приближи. Усещаха напрежението между двамата.
— Вдигам залога на две хиляди — чу се да казва Кайро. Гневът й отново се надигаше.
Кип пристъпи пред нея. Ръката му беше на сантиметри от дръжката на пистолета.
Соломон продължаваше да държи щеката.
— Това е между мен и дамата.
— Но е също и моя работа — процеди през зъби Кип и отстъпи крачка назад. — Тя е жена и има нужда от защита. Аз се заемам с това. Остави щеката и ела да си премерим силите.
Кайро пристъпи между двамата високи мъже с еднакви черни коси и еднакъв тъмен цвят на кожата.
— Не разрешавам да се биете тук. Това е моята маса.
— Остави ме да се погрижа за него, Кайро — мрачно каза Кип.
— Аз играя честно. Дамата също.
Соломон остави щеката на масата и Кайро изведнъж осъзна, че ръцете му са на талията й. Опита се да се измъкне, но той я държеше здраво. Дръпна я леко, тя изгуби равновесие и политна назад. Подпря се на него. Обърна се, намръщена, и видя, че погледът му е впит в този на Кип.
— Той се крие зад теб. Няма нищо по-отвратително от един страхливец — каза Кип.
— По-спокойно, синко — каза равно Соломон и я пусна. — Когато казваш на някого, че е страхливец, гледай да не си ядосан.
Кип стисна устни. Черните му очи святкаха застрашително.
— Престани да ми даваш съвети, старче.
Кайро, притисната между двамата високи мъже, знаеше, че не след дълго Кип ще извика Соломон навън. Тя нямаше да позволи Кип да пострада или да попадне в затвора заради нея. Мисълта да се грижи за Соломон — защото ако той бъде ранен, тя щеше да е причината — накара стомахът й да се свие. Сложи ръце на гърдите на Кип и леко го бутна, което му напомни, че не обича боя.
— Той играе честно. Нали знаеш, че щях да забележа, ако не е така. В края на краищата, това е бизнесът ми.
Той я погледна и тя видя, че топлината постепенно се връща в очите му.
— Бих могъл да променя това, скъпа. Ти можеш да си моят бизнес.
Той се отпускаше, неприятният момент беше отминал, затова Кайро се усмихна. Искаше й се да му каже, че разбира чувствата му, че някой ден ще срещне жена, която ще го обича, но тази жена не беше тя. Кип искаше да има деца, а тя не искаше. Искаше да ходи по балове, да спи до обед, да й прислужват. Сега Кип я желаеше, защото не можеше да я има. След няколко години щеше да разбере грешката си и да я намрази за това, че му е отнела младостта. Изпита майчинско чувство, когато го потупа по ръката.
— Ако искаш да стреляш, ела да се упражняваш утре с мен. Ще си направим пикник.
Кип погледна към Соломон.
— Това хлапе няма да е винаги с теб, нито пък наоколо ще има някоя жена да те защитава.
Младежът премига и погледна надолу. Гарнет го дърпаше за ръката.
Усмихна му се с надежда.
— Можеш да дойдеш да ядеш с мен. Готвачът готви много хубави работи. Искаш ли? Ако дойдеш, ще ти
