— Всичко, което трябва да направиш, е да сложиш двете части на щеката на…
Кайро свали един пръстен с голяма перла и го хвърли на масата. После разкопча огърлицата с черни перли и висулка от диамант и също я сложи на масата.
— Сигурна съм, че това покрива част от твоя залог. Включвам и останалите си бижута.
Тя затвори очи. Бърнард й беше казвал, че една дама не залага нищо друго, освен пари. Соломон я беше съсипал, беше я принудил да направи този унизителен залог… Мразеше го от дъното на душата си.
Искаше да го унищожи, точно както той бе унищожил мечтите й за Ню Йорк.
Соломон застана пред нея и тя твърде късно осъзна, че ръцете му я заклещиха към масата. Тя погледна към клиентите си, които наблюдаваха сцената с интерес.
— Не искам бижутата ти. Какво е още един мъж в повече?
— Живяла съм само с един мъж, въпреки че това не е твоя работа, мистър Улф. И освен това милият Бърнард беше джентълмен.
— Ммм. — Погледът му се закова върху устните й и тя осъзна, че току-що ги е облизала. — Английският барон?
— Господи, но ти се занимаваш и с клюки! — изстреля тя.
Гърдите му се притискаха към нейните. Сърцето й бясно биеше, а това не й харесваше.
— Омъжена ли си в момента? — попита той и това я изненада.
— Разбира се, че не съм! Махни се от мен, мистър Улф.
— В тази област неомъжените жени трудно се справят сами. Гарнет има нужда от жена като теб… Засега. Баронът може да е бил джентълмен, но не разчитай на същото, що се отнася до мен.
— Ти и милият Бърнард нямате нищо общо. Знам, че не си галантен.
— Ти не си ми по вкуса. Ако тук имаше някоя жена, която може да се справи с Гарнет, нямаше и да помисля за теб…
— Като за съпруга? Каква щастливка съм!
— Тръгвам си и оставям халката. Но ще се върна ще заложа всичко, включително ранчото, срещу твоето обещание да се омъжиш за мен. — Той сложи ръка на талията й и леко натисна. — Никога не съм смятал, че си страхливка, Кайро — каза тихо той, като гледаше подигравателно в очите.
Отиде при Гарнет, която вече беше заспала, и я взе на ръце.
Кайро го проследи с поглед. Гарнет сънливо й махна за довиждане и се сгуши на рамото на вуйчо си.
— Никога, мистър Улф, — устните на Кайро трепереха. — Никога.
Следващата вечер Соломон седеше с Гарнет на една маса и наблюдаваше играта на Кайро с клиентите й. Тя се опитваше да не му обръща внимание. Когато мина покрай масата им, Соломон протегна единия си крак пред нея.
— Много добре се справяш тази вечер, Кайро.
Тя дръпна полите си далеч от ботуша му.
— Ще прибера пръстена ти.
— Засега го задръж. Не оттеглям залога си, макар че мнението ми за спортния ти дух става все по-лошо. Изглеждаш така, сякаш ще си опаковаш багажа и ще избягаш, преди още утрото да е настъпило. — Той сви рамене. — Не очаквах подобно нещо от теб.
— Мислиш ли, че ме интересува какво е мнението ти за мен? Никога няма да се омъжа за теб, мистър Улф. Дори и за една година… или докато се появи някоя по-подходяща.
Погледът му бавно се плъзна надолу по тялото й.
— Може би наистина ще си съвсем безполезна в едно ранчо.
— Да, така е — отвърна глухо тя. — Не съм подходяща за това, което търсиш.
Тогава той се усмихна бавно, влудяващо. Извади една пура, запали я, изпусна дима на кръгчета и се загледа в тях.
— Лейди, ти си една страхливка.
Тя махна с ръка, за да прогони дима.
— А ти, сър, не си никакъв джентълмен.
— Никога не съм претендирал, че съм — отвърна той и издуха още едно кръгче. — Но пък винаги съм работил за прехраната си.
Тя отново махна с ръка, за да прогони дима. Искаше й се и него да прогони.
— Аз също.
Той повдигна въпросително вежди, припомняйки мнението си за нея като за мързелива, добре гледана жена.
Същата тази нощ Кайро се събуди, обляна в студена пот, беше стиснала една възглавница, а одеялата бяха събрани на кълбо. Беше сънувала нещо ужасно — майка й раждаше и крещеше от болка, а брачната й халка блестеше на ръката й.
— Жената е собственост на мъжа — промълвиха побелелите устни на майка й. — Тя прави това, което той й каже, независимо дали трябва да ражда деца, или да работи на полето, или…
Кайро потрепери при спомена за изплашеното, гладно дете, което гледаше майка си, гърчеща се в родилни болки…
— Бракът означава, че трябва да правиш това, което казва мъжът ти, момиче — чу тя гласа на майка си от миналото. — Ти си негова собственост, щом си негова съпруга.
— Никога… Никога… — прошепна Кайро с треперещ глас. — Няма да се омъжа за Соломон Улф.
— Има само една причина още да си жив — каза тихо от вратата на дюкяна за седла Кип. — И това е Кайро.
Клиентите се изнизаха бързо от магазина и продавачът разтревожено изгледа Соломон и Кип.
— Много ще съм ви благодарен, ако уредите спора си отвън — каза той с надежда в гласа.
Соломон остави юздата, която смяташе да купи. Беше се чудил кога ли Кип ще разбере за предизвикателството му към Кайро. Беше отнело повече време, отколкото бе очаквал, а сега вече беше последната седмица на юни. Живееше във Форт Бентън вече един месец и смяташе да се ожени за Кайро до края на юни.
С неговата халка на пръста тя не би могла да се омъжи за Кип. Наистина мислеше, че тя е единствената жена, която може да опитоми Гарнет. Кайро сякаш по инстинкт усещаше как да приласкава момичето.
Но имаше и още нещо — страстното желание да я има. Двамата бяха борбени натури и той не можеше да остави играта им да приключи просто така. Не и преди да е разбрал защо, по дяволите, Кайро Браун го вълнуваше така, както никоя друга жена след Бланш. Искаше да се ожени за нея от чист инат, от някаква дяволска потребност да се тормози. Зачуди се каква беше думата за това и изведнъж се сети — перверзност. Неестествената нужда да поеме по най-трудния път — и Кайро точно отговаряше на тази нужда. Беше като роза — красива, но с остри бодли. Човек би трябвало да е луд, за да иска да се забърква с нея.
Но той точно това бе направил. Соломон трябваше да си признае, че когато станеше въпрос за Кайро Браун, от главата му изчезваше всякакъв здрав разум.
Погледна към сина си.
— Здравей, Кип.
— Хлапето е при Кайро. Изглежда, че е очарована от него. Нямам нищо против да я отгледам — каза Кип, сложил ръка на пистолета си.
— Много мило от твоя страна.
— Хайде да приключим въпроса. Никакъв изхабен старец няма да ми вземе жената. Единственият мъж, за който Кайро ще се омъжи, съм аз.
Соломон държеше шапката си в ръце, давайки на Кип да разбере, че няма намерение да стреля.
— Тя има избор. Може да не играе с мен или пък да ме победи.
— Ще се осмелиш да заведеш една изискана дама в онази безводна пустош? — Кип дори не си правеше
