— Май че Червената Алма пак се оказа права — рече той удовлетворен. — Страхът, свързан с подходящо дразнене, може да възбуди жената дотолкова, че тя направо да не обърне никакво внимание на малкото наказание, което е получила.
Рейна се стегна, но не достатъчно, за да разсее онази мъгла на насладата, която Ранулф спусна толкова бързо върху й.
— Значи сте посетили още веднъж Червената Алма, така ли?
— Не. Но от благодарност за богатото възнаграждение, което получи от мен, тя ми издаде една малка тайна. Тази жена ни помогна много, не мислите ли? — Докато говореше, пръстите му се движеха напред и назад, напред-назад и постепенно Рейна достигна до границите на екстаза. — Да проверим ли дали е права?
Рейна си мислеше, че проверката вече е отминала, но в този миг не бе в състояние да разсъждава ясно.
— И какво ще проверяваме?
— Което ви казах преди малко, го имах предвид тази сутринта. — Промяната в гласа му я накара да застане нащрек.
— Ра… нулф! — Още недоизрекла името му, и до слуха й достигна първо плясъкът на неговата ръка, а след това я прониза болка, много по-силна от първия път. — Какво съм сторила? — изпищя тя.
— Тук, в тази стая, госпожо, ме засегнахте в присъствието на баща ми. — Ръката му отново изсвистя във въздуха.
— Ранулф!
— Само посмейте пак да ме наречете „намусена мечка“! — Последва нов як удар.
— Престанете веднага! — Крясъкът й отекна из помещението. — Господи Боже, запушете ми устата! Нали казахте, че ще я запушите!
— Вече няма нужда — отвърна той грубо. — Защото приключих!
Помогна й да се изправи на краката си, които не искаха да я слушат. Тя погледна мъжа си и установи, че е вбесен, нещо, което можеха да потвърдят и задните й части. Следващите думи на Ранулф я убедиха напълно, че е силно разгневен.
— И не ме карайте да повтаряме всичко това — изръмжа той. Тя поклати глава — знак, който не означаваше непременно, че в бъдеще винаги ще бъде послушна. Но в момента нищо нямаше значение за нея. Изпитваше пареща болка отзад, но този огън не гореше дори наполовина, колкото другият огън, разпален също от Ранулф. Без да разсъждава много, тя се покатери обратно на скута му.
— Наказахте ме както се полага, милорд. А сега довършете, моля, и онова, което започнахте преди това.
Не бе нужно да го моли два пъти!
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Около две седмици по-късно Рейна се втурна разярена в спалнята си. Теодрик тъкмо почистваше и вдигна изплашен глава, тъй като в първия миг помисли, че е Ранулф. Той гледаше да не се мярка много- много пред очите на великана и вече не помагаше на Рейна по време на къпане. Но останалите си задължения изпълняваше най-стриктно — в часовете, когато според него господарят отсъстваше от замъка. Например както в този момент, в ранния следобед.
Когато видя Рейна, той се успокои. Но веднага след това забеляза разкъсания й ръкав, разбърканата коса и липсата на копринената мрежичка за коса, която тя носеше преди. Освен това бузите й бяха зачервени, и то не само от яд.
— Пак ли ви изнасили насред храстите? — попита той разхилен.
Рейна се извъртя рязко и впи в него зъл поглед.
— Той е чудовище! Животно!
— Обикновено най-добрите са като животните — въздъхна Тео.
Тя се престори, че не е чула репликата му.
— Отпраши с коня, за да се биел с Ротуел. — Преди това обаче я бе завлякъл в някакви празни ясли в обора и се съвкупли с нея бързо и похотливо — за да му донесяла щастие, както каза. А в това време целият отряд го очакваше навън! Той изгони всички коняри, които, разбира се, много добре разбираха какво го задържа в конюшнята! Но онова, което всъщност я разгневи най-много, бе липсата на всякакъв разум в него.
— И изобщо не ме послуша, да знаеш!
— А вие какво му казахте?
— То се знае! Че не бива да тръгва!
Значи тя е заповядала на могъщия рицар да не води сражения? Тео щеше за малко да избухне в смях, но се спря овреме — в този момент господарката му едва ли щеше да го разбере правилно.
— Ротуел ли казахте? Това не беше ли…
— Същият! Ранулф споменаваше, че щял пак да се появи и ей на, наистина се е появил.
— Къде по-точно?
— На около час езда от тук в северна посока с войска, числяща триста души. А Ранулф взе само петдесет бойци със себе си. Направо е полудял! Можеше да остави този Ротуел да дойде до тук! Сега Клайдън е отлично защитен и бихме могли да отблъснем хиляди врагове. Но не, Ранулф е твърдо убеден, че ако Ротуел хвърли дори един-единствен поглед върху Клайдън, никога не ще се откаже от мисълта да го превземе. Съпругът ми иска да го спре преди да се е приближил и с думи да го принуди да се върне, откъдето е дошъл. Представяш ли си, Тео, само с думи! Да си чувал някога човек, решил да разпали война, да се е отказвал от намеренията си само защото някой е успял да го склони с голи думи?
— Е, ако великан изрече думите…
Рейна го изгледа мрачно, след което присви замислено вежди.
— В думите ти има някакъв смисъл. Ротуел познава Ранулф и знае отлично на какво е способен мъжът ми. Нали тъкмо поради тази причина е бил готов да му заплати богато и пребогато, за да го наеме. Но старецът сигурно ще бъде извън себе си от гняв, когато Ранулф му каже, че именно
Тео се позасмя тихо — тя явно бе открила поредната тема, с която да се самоизмъчва.
— Рейна, не ви ли се струва, че Ранулф вече е мислил по въпроса? Той е вещ в бойното изкуство и най-добре от всичко умее да се бие. Нали затова се омъжихте за него?
— Знам, Тео, така е. Обаче мразя, когато противникът има голямо предимство. Все пак Ранулф е само
Ако Рейна бе узнала, че Ранулф се отправи към Ротуел само с Ерик и Сърл от двете си страни, тя никога нямаше да му прости тревогите, които й е причинил. Подобни мисли обаче не терзаеха мъжа й. Той забеляза, разбира се, дузината войни, които се отделиха от другите, за да му отрежат пътя. Познаваше трима от тях още от първата си среща със стария лорд. Останалите бяха вероятно васали, принудени от стареца да го последват. Те не изглеждаха особено въодушевени от похода, но Ранулф разчиташе тъкмо на този факт, защото познаваше вече характера на Ротуел.
Предположението му, че войската пред него се състои предимно от наемници, се оказа вярно. Познаваше дори някои от техните предводители и се запита дали изобщо знаят за какво са тръгнали да се бият. Когато някой се кани да краде булка, той все пак не разгласява наляво и надясно намеренията си.
Ранулф бе заповядал на хората си да се скрият в гората, като ги инструктира кои от тях трябваше да се показват, а други не. По този начин противникът не можеше да прецени с какъв брой бойци разполага. Реши да изчака Ротуел тъкмо тук, за да се възползва точно от това предимство, макар и да не вярваше, че ще се стигне до сблъсък.
— Не очаквах да ви срещна тук, Фиц Хю — започна Ротуел, когато двамата се изравниха. — Не се обадихте и реших, че сте отхвърлил предложението ми. Или може би не сте успели да проникнете в Клайдън
