— При твоето раждане, Ричард, насила ми бяха продиктувани нелепи, неразумни условия, които никога не съм възнамерявал да спазя докрай. Жена ми дълго време не можеше да има дете и ти сигурно си решил, че ще получиш по-голямо наследство. Само че няма да стане. Дадох ти Уорхърст и трябва да се задоволиш с него.
— Как така? Защото е повече, отколкото може изобщо да очаква едно копеле, така ли? Забравяш кой е дядо ми?
— Не, не забравям — отвърна Хю студено и най-сетне недоволството му от този син се изля с пълна сила. — Баща ми бе човекът, който изобщо не се интересуваше от извънбрачните си внуци. При мен обаче нещата не стояха точно така.
Ричард все още не можеше да се опомни от удара. Съществуването на сестра му се струваше нещо недействително — едно бебе, а бебетата умират. Ранулф обаче беше тук и бе свидетел как го унижаваха, него, Ричард.
— А какво ще дадеш
В мига обаче, в който Ранулф се надигна от мястото си, за да поеме хвърленото предизвикателство, той пребледня отново. Рейна също стана и успя да се изпречи между двамата. Нямаше да допусне да се стигне до двубой в нейната зала. Но все пак Хю бе този, комуто се удаде да снеме напрежението.
— Това не те засяга, Ричард, но преди доста време, по-точно когато навърши десет години, Ранулф получи нещо от мен. Следователно този имот вече не е част от Лайънсфорд. Кралят потвърди законността на прехвърлянето и Ранулф ще влезе в законно владение на имуществото с настъпването на своята двадесет и пет годишнина. Не става въпрос за град като Уорхърст, а за малък имот. Убеден съм обаче, че Ранулф ще остане извънредно доволен.
— Ще остане? — Ричард се изсмя подигравателно. — Значи все още не си му казал нищо, така ли?
На Рейна й идеше да срита младия лорд. Боже мили, това ли бе човекът, за когото за малко да се омъжи? Това алчно, злопаметно човече? Все повече осъзнаваше, че разбойникът е имал право.
— Той сигурно ви е разказал за Елизабет, а може би и за този свой наследник, нали? — обърна се тя към Ранулф. Той обаче не отговори, а я обърна към себе си и я принуди да го погледне право в очите. — Добре, значи не е — изсъска Рейна.
Отново я обзе гняв към бащата на Ранулф. Ричард още на осемнадесетгодишна възраст бе получил Уорхърст като подарък и можеше да прави там, каквото си поиска. А Ранулф бе получил много по-малко и дори не знаеше за наследството. Освен това той можеше да влезе във владение едва когато навършеше двадесет и пет години. Не, че се нуждаеше непременно от имота, но все пак що за начин на мислене бе този, който го принуждаваше да изчаква ненужно? Можеше например да се възползва по-рано от наследството и да се установи, да създаде семейство… да, но в такъв случай, тя, Рейна, нямаше да го срещне. Боже, как може изобщо да се ядосва? Каквито и да бяха основанията на Хю, от тях тя само печелеше, макар иначе да бяха в ущърб на мъжа й.
Ранулф не биваше да изживява нови разочарования, вече не! Беше се разсеяла и за известно време изгуби нишката на разговора. Хю забеляза недоволството, появило се на лицето на Ранулф и се приближи, приближи се толкова плътно, че Рейна буквално бе затисната между двамата мъже.
— Сърдиш ли ми се? — попита Хю предпазливо Ранулф. — Предупредиха ме още тогава, че това може да се случи, но аз имах своите причини. Не желаех да се задоволяваш само с онова, което притежаваш, а да се стремиш към повече. Ти толкова приличаше на мен, Ранулф. Исках първо да видя как ще се справиш сам. — При тези думи той засия и Ранулф прочете в лицето му онази бащинска гордост, която Рейна бе забелязала още по-рано. — Трябва да кажа, че ти сам определи пътя, по който ще вървиш в този живот. И то по един великолепен начин. Така Фаринг Крос всъщност стана излишен.
— Фаринг Крос ли! — Първоначално Ранулф задиша тежко, но веднага след това се разсмя с пълен глас.
Хю също се разсмя.
— На Дьо Милер не му бе никак леко да удържи в тайна от теб — факта, че е само управител. Също така не му бе и приятно, че настояваш да купиш собствения си имот. Мислел си е дори, че ще посегнеш на живота му, когато се е принудил отново да вдига цената, за да не допусне ти да купиш имението. Но аз все пак не му разреших да ти каже истината.
Рейна поизбута двамата мъже и си проправи път, поклащайки глава — каква ирония на съдбата, помисли си тя. Ричард обаче така и не успя да разбере какво толкова смешно се е случило.
— Опитвал си се да купиш този Фаринг Крос, така ли? — попита той брат си.
— Да.
— В такъв случай сигурно е значително по-доходоносен, отколкото си мисли баща ни.
— Не, не е някакво богато имение, просто е в добро състояние и отговаряше на тогавашните ми представи — каза Ранулф спокойно. Внезапно обаче държането му се промени и в гласа му прозвуча саркастична нотка. — За разлика от теб аз не съм се лакомил за имоти и власт, като да кажем онази, които олицетворява Клайдън.
Рейна забеляза очевидната неувереност, появила се в държането на Ричард, когато чу намека. Прииска й се да поздрави съпруга си за удачния ход, но в момента повече я интересуваха реакциите, които самата тя можеше да предизвика в поведението на Ричард.
— О, вие бедни човече — обърна се тя към Ранулф. — Какво нещастие за вас — да се натоварите с такова огромно имение!
— Кое имение? — попита припряно Ричард.
— Виждате ли, лорд Хю — упрекна го благо Рейна, — трябваше да представите двамата един на друг, както ви препоръчах. Защото в такъв случай Ричард щеше вече да знае, че брат му е новият господар на Клайдън. — После тя се обърна към Ричард, чието лице се бе наляло с кръв. — Оженихме се преди по-малко от две седмици.
— Но нали той е копеле! — изрева Ричард. — Как сте могли да встъпите в брак с незаконороден?
Значи това било! По-ясно не би и могъл да опише мотивите си — дори и да кажеше направо цялата истина. Той значи е смятал, че Рейна не би се омъжила за него, тъй като е извънбрачен и поради тази причина се бе опитал да я вземе насила. Но пристигането на Ранулф е пресякло плановете му. Рейна се запита дали Ричард не я посети и този ден, за да се опита да я отвлече. Достатъчно бе да я примами някъде извън Клайдън и тя щеше да се озове в примката. Нямаше късмет това момче, трябваше да се сети по-рано. Тя обаче наистина извади късмет!
— Не разбирам какво общо имат обстоятелствата около рождението на Ранулф с моята сватба — изрече тя със спокоен тон, но очите й засвяткаха с леден блясък. — Ако фактът, че някой е незаконороден имаше толкова голямо значение, щях ли изобщо още в самото начало да ви предвидя за свой съпруг?
— Какво? — буквално изграка той.
— Така е, Ричард. Писах ви толкова пъти и в Уорхърст, и в Лайънсфорд. Ако бяхте дошли в Клайдън, сигурно щяхте да приемете предложението ми за женитба и сега вместо за брат ви, щях да бъда омъжена за вас. Но времето ме притискаше, разбирате ли, и се нуждаех спешно от съпруг. Не знаех къде сте и не можех да чакам вечно да чуя вест от вас. А после срещнах Ранулф, той ми се стори не по-малко подходящ от вас и му направих предложение.
За момент Ричард загуби дар слово, което обаче не се отнасяше до Хю.
— Вие наистина ли сте искали да се омъжите за Ричард?
— Защо се изненадвате, милорд. Той бе наш добър съсед, баща ми го ценеше високо и аз си мислех, че ще се понасяме някак.
— Защо не изчакахте още малко? — изтръгна се вопъл от устата на Ричард. — Поне да бяхте загатнали за какво става дума.
Черните вежди на Рейна се извиха недоумяващо.
— Сметнах, че писмата ми не са достигнали до вас, Ричард. Да не би все пак да сте ги получили, но да не сте им обърнали подобаващото внимание?
— Не, не исках да кажа това. Аз… пътувах много…
— Добре де, всъщност вече няма никакво значение, нали? — прекъсна го тя с гласец, мек като коприна. — Много съм доволна от мъжа си. А и той доказа своите способности, когато се наложи да
