— Не, не съвсем. За разлика от Фаринг Крос, който е приписан без всякакви уговорки на името на Ранулф, Уорхърст все още е обвързан с Лайънсфорд и така ще си остане до смъртта ми. Моята грешка се състоеше в следното: аз поверих управлението на Уорхърст на Ричард, надявайки се, че отговорностите ще му помогнат да изгради в себе си по-порядъчен характер или поне да развие известна почтеност. Вместо това обаче той успява да подкупи управителя, когото наех да му бъде от помощ и с всички сили започва да подражава в злото на всемогъщите си роднини.
— Какво ще кажете за кастелана Чосър? Ние преговаряхме с него.
Хю само поклати глава.
— Чосър бе моят управител, лейди Рейна. Кастелан бе Ричард.
— Господи, какъв лъжец! — възкликна възмутено Рейна. — Всички в околността смятахме, че именно той е господарят на Уорхърст.
Ранулф се засмя на нейното негодувание.
— Не се вълнувайте, госпожо, вас ви е измамил специалист, който е научил занаята от най-големите мошеници в кралството. Не е ваша вината, че не сте успели да прозрете неговото двуличие и притворство.
— Лесно ви е да говорите — отвърна тя енергично. — Не сте
Ранулф се усмихна широко.
— И слава на Бога!
Хю се намеси бързо.
— Във всеки случай вече няма да имате трудности с по-малкия ми син, милейди. — Той се усмихна. — Което обаче не мога да обещая за този тук. В момента Ричард е на път към един мой братовчед в Ирландия, човек, който не понася безчестието и непочтеността. За няколко години Ричард ще се промени — или поне ми се иска да стане така.
— Беше ли наистина съгласен да отиде там?
— Не съм го питал — отвърна Хю равнодушно.
— Добре, това решава един проблем, с изключение на…
— Това решава всички проблеми, Рейна — прекъсна я рязко Ранулф. — Сега си отивайте в леглото. Скоро ще дойда и аз.
Тя стисна устни. Не можеше да я отпраща ей така. В нея отново се събуди желанието за борба — този мъж трябваше най-сетне да се научи на добри обноски. Внезапно обаче си спомни от какво премеждие е успяла да се измъкне същата сутрин и затова взе решение поне в момента да не го предизвиква повече.
Да, но през целия ден в нея се обаждаше някакво дяволче и то, проклетото, взе че я подтикна да каже, докато вървеше към вратата:
— Не си струва да бързате заради мен, милорд. Когато дойдете, аз ще съм заспала дълбоко.
— Няма да стане! С вас имаме още малко работа, не помните ли?
Тя отвори широко уста и веднага я затвори. Не, не можеше да става въпрос за това — не и за
Значи все пак точно
— Очаквахте ли този момент със страх, госпожо? Всъщност не е нужно да отговаряте. Днешното ви поведение показа ясно, че се страхувате. Само че изводите ви бяха погрешни — каквито и да са били вашите основания.
Рейна седеше на един от столовете до камината и сресваше косите си. Ранулф отиде до леглото отсреща и седна по същия начин както сутринта. Младата жена го изгледа ужасена.
— Елате, Рейна — рече той непринудено. — Няма да трае дълго.
О, толкоз просто било значи! Какъв простак! Чудовище! Как си позволява да бъде толкова спокоен!
— А ако откажа?
— Тогава просто ще трае по-дълго. Много по-дълго.
Явно, че не включваше времето, в което щеше да я гони из стаята.
— Ако тази сутрин всичко бе станало по вашему, нямаше и досега да сте се сдобрили с баща си — рече тя с горчив тон. — Нима трябва да бъда наказана за заслугите си?
— Целта не оправдава средствата, Рейна. Вие пренебрегнахте желанията ми и ме принудихте да приема вашите. Това, което вършим сега, ще ви накара да се поразмислите, преди да повторите същото.
— Но действията ви са варварски!
— Варварски е боят с камшик.
Той се изправи на крака и Рейна също стана бързо. Ранулф обаче не се приближи към нея и тя осъзна, че й дава възможност да облекчи участта си. Нима трябваше да пострада по-жестоко заради едната безсмислена съпротива?
Рейна преодоля нежеланието си, извървя няколко крачки и се изправи пред него с наведена глава. Прилоша й, а сърцето се разтуптя като полудяло. Стори й се, че не е трябвало да се подчинява така лесно, но всъщност какво друго й оставаше? Просто жената не биваше да се бунтува срещу мъжа, не биваше да му се подиграва и да го предизвиква, за да наложи своята воля. И точно този съпруг искаше да бъде напълно сигурен, че тя ще си спомни тези принципи. По дяволите с неговия непреклонен инат!
— Разумно решение — рече той, седна отново и я привлече върху скута си. — Можете да останете по нощница. Аз само ще я повдигна.
Тя остана с впечатлението, че й каза тези думи само за да я унизи още повече. Опитът му излезе повече от успешен, фактът, че не се държи грубо и не повдига глас, правеше нещата още по-лоши. Гласът му звучеше дрезгаво, ръцете му я докосваха нежно докато я обръщаше и накрая тя легна върху коленете му. Рейна наведе глава напред, за да скрие лицето си. С едната ръка се опря здраво в леглото, а с другата — в лявото коляно на Ранулф. Надяваше се да използва ръцете си като лостове и така да се измъкне от това ужасно положение. Но лявата ръка на Ранулф, която я притискаше лекичко надолу, осуети начинанието й.
В мига обаче, в който Ранулф започна да повдига нощницата, в главата й зазвъняха предупредителни звънци от съвсем друг вид. Той положи ръка върху прасеца й и бавно я плъзна нагоре заедно с плата. Да, галеше я и тя почувства как я залива особена възбуда. Тялото й вече не знаеше точно какво да очаква — наслада или божа. Мислите й също се разбъркаха. Нима това бе наказанието?
Не след дълго нощницата й се събра около талията. Ранулф вдигна ръка и Рейна застина със затворени очи. Лицето й пламна от срам, защото разголените й задни части бяха точно пред очите на Ранулф. Сърцето й затуптя неистово. Ранулф обаче не бързаше и това забавяне бе ужасно, още по-страшно от самото наказание.
Ударът, който последва, бе почти спасение. Почти, но не изцяло. Почувства пареща болка и изпъшка. Мускулите й се опънаха, за да поемат следващия удар. Само че такъв не последва и вместо това прозвуча тихият, подрезгавял глас на Ранулф.
— Ако случайно сте разсъждавали по въпроса, малка ми Рейна: точно този бе размерът на наказанието, който бях предвидил за вас тази сутрин. — Тялото й реагира незабавно на думите му и мускулите се отпуснаха. — Но тъй като така и така сте ми под ръка, искам да довърша започнатото. — Тя разтвори широко очи, усещайки, че я целува по зачервения отпечатък от ръката му. — И още нещо. — Този път Рейна вдиша дълбоко въздух, тъй като пръстите му се плъзнаха безпрепятствено в тялото й. Първата ласка я бе подготвила и вече не бе в състояние да се възпротиви на залялата я жарка вълна. — Забравих, разбира се, че настоявахте след това в никакъв случай да не ви докосвам и че казахте нещо от рода на „няма да ви простя никога“. — Пръстите му продължаваха да я изтезават. — Вярно ли е?
Рейна потръпна, огньове запламтяха из тялото й и тя заговори с усилие.
— Може би… съм… била… малко… прибързана…
— А може би вече не е важно, нали? — Пръстите му отново я накараха да простене. — Или не сте на същото мнение?
— Не, не е важно.
