Все още не беше докоснал тялото й. Единствено очите му я изследваха бавно от главата до петите и обратно. На устните му се появи онази чувствена усмивка, която подкосяваше краката й. Опасна усмивка. Особено сега, когато не можеше да мисли. Тя се олюля, ръцете му я прихванаха за бедрата и бавно започнаха да галят голата й плът — бедрата, талията, гърдите й. Зърната й настръхнаха. Обля я нова топла вълна, сърцето й заби силно.
Той се усмихна широко. Триумфираше. Сякаш надникваше вътре в нея и знаеше точно какво чувства тя. Той беше мъж и предвкусваше победата, която го радваше и удовлетворяваше. Тя съзнаваше това, но в момента беше без значение. Усмихна се вътрешно. Сега, когато изключи всички предразсъдъци, разбра, че победата не е само негова. Беше мечтала през целия си живот да се люби и то именно с такъв мъж. Беше прекрасно, че именно той събужда за пръв път тези трепети у нея и ще бъде първият й любовник. Тя знаеше, че с него всичко ще бъде прекрасно.
Щеше да се отдаде на желанието си. Щеше да направи всичко, което зависи от нея, за да го постигне. Беше си представяла как го разсъблича, често се чудеше как ли изглежда гол. Представяше си го като скулптура на Адонис. Пред нея стоеше мъж, който наистина би могъл да я изплаши. Но желанието й я караше да бъде смела.
Тя дръпна колана и халатът му се разтвори. Положи длани на кожата му така, както я беше докоснал той. Прокара ръце нагоре по голото му тяло. Толкова дълго беше копняла да го усеща, разгърна широко халата му и го свали от раменете му. Той остави дрехата да се свлече надолу и протегна ръце към нея. Тя се отдръпна от него, за да го разгледа. Топла кожа, стегнато, мускулесто тяло, покрито с тъмни, къдрави, меки косми. Оказа се много по-силен и по-красив от най-смелите й очаквания. Изведнъж я обзе силно желание да го обгърне с бедра, да бъде близо до него, толкова близо, колкото могат да бъдат две човешки същества.
— О, ти си много красив мъж, Антъни.
Той беше очарован от нея. Наблюдаваше омагьосан как тя изпива с поглед всяка част от тялото му. Думите й, изречени с дрезгав глас, засилиха желанието му. Той я придърпа към себе си. Устните му погълнаха нейните. Пое я в обятията си и я понесе към леглото.
Нежно я положи на постелята. Отдръпна се и я погали с поглед: първо очите и лицето, а после цялото тяло. Колко често си я беше представял точно тук, на това легло — с изгаряща от желание кожа и очи, изпълнени със страст. Беше изключителна, много по-красива, отколкото беше предполагал. Тялото й беше женствено. Беше тук, беше негова и го желаеше.
Идеше му да крещи от радост. Нежно покри бузите й и пръстите му погалиха лицето й, косите й и се спуснаха по врата й. Никога нямаше да й се насити.
— Не можеш да си представиш какво правиш с мен.
— Аз знам какво ти правиш с мен — каза тя меко, вперила поглед в него. — Не е ли същото?
Той издаде неопределен звук, полустон, полусмях.
— Господи, надявам се да е същото.
Той я целуна. Езикът му раздели устните й. Тялото му покри нейното. Когато тя повдигна ръце да го прегърне, той ги разтвори широко и вплете пръсти в нейните. Тя не можеше да помръдне, но чувстваше как гърдите му галят нейните и това я караше да настръхва все повече и повече.
Той се наведе и нежно засмука гръдта й. Играеше си с език около зърната, все още държейки ръцете й. Тя чувстваше, че полудява от желание да го прегръща и гали.
Изстена дълбоко. Той се спря и се засмя победоносно.
— Ти, дявол такъв — каза тя, видяла наглата му усмивка.
— Знам. — Той прокара език по другата й гърда. — Не ти ли харесва?
— Да не ми харесва — повтори тя с такъв тон, сякаш за пръв път в живота си чуваше толкова нелеп въпрос. — Аз също искам да те галя. Ще ми позволиш ли?
— Не.
— Не?
— По-късно можеш да ме галиш колкото сърцето ти иска, но точно сега не бих го понесъл.
— О! — въздъхна тя. — Аз също трудно се въздържам.
Той зарови глава между гърдите й стенейки.
— Скъпа, ако не замълчиш, ще ме накараш да се държа като неопитен младеж.
Розалин се засмя и гърленият звук, който издаде го омая, всички потиснати чувства се отприщиха. Разкопча панталоните си. За щастие се овладя миг преди да скочи отгоре й. Все още не бяха свалени чорапите и обувките й. Той се зае с това. Обзе го толкова силно желание, че забрави намерението си да я люби бавно и дълго.
Когато свали едната й обувка, скритият нож падна на земята и той внезапно се отрезви. Усмихна се вътрешно. Беше учуден. Тя беше пълна с изненади, неговата малка шотландка. Бракът с нея щеше да бъде не само приятен, но и интересен. Той неочаквано усети, че тази мисъл трайно е заела съзнанието му. Всички предишни съмнения бяха забравени. Взе ножа в ръка.
— Знаеш ли наистина как да го ползваш?
— Да. И си послужих с него, когато хората на Джорди се опитаха да ме отвлекат на улицата.
Антъни хвърли оръжието настрани. Усмихна й се ласкаво, искаше да й вдъхне сигурност:
— След тази нощ, скъпа, няма да имаш никакви тревоги.
Розалин изпитваше съмнения, но не ги сподели. Нищо не беше сигурно. Все още той не беше мъжът, за когото иска да се омъжи въпреки силата, с която го желаеше. Той беше любовник. Тя можеше да го приеме за такъв. Имаше ли някакъв смисъл да пази девствеността си? Последните събития я накараха да приеме, че бракът й ще бъде просто една сделка.
Утрешният ден беше все още далеч, а също и решенията, които трябваше да вземе. Антъни я милваше по краката и бавно ги разтваряше. За нея беше невъзможно да разсъждава за нещо друго. Той се наведе и целуна най-нежните места на бедрата й. Повдигна се леко и погали с език пъпа й. Горещи тръпки преминаха през цялото й тяло, от петите до главата. Тя се сгърчи от желание. Хвана главата му, привлече я към устните си, но той не бързаше. Устните му отново помилваха гърдите й. Загуби разсъдъка си. Изви гръб като дъга. Гърдите й се повдигнаха и докоснаха неговите. Цялото й същество тръпнеше от желание за допир. Но това не беше достатъчно. Тя не знаеше точно какво трябва да направи, но инстинктивно разбираше, че има още нещо, до което все още не е достигнала.
Лудо се вкопчи в него. Той се беше овладял напълно. Контролираше всяко свое движение. Едва когато почувства, че е готов, се плъзна леко нагоре. Докосна с изгарящи устни врата и ухото й. Когато езикът му се плъзна по очертанията на ухото й, цялото й тяло се опъна от възбуда. Тя почти го отмести от себе си. Изпита такова странно вълнение, като че ли искаше да се слее с него.
Боляха я слабините. Заля я ураган от влажна топлина. Почувства за пръв път особено докосване. Тялото й го прие в себе си. Копнееше за натиск на това най-интимно място. Това я изпълни с възторг. Получи усещане за пълнота и сключи крака около ханша му, за да не се отделя от нея. Усещаше го да нараства в нея и да я изпълва с такава сила, сякаш ще избухне. Изпита ново чувство на пълнота и задоволство.
Той я целуваше дълбоко, жадно. Тя му отвръщаше със същото. Беше я хванал с две ръце и я притискаше в силните си обятия. Пръстите му се вплитаха в косата й и напътстваха всяко нейно движение. Тялото му се движеше ритмично, постоянно и тя влезе в ритъма на тези движения. Напрежението започна отново да нараства все повече и повече и накрая и бухна в блажено забвение.
Няколко мига по късно Антъни се срина върху й. Собственото му изживяване го беше изтощило до крайност. Сега не можеше дори да повдигне главата си. Никога досега не беше изпитвал нещо подобно. Искаше да й го каже. Забеляза, че тя е отвита и студена. Не можеше да разбере дали е задрямала от изтощение или просто припаднала. Усмихна се. Отметна кичур коса от страните й. Беше доволен от нея и от себе си.
Нещо го подтикваше да я събуди и започне всичко отначало. Потуши това желание. Спомни си преградата на девствеността й, която беше преодолял със сила. Реджи му беше казала, че е девствена, но страстта, с която Розалин му се отдаваше, му пречеше да й повярва. Истината му достави необяснимо удоволствие. А тя сякаш не беше забелязала какво точно се е случило. Но той знаеше, че има нужда от спокойствие и възстановяване. Чакаше ги следващият ден и още цял един живот.
