— За бога, Джеймс, цял живот съм мечтал да те видя как губиш дар слово. Но ти ще ме разбереш, защо няма да дочакам възстановяването му.
Той продължи нагоре по стълбите.
Когато пристигнаха, Розалин прошепна през смях:
— Много сме лоши, не мислиш ли?
— Нищо подобно, скъпа. Ако съм успял поне за известно време да оставя брат си безмълвен, това е голямо постижение. Съвсем скоро ще ни обсипят с добри пожелания и безброй въпроси.
Вече в стаята той се облегна на вратата и въздъхна:
— Най-сетне сами.
Преди да успее да отвърне, той я постави на земята и я обърна към себе си. Тя се облегна на него и в тази поза останаха насред стаята. Той леко хапеше устните й.
С опакото на пръстите си галеше бузата й и тя бавно притваряше очи. Неговите очи бяха потъмнели и натежали от страст. Гласът му звучеше нежно и дрезгаво и тя чувствани топлият му дъх върху устните си.
— Мислила ли си някога, че това е единствената нощ в живота ти, за която всички знаят, че ще се любиш? О, скъпа, как обичам да те карам да се изчервяваш.
— Това ми се случва съвсем отскоро. Откакто те познавам.
Дрезгавият й глас изведнъж изтъня. Той я отдалечи от себе си. Ръцете му трепереха. От гърлото му се отрони нежен стон.
— Какъв проклет глупак съм бил, да чакам толкова дълго. Давам ти пет минути да направиш каквото е необходимо. Но моля те, Розалин, бъди в леглото, когато се върна.
— Облечена с нещо възбуждащо и прозрачно?
— Не, за бога — възкликна той. — Не мисля, че бих могъл да го оценя точно сега.
С тези думи той изчезна в гардеробната. Розалин стоеше глупава усмивка на уста. Самото очакване изпълваше с топлина тялото й. Тя беше тази, която го накара да загуби контрол. Изключително. Самата тя не беше на себе си. Да знаеш какво точно ще се случи — това беше къде-къде по-добрия вариант от това да не знаеш. Всичко щеше да бъде по-лесно. Обхвана я нетърпение. Но все пак нямаше никакъв опит и беше малко нервна.
Пръстите й доста несръчно сваляха дрехите. Сърцето й биеше ускорено. Ослушваше се за най-малкия шум. Всеки момент очакваше вратата да се отвори. Легна в леглото и се зачуди дали да се покрие изцяло с чаршафа, или да го остави малко свлечен. Но за момента скромността победи. Чудеше се ако често се любят след време, дали ще намалее страстта й. Съмняваше се при мъж като Антъни. По-скоро би станало навик.
Той беше облечен с дълъг халат от червено кадифе. Леко притеснена, тя осъзна, че дори не е облякла нощницата си, не че би я носила дълго време. Но пък защо съпругата да не очаква гола съпруга си на спалнята? Може би не биваше точно тази вечер? Одобрителната усмивка, с която Антъни я огледа, й вдъхна увереност.
— Ще ми позволиш ли? — той седна до нея и започна да сваля фибите от косата й.
— Забравих да спусна косата си.
— Радвам се.
Той наистина се радваше. Обичаше косата й. Обичаше да я докосва и да прокарва пръсти през нея. Остави фибите настрани и разтри главата й толкова нежно, че тя затвори очи и замечтана усмивка се изписа на устните й.
— Хубаво е — промълви тя.
— Така ли? А така?
Устните му докоснаха слепоочието й и се плъзнаха надолу към устните. Целува я дълго и дълбоко, а после продължи към врата и гърдите й. Обляха я горещи вълни.
— Това е прекалено хубаво — промърмори тя. Антъни се разсмя от удоволствие.
— О, любима, снощи ли беше? Струва ми се, че не сме се любили цяла вечност.
Тя протегна ръка и погали с длан бузата и устните му.
— Само една вечност?
Той изрече нетърпеливо името й, хвана я за китката, целуна дланта й. Тъмните му очи не изпускаха нейните. Между тях премина електричество — горещо и вълнуващо. Продължи да я гледа настойчиво, отметна халата си, захвърли чаршафа на земята и покри тялото й със своето. Целуна я толкова дълго и страстно, че тя почти загуби съзнание. И когато най-накрая проникна в нея, тя почувства върховно блаженство. Беше разтърсващо. Нейният вик извика у Антъни същото чувство.
Тя все още изживяваше отминалия миг. Тялото й беше влажно от потта. Задиша спокойно. Не искаше той да се отмести. Беше се притиснала към него. Не че това би го задържало. Но той също не бързаше. Главата му почиваше на рамото й, дъхът му гъделичкаше косата и врата й. Тя настръхна и потрепери. Това беше достатъчно за него.
— Успях да се държа като истински младоженец — каза той с въздишка — бърз и нетърпелив, а сега съжаляващ.
Той се повдигна на лакът. Слабините му се притиснаха още повече към нея и това я развълнува.
— Ще се оставя да ме накажеш, миличка.
— За какво?
— Е, ако не си разбрала…
— Какво, Антъни?
— За липсата на контрол. За мъж на моята възраст и с моя опит не би трябвало да има никакво извинение. Вината е в теб. Караш ме да си загубвам ума.
— Това лошо ли е?
— Ще те оставя сама да прецениш след малко. Ще те любя дълго и бавно.
Смехът й беше дълбок и гърлен.
— Ако не те познавах, щях да си помисля, че си просиш комплимента. Беше прекрасно. Не мисля че е липсвало нещо. Наистина беше прекрасно.
Тази негова усмивка, която караше краката й да отмаляват. Тя изохка, разтвори устни и го изкуши да я целуне нежно.
После той стана, покри я с чаршафа и взе небрежно пуснатия на пода халат. Тя беше учудена. Седна в края на леглото. Това беше предупреждение.
С присмехулна въздишка каза:
— А сега за шума.
Тя примигна:
— Шумът?
— Този, който настъпва, когато не контролираш шотландския си темперамент.
Тя отново се усмихна. Мислеше, че той нарочно я дразни.
— На път съм да загубя избухливия си нрав, нали?
— Не зная. Но аз трябва да ти кажа, че те излъгах.
Усмивката й изчезна:
— За какво ме излъга?
— Не можеш ли да познаеш, скъпа моя? Нямам никакво намерение да имам любовница, след като съм женен за теб. Това е в пълно противоречие с брака.
— Но ти прие условието ми!
Усмивката му издаваше чисто мъжко задоволство.
— Бях съгласен на всичко, за да те направя моя съпруга. Бях готов дори да го заявя писмено, но ти не се сети за това.
Розалин го гледаше невярващо. Обзе я гняв. Почувства се измамена. Побесня.
— Ти се ожени за мен с лъжа.
— Ожених се за теб за добро.
— Аз ти направих идеално предложение, човече!
— Нито съм те молил, нито съм го искал. И мила моя, ако се замислиш поне малко, ще разбереш колко
