крантите на баща си живи, докато ги продаде.
На Кайро й се искаше да защитава момичето така, както някой трябваше да защитава навремето Етел. Замисли се върху това, но реши, че няма майчински инстинкти. Беше ги изразходила всичките, преди още да навърши десет, грижейки се за майка си и за по-малките си братя и сестри.
Въпреки че имаше синове, майчинските инстинкти на Бланш не бяха особено силни — това пораждаше болката у Кип, беше твърде очевидна.
— Хм. Това хлапе е ненадмината джебчийка.
— Тя се е научила да оцелява, Куигли, точно както ние двамата с теб. Бърнард би казал, че всичко, от което се нуждае, са няколко урока по произношение.
Куигли изсумтя.
— Произношение? От това момиче никога не би могло да излезе дама. Не бих казал, че обожавам това дете, мадам. Думите, които използва, са толкова мръсни, че някои от тях дори не съм ги чувал. Бланш и Соломон Улф си подхождат. Пепелянката и драконът.
Кайро потрепери. Спомни си лицето му до своето, топлия му дъх… Той беше точно както всеки друг мъж… готов да вземе това, което иска.
Наистина ли беше като другите мъже? Какво я караше да настръхва от докосването му?
Изстиска гъбата и се загледа във водата, търсейки отговорите на въпросите си за Соломон Улф. Тя, разбира се, нямаше голям опит в тези неща, а Соломон използваше трикове, каквито не бе и очаквала от такъв груб на вид мъж.
— Той целува толкова сладко — промълви тя.
Спомни си как блеснаха очите му, когато започна да хвърля разни неща по него. Напомняше й за момче, което си играе. Но не и когато легна между краката й, където никой друг мъж досега не е бил. Беше толкова твърд и голям. Знаеше как да накара бедрата й да треперят и как да гледа гърдите й, сякаш искаше да…
Тя стисна бедра. Зверчето на Соломон никога нямаше да влезе между тях.
Кайро преглътна. Соломон сигурно бе заселил целия Запад с копелетата си, без да се интересува за тях. Чернооки деца, които приличат на Гарнет. Кайро се загледа в гъбата. Очите на Кип бяха също така сурови, също толкова черни.
Бързо прогони мисълта, че синът на Бланш също би могъл да е дете на Соломон. Не беше възможно Кип и Соломон да имат кръвна връзка.
— Момичето ще ми липсва. Но не и вуйчо й — промърмори Кайро. Умът й се зарея в мечти за Ню Йорк. — Първото ястие, което ще си поръчам в Ню Йорк, ще са стриди. А ти, Куигли?
— Би било чудесно. Очаквам с нетърпение собствената си оранжерия.
— Ще ти купя най-голямата, най-хубавата оранжерия, а също и ателие за шиене на дрехи, а аз ще имам най-прекрасната гостна в Ню Йорк. Ще трябва да наемем прислуга, Куигли, имай го предвид.
— Само ако мистър Улф спре да изчерпва спестяванията ни. — Той спря, когато тя се намръщи. — Бихте могли да промените правилата.
— Опитах се, но както сам знаеш, този, който ме предизвиква, сам избира играта, а Улф е много добър в билярда. Дори става все по-добър…
— Ако нямаше толкова опит, щеше да бъде лесна плячка.
— Да, харесва ми да мисля за него по този начин… като моя плячка. Приготвил ли си лимоновия сок за изплакване на косата ми?
Тази вечер Кайро се смя много на разказите на Сам Джонсън за опитите на жена му да готви. Бедната Бетси Джонсън току-що бе минала покрай салона, поглеждайки към мъжа си през прозореца. Той вдигна чаша към нея, наслаждавайки се на независимостта си за вечерта и на прекрасната си пържола.
Кайро погледна към дългото огледало над бара, любувайки се на изсветлялата си коса. Без Соломон Улф наблизо животът отново й се струваше привлекателен и забавен.
Тя се усмихна леко и се загледа в мъжките отражения в огледалото. Тук бяха Текс и Рой — двама тексасци без фамилни имена, по всяка вероятност престъпници, но пък иначе бяха истински джентълмени. После плешивата глава на Томас Ендив, вдовец от Бостън, който полагаше големи усилия да похарчи наследството от жена си. Едрият Алек Еразмус от руско-еврейски произход и дребничкият му приятел Пити…
Лицето, което се появи зад това на Пити, я накара да стисне здраво ръба на бара. Соломон Улф кимна на Куигли, а Гарнет се втурна между двамата мъже към масата си.
Кайро изпъна рамене, притисна ръка към корема си и се насили да се усмихне на Соломон. Той застана в средата на салона — едър, силен, груб, непоклатим. Тя тръгна към него и пътьом кимна на Джеймс Харингтън.
Не й харесваше видът на Соломон след едноседмичното му отсъствие. Той искаше още — искаше да й отнеме мечтите за Ню Йорк.
Не й харесваше начинът, по който очите му я следяха — сякаш е вълк, дебнещ плячката си.
Не й харесваше неприятното свиване в стомаха, напрежението в мускулите й.
— Мислех, че си се наситил — промълви тя, като докосна рамото му с ветрилото си.
Той стоеше пред нея, без да помръдва. Миришеше на сапун и кожа, но някакъв почти неуловим мъжки аромат я накара да настръхне. Тя отвори рязко ветрилото си и го затвори в опит да забрави всеки спомен за Соломон в леглото си. Той погледна към устните й и тя потрепери.
— Е? — нетърпеливо се обади тя. — Какво искаш?
Два часа по-късно Кайро сграбчи с изпотени ръце ръба на масата. Той току-що я бе предизвикал да заложи последните си пари.
— Няма да сложа двете части на щеката на масата — сопна му се тя в отговор на предложението му.
Никога нямаше да се предаде на този мъж.
— Можеш ли да готвиш? — попита той, докато минаваше покрай нея.
— Аз играя билярд — отвърна тя дрезгаво. Беше я яд, че уменията й, масата й и червените топки я бяха предали. — Аз съм бизнесдама, професионален играч на билярд.
Соломон се наведе над масата, на която бе спечелил всичките й пари, и я погледна.
— Залагам тези пари и обещанието никога повече да не играя с теб срещу…
Кайро затаи дъх. Тълпата спря да говори и всички се втренчиха в Соломон. Приближиха се по-близо до Кайро и мъжа, който можеше да я победи.
— Срещу какво? — окопити се най-сетне тя. Какъвто и залог да искаше Соломон, тя трябваше да приеме. Трябваше да си върне спестяванията…
— Това — каза той, извади старата брачна халка и я търкулна по зеленото сукно.
Тя се втренчи в малкия златен пръстен. Стойността му беше незначителна, а те играеха за хиляди долари.
— Не разбирам.
Изведнъж суровата му маска падна. Очите му сега гледаха тревожно.
— Брак. С мен.
— Не! — Тя стисна силно щеката си. — Аз те ненавиждам.
— Не съм те молил да ме харесваш.
— Но ти говориш сериозно! — възкликна тя. Той кимна.
— Гарнет има нужда от грижи. Само за една година. Ти не си кой знае какво, но тя изглежда те харесва. Може би ще успееш да позагладиш острите й ръбове, поне дотолкова, че някоя друга жена да успее след това да се справи с нея.
— Сигурно се шегу… — Кайро сграбчи масата. — Говориш сериозно!
— Ако изгубиш, ще се омъжиш за мен. Ще останеш моя жена, докато изтече една година. Толкова време ще е нужно, за да потръгне ранчото ми. — Той се наведе и започна да удря топките. Погледна я. — Нямам цяла нощ на разположение.
— Не — промълви тя.
