позволя да видиш медальона на мама. Соломон казва, че портретите там са на баба и дядо.
Кип вдигна глава и се намръщи.
— Дете. Никога не докосвай ръката на мъж, който всеки момент ще извади пистолета си. Имаш мармалад или нещо друго по устата си — отбеляза той с отвращение.
— Хващам се на бас, че мога да те бия на блек-джек — отвърна невъзмутимо Гарнет. Усмивката й въобще не беше детска, тя очевидно харесваше Кип.
— Махни се оттук, дете. — Кип почти потрепери и Кайро трябваше да прикрие една усмивка зад ветрилото си.
— Гарнет, върни се на масата си — каза тихо Соломон и взе щеката си. — Или отиваш в пансиона.
— Ха! Там няма прозорец, от който да не мога да се измъкна.
Тя се върна на масата си и подпря глава на ръцете си.
— Детето има право — каза Кип и се наведе да целуне Кайро по бузата. Забеляза червените драскотини, зле прикрити зад високата колосана яка. — Кажи на Куигли да колосва по-добре яките ти.
Тя се отдръпна от него. За тази вечер й стигаха мъжките заповеди и притеснения.
— Утре?
— Разбира се.
Кип отиде до масата на Гарнет и седна. Доволно, момичето сложи котето си в скута му. Той започна да го гали, но от погледа му личеше, че по-скоро би предпочел да гали Кайро.
Тя беше много ядосана, че върху кожата й са останали следи от докосването на Соломон. Взе щеката и се изправи срещу него.
— Мразя те, мистър Улф. Започваме ли?
— Аз по-скоро свършвам — каза тихо той, гледайки към дантелата на деколтето й, която бързо се надигаше и спускаше. — Като те гледа човек, определено му идват наум някои работи.
Тя го зяпна учудено, после бързо прикри гърдите си с ветрилото. Насили се да се усмихне на Арчи Меддок и прошепна на Соломон:
— Ужасен си.
Той й хвърли един поглед и отвърна също така тихо:
— Смяташ ли да стоиш на главата си и тази вечер?
— Залозите ви снощи бяха много големи — каза Куигли.
Седеше до масивното бюро в апартамента на Кайро. Беше облечен в любимия си костюм на африкански принц.
Кайро го беше харесала още когато Бърнард го спечели от един джентълмен от Юга. Бърнард му подари свободата веднага, но му предложи да остане при него.
Куигли обожаваше Бърнард и всичко, което той представляваше: класа, почтеност, образование. Тримата се бяха превърнали в едно семейство.
Кайро беше седнала по турски на пода с кръстосани ръце, но дланите й бяха отворени.
— Опитвам се да медитирам, Куигли. Пречиш ми.
Той затвори книгата със сметките.
— Загубите ви са ужасни. Първата е от две хиляди, втората — четири. Дори и най-богатите търговци във Форт Бентън не могат да си позволят такива загуби. Скоро ще стигнем трийсет хиляди… цяло състояние.
— Аз просто го примамвам, преди да го унищожа, и поддържам интереса на клиентите си — каза в своя защита Кайро. — Не искам да си мислят, че съм непобедима, защото иначе няма да играят с мен.
— Ммм. — Куигли явно не й вярваше. — Дори и да е така, спестяванията ни за Ню Йорк се топят, докато мистър Улф става все по-богат. Поръчал е огромно количество тухли и дървен материал. Предполагам, че ще разширява къщата си.
— Наистина не ме интересува какво прави. — Соломон беше взел парите й и тя жадуваше за отмъщение.
— Той ще се върне, мис Кайро. Предлагам да откажете да играете с него.
— Ненавиждам този човек и няма да му доставя удоволствието да ме види как се предавам. Виж, моля те, дали готвачът е приготвил кошницата за пикника.
— Да, мадам. Мога ли да кажа, че изглеждате необичайно уморена? Под очите ви има сенки, сякаш не сте спали. Може би ще подремнете този следобед, преди да дойдат клиентите?
— Разбира се, че не съм спала. Не и след като мистър Улф нахлу в спалнята ми. — Тя се намръщи, защото Куигли се ухили широко. — Мога да те продам — заплаши го тя на шега.
Бърнард бе върнал свободата на Куигли, но Кайро все още му подхвърляше подобни думи, когато беше ядосана. Куигли не се обиждаше и често също я заплашваше, например с това, че няма да й изруси косата.
Кайро присви очи.
— Може би на някоя банда в Канада. В пустошта, където няма коприни и билки.
Куигли потрепери.
— Ню Йорк никога не ми се е струвал по-далеч.
Соломон спря, подпрял крак на дъската, която ковеше. Утринното слънце огряваше скелето на новата пристройка към къщата.
Бяха тук само от една седмица, а той вече отново усещаше мястото като свой дом…
Стоеше неподвижен и се ослушваше. Люлката на Гарнет, която висеше на едно дърво до къщата леко поскърцваше. Поточето ромолеше… Но птиците бяха спрели да пеят, а кравите да пасат и гледаха към горичката до извора. Внезапно проблесна цевта на карабина, чуха се изстрели и четири крави паднаха. Соломон се втурна към коня си и пътьом взе пушката си.
— Гарнет, прибери се!
От копитата на коня на нападателя се вдигна прах и той бързо се отдалечи от ранчото. Соломон се наведе, държеше пушката си готова за стрелба.
Едрият кафяв жребец се носеше с голяма бързина. Соломон забави хода на кобилата си. Знаеше, че тя е бърза на кратки разстояния, но едва ли щеше да успее в по-дълго преследване.
Другият ездач влезе в едно дере и Соломон слезе от кобилата си. Зачака. Имаше опит в тези неща. След около петнайсетина минути един русокос младеж изведе жребеца от дерето и го яхна. Соломон се метна на кобилата. Момчето го забеляза и препусна към имението на Натсънови.
Соломон се насочи направо към къщата. Бланш се беше подпряла на една колона на верандата и го наблюдаваше, докато слезе от кобилата си и я заведе до коритото с вода.
— Колко мило. Толкова се радвам да те видя. За обяд ли си дошъл? Заповядай, влез. — Бланш погали рамото му. — Господи, все още имаш прекрасна стойка на коня. Никога не съм виждала мъж, който язди като теб. С изключение, може би, на сина ни.
— Здравей, Бланш. — Той кимна към кафявия жребец, който беше завързан пред обора, все още оседлан. — Не е добре да се отнасяте така с конете.
— Е, да. Ще кажа на някой от слугите да се погрижи. Хайде, няма ли да влезеш?
— Търся ездача на този кон.
Бланш погледна към пушката в ръката му, после вдигна поглед към очите му.
— Соломон, ти си се разпенил повече от коня. Очите ти горят като въглени. Не би могъл да скриеш настроението си от мен. Може би защото означаваме толкова много един за друг.
— Означавахме, Бланш — поправи я той. Погледът му пробяга по къщата. Изглеждаше все същата — висока, огромна. — Твоят човек току-що застреля четири от кравите ми.
Бланш си пое въздух, очите й се разшириха.
— Не е бил от моите хора. Дала съм строга заповед добитъкът в ранчото на стария Джонсън да не е закача. Дори овцете.
— Този, който яздеше този жребец, застреля четири крави — повтори равно Соломон.
— Вземи четири от моите. Те са от най-добра тексаска порода. Сигурна съм, че са по-хубави от твоите, Соломон. Но защо не влезеш и… — Бланш погали гърдите му и облиза устни. — Отпусни се. Готвачът ми
