отсъствие аз говоря и от ваше име. Поискате ли от мен да оттегля своето гостоприемство, ще посрамите както мен, така и Клайдън. Наистина ли настоявате да извърша това срамно дело?
Той я изгледа продължително и гневно, но накрая рече:
— Дайте му там да яде, а после да се пръждосва.
Какво блаженство, о, Боже! Та той все пак не бил толкова опърничав?
— Да, милорд, а да му кажа ли…
— Лейди Рейна? — звънна отнякъде гласът на Флорет.
Рейна се задъха, погледна мъжа си и лицето й се наля с кръв.
— Вървете! — просъска тя.
— Все още не сме свършили — отвърна той упорито.
— Ранулф, та вие сте…
— Така ли?
— Лейди Рейна? — Флорет се появи внезапно от завоя на стълбището.
— Госпожа Хилари иска да знае…
— Не сега — извика Рейна нервно и рязко простря полите си пред Ранулф, знаейки прекрасно, че платът не е достатъчен, за да прикрие могъщия силует на мъжа й.
— Да, но.
— Не сега, Флорет!
Младата вдовица се сепна и се оттегли припряно; Рейна обаче не бе съвсем сигурна дали преди това не поогледа Ранулф подробно. Положението бе направо отчайващо и Рейна не успя да сдържи темперамента си. Тя се обърна отново и, побесняла от гняв, впи поглед в мъжа си.
— Държането ви е най-слабоумната демонстрация на инат, с която съм се сблъсквала някога през живота си. Ако толкова държите да покажете прелестите си на моите дами, моля, слезте долу при тях. Редно ли е да ощастливявате една единствена от тях? Убедена съм, че всички те ще бъдат възхитени да ви видят с лъснал задник и изобщо гол-голеничък, както майка ви е родила.
— Не сменяйте темата, Рейна!
Още повече я ядоса фактът, че поради някаква неясна причина той се развесели. Не стигна, разбира се, чак дотам да се ухили, но явно че с усилие сдържаше усмивката си.
— Много добре, милорд — процеди тя, — тема на разговора ни беше вашият баща, ако не греша. Мога ли да му предам, че не след дълго ще благоволите да се присъедините към нас?
Думите й прогониха ведрото изражение от лицето му, установи Рейна със задоволство.
— Опитвате се да ме баламосвате, госпожо. Вие сте си го поканили, вие ще си се храните с него.
— Както обичате. — Тя слезе няколко стъпала надолу, след което изстреля право в лицето му: — Не е необходимо да присъствате, когато реша да удовлетворя любопитството си.
— Рейна, върнете се незабавно!
Тя обаче продължи надолу.
— Ще наредя да ви донесат храната.
— Рейна!
Не му отговори, а побърза да се отдалечи. Не бе напълно убедена, че няма да я последва и затова не й беше до смях, но пък не можеше да отрече, че изпитва известно удоволствие — вече за втори път успяваше да пресече намеренията му. Бе наясно, че ще си плаща за своеволието, тъй като той нямаше да пропусне да я накаже. Но за всичко това щеше да му мисли едва по-късно.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
Рейна нареди на прислугата да сервира храната, след което изслуша и оплакването на госпожа Хилари, че Сърл напирал вече да стане от леглото. Тъкмо се канеше да иде при госта, когато видя самия Ранулф да се спуска по стълбите, опитвайки се припряно да закопчае колана си. В първия миг й идеше направо да избяга — мина й през ума, че в гнева си той ще я накаже веднага. Когато я видя пред стаята на Сърл, Ранулф се спря, разбирайки, че тя все още не е говорила с баща му. Погледът му потърси госта и го откри пред огнището да разговаря с няколко от дамите на Рейна.
Рейна прехапа устни, когато забеляза нерешителността на мъжа си и болката, изписана по лицето му. Той остана неподвижен, впил поглед в своя създател. Внезапно Рейна прозря колко нетактично се е държала спрямо Ранулф по въпроса за неговия баща. Да, наистина си бе заслужила да я напердаши едно хубаво. Бе съвсем наясно, че да мразиш собствения си баща не е никак лесно — защото това чувство се възправяше против законите на природата.
Неочаквано Ранулф се вцепени и тя разбра, че баща му е забелязал неговото присъствие. По- възрастният мъж се изправи от мястото си и се отправи към сина си. На лицето му бе изписана радост, огромна радост. Изражението на Ранулф внезапно се промени и по него не можеше да се прочете нищо. Тялото му също остана неподвижно — по него не трепваше нито един мускул.
Рейна затаи дъх, но реши да отиде и тя при двамата. Ако се наложеше, щеше да се намеси, за да възцари мир. Надяваше се, че присъствието й може и да предотврати възможния сблъсък. Двамата мъже сякаш изобщо не осъзнаваха какво става покрай тях, но околните до един бяха впили погледи в тях, очаровани, запленени от огромния им ръст и приликата им.
Ранулф изтърпя някак сърдечната прегръдка на баща си, но не й отвърна. По-възрастният мъж сякаш не забеляза реакцията му, но дори и да я беше забелязал, не издаде с нищо мислите си.
— Кълна се в Светото разпятие, Ранулф, радвам се, че най-сетне си се установил на едно място, и то по такъв чудесен начин.
— Наистина ли? Нима си мислел, че цял живот ще бъда наемник?
— В никакъв случай! Винаги съм знаел, че ще се стремиш към нещо по-голямо в този живот. Не би и могло да бъде другояче — виж се само колко приличаш на мен. Най-хубавото от всичко обаче е, че успя да надминеш моите очаквания. И то по-рано, отколкото можех да предполагам. Разказвай! Как успя да постигнеш този успех?
— Дамата бе запленена от мен и не пожела друг мъж за съпруг. — При тези думи Рейна задиша шумно и по устните на Ранулф се плъзна иронична усмивка. — Е, госпожо, бях ли точен?
— Не е важно по какъв начин си станал господар на Клайдън — побърза да каже баща му. — Просто искам да ти честитя.
— Значи съм те направил щастлив, така ли? — попита Ранулф студено. — Това ли е, което трябва да си помисля в случая?
По-възрастният мъж сякаш се поколеба за миг. Явно не можеше повече да се преструва, че не забелязва враждебността на сина си.
— Нима се съмняваш?
— В състояние ли си да назовеш поне една причина, която да ме накара да не се съмнявам.
— Аз мога да отговоря на този въпрос — намеси се Рейна, която се подразни от непочтителното държане на мъжа си. — Самият факт, че е ваш баща, му дава достатъчно основания да ви желае доброто.
— Госпожо, с вашите дребни хитрини ми нанесохте голяма вреда, като ме накарахте ме да дойда тук долу. Сега обаче си тръгвате незабавно оттук. Нашият разговор не ви засяга.
— Което засяга вас, засяга и мен — отвърна тя енергично. — Не ще позволя да ме гонят от собствената ми зала. Ако не искате да остана, ще ви се наложи да ме извлечете насила оттук. Но ви предупреждавам: направите ли тази сцена пред очите на хората ми, ще съжалявате много по-дълго, отколкото ще съжалявам аз заради подигравателното ми отношение към вас.
Извинение и заплаха в едно? За миг върху лицето на Ранулф падна сянка, но после изражението му се разведри. В следващия миг той се смееше тихичко, но в гласа му нямаше подигравка.
— Значи ти ми честитиш, лорд Хю, така ли? А дали няма да е по-добре да ми изкажеш своите съболезнования?
Рейна не се почувства особено засегната от тази забележка, тъй като той очевидно се шегуваше. Баща му също се поразвесели. Всичко сякаш отиваше на добре; поне в сравнение с поведението на Ранулф до този момент. Лорд Хю? Би трябвало да се досети и сама, че носи точно това име. Та нали самата тя бе
