— Не си мисли, че като ти спасих кожата, съм много щастлив — каза Кип, когато подкараха петте крави към ранчото на Соломон. — Просто не искам никой друг, освен мен, да се заеме с теб.
— Това звучи успокоително.
— Да. Освен това, недей да си мислиш, че ще станем приятели. Кайро ще се омъжи за мен. Вече сме доста близки.
— Виждам.
— Ще ти помогна да закараш тези крави у вас и да одереш убитите. Сигурно ще имаш нужда от месото. Но след това сме квит, разбрано? — Погледна към Гарнет, която се приближаваше, яхнала понито си. В едната ръка държеше котката. — Трябва да обръщаш повече внимание на детето. Тя е самотна.
Гарнет се усмихна на Кип.
— Идваш да ме видиш ли? — попита тя с надежда в гласа.
Той й се намръщи.
— Стой далеч, Гарнет. Имаме мъжка работа и не можем да я свършим, ако някое сополиво хлапе се мотае наоколо.
Тя се ухили още по-широко.
— Много ми харесват мъжете, които се мръщят. Приличаш на Соломон, когато си ядосан.
Соломон се вцепени. Ако Гарнет можеше да види приликата, останалите също скоро щяха да я забележат.
— По дяволите. — Кип се обърна настрани. Гарнет приближи понито си към коня му. В очите й се четеше обожание.
Кип се отдръпна като опарен. Поклати глава.
— Някой казвал ли ти е, че си истинска напаст?
— Напоследък не — отвърна весело тя. — И, честно казано, това ми липсваше.
След известно време провесиха кожите да съхнат и Кип каза:
— Готово.
Соломон изми ръцете си в легена, който Гарнет донесе, и ги изтри.
— Кип, моля те да наглеждаш Гарнет за няколко часа.
Кип се намръщи.
— Докато се занимаваш с Кайро ли?
— Имам други планове. Лична работа извън града.
Кип му хвърли един кос поглед.
— Едуард ми е брат. Днес ти се размина леко. Послушай съвета ми и не си търси белята. Ако го нараниш, ще се наложи да те убия.
— Става въпрос за Дънкан. С него имаме лични сметки за уреждане — каза мрачно Соломон.
Кип помисли известно време и каза:
— Разбрах. Но той стреля в гръб. Хареса ми как се държа ти днес, как не подви опашка, когато всичко изглеждаше срещу теб. Но втори път може да нямаш същия късмет. — Кип се опита да се отърси от Гарнет, която го държеше за ръката. — Да. Ще наглеждам хлапето. Имаш няколко часа на разположение.
ГЛАВА 6
Соломон влезе в пещерата. Хайуд маунтин беше доста далеч от ранчото му. Не без известен натиск от негова страна, един от ратаите в ранчото на Натсънови му каза, че Дънкан се намира в любимото си скривалище с някаква жена.
Ужасен вик привлече вниманието му и той влезе по-навътре в пещерата, където Дънкан биеше едно момиче.
— Не е ли малко млада? — попита Соломон, опитвайки се да прикрие яростта, която го обземаше. Някога Фанси също беше млада, красива, любяща…
Дънкан замръзна над момичето Ужасеното й изражение беше за Соломон като удар в стомаха Фанси… Фанси… тичаща из полето… а после превърнала се в проститутка.
— Почти е пораснала — каза Дънкан и тромаво се надигна. — Платил съм си. Искаш ли я?
Момичето грабна дрехите си и се втурна покрай Соломон. Лицето й беше подуто и насинено, устните й кървяха.
— Уроци ли й преподаваш? — попита Соломон, после се обърна към момичето. — Изчакай ме отвън, ще те отведа оттук.
Дънкан сграбчи пистолета си.
— Спомняш ли си това място, Соломон? Дошъл си ми на гости?
— Хич не си предпазлив, Дънкан — каза тихо Соломон.
Гледаше мъжа, който бе обезчестил Фанси и който го бе приковал към стената на същата тази пещера. Погледна към веригите на стената и си спомни как кръвта течеше от ръцете му.
— Тази работа е между мен и теб — каза той.
— Ще те убия. Ти ме осакати. Но аз получих отмъщението си. При всеки удобен случай си го изкарвам на онова копеле — Кип. И принудих сестра ти да работи в най-долнопробните публични домове.
— Фанси е мъртва, Дънкан, и ти си този, който я вкара в гроба.
— Тя ме обичаше. Но ти имаш и друго момиче, нали. Още една женска, която очаквам с нетърпение да порасне.
Соломон изстина. Свали колана с пистолета си.
Извади едно късо въже и започна да го увива около китката си. Смяташе да се бие честно, като завърже едната си ръка.
— Искам да е честно…
— Беше ли честно, когато стреля по мен? — извика Дънкан като обезумял и сграбчи една дъска.
Соломон се наведе, хвана дъската, изтръгна я от ръката на Дънкан и я захвърли настрани. Дънкан отново се втурна към него, но Соломон го удари и Дънкан падна на колене. Соломон го хвана за косата.
— Не забравяй това. Имаш късмет, че си жив, но само ако се приближиш до Гарнет, ще те убия.
— В такъв случай… по-добре… ме… убий сега — успя да каже Дънкан, докато Соломон го завлече до веригите и го завърза там.
Изля една кофа вода върху главата му.
— Искам да чуеш какво ти казвам. Ще повисиш тук известно време, също като мен, и може би ще се поохладиш.
— Ще… те… убия. И тебе, и копелето ти, и момичето, Гарнет… заради това.
— Само да докоснеш децата, и ще те довърша — каза хладно Соломон и другият мъж изпадна в безсъзнание.
Кайро се облегна назад във ваната. След като Соломон бе тровил живота й в продължение на две седмици, третата седмица на юни беше прекрасна… и спокойна без Соломон Улф. Тя използва затишието, за да се поуспокои, и сега се чувстваше готова за всякакво предизвикателство.
Беше се насладила на цяла седмица без хищника. Осъзна, че говори на глас, когато Куигли, който втриваше благовонни масла в кожата на лицето й, се усмихна.
— Хищника ли, мис Кайро? Чудя се кого ли имате предвид.
— Соломон Улф. И недей да ме дразниш. Тази почивка направи чудеса. Ако ми даде още малко време, ще си възвърна цялото самообладание… Не че някога съм срещала затруднения в това отношение, Куигли. Добра съм в билярда, както винаги. Но този човек ме дразнеше и аз удрях прибързано.
— Да, мадам — съгласи се прекалено бързо Куигли. — Разбрах, че той разширява къщата си. Някои от фермерите, които познавали някакъв човек на име Оул, му помагат. Може би се готви да си вземе жена, която да се грижи за детето му.
— Гарнет му е племенница. Тя ми каза. Явно Соломон я е измъкнал от Барбари Коуст в Сан Франциско. Бедното дете.
Кайро харесваше момичето — беше пряма и сладка. Напомняше й за малката Етел, дъщерята на търговеца на коне, която се опитваше да оцелее… да осигурява храна за семейството и да поддържа
