абсурдна е молбата ти. Не ти, а аз те помолих да се омъжиш за мен. Не бях го правил никога досега. Това не е от нещата, които върша с лека ръка. Имал съм достатъчно любовници. Стигат ми за цял живот. Сега имам нужда от съпруга.
Беше изненадващо как той стои спокойно при очевидния й гняв. Тя понижи глас:
— Ти казваш това сега. Но какво ще се случи другия месец, другата година? Очите ти отново ще заиграят.
Антъни се ухили. Знаеше, че това ще я разгневи още повече.
— Очите ми играят от деветнадесетгодишна възраст. Дай им почивка, Розалин. Те се спряха на теб и не искат да се отместят.
Тя присви поглед точно както той очакваше. Беше изпълнена с ярост:
— Не мисля, че това е нещо, с което може да се шегуваш. Нека ти кажа…
Не можа да довърши. Той се протегна, прихвана я през кръста и я придърпа на леглото до себе си. Чаршафът беше паднал на земята, а Розалин беше твърде ядосана, за да обърне внимание на това. Отново почувства напрежение под корема си и реши, че е време да сложи край на тази малка кавга и да се отдаде на удоволствията, които той й предлага. Каква глупачка е само! Целият този скандал само защото той желае единствено нея. Би трябвало да бъде щастлива. Той четеше мислите й и имаше готов отговор.
— Това ще ни компрометира, скъпа. Още ли желаеш да имам метреса?
— По дяволите, не ти ли говорих точно за това?
— Много добре. — Погледът му милваше лицето й, после се спря на устните й и гласът му стана плътен: — Готова ли си да поемеш тази роля?
— Аз?
Той отново се ухили. Усмивката му беше влудяваща.
— Коя друга? В момента си единствената жена, от която се интересувам.
— Не това имах предвид, както знаеш.
— Може би. Но това е най-доброто предложение, за което се сещам.
В този миг Розалин не можеше да повярва.
— Сигурно има някоя жена, с която си се срещал досега.
— Разбира се. Всъщност няколко жени. Но нито една от тях не може да се нарече любовница. Ако искаш да знаеш, откакто те познавам, не съм се срещал с нито една от тях. Но не това е въпросът. Аз просто нямам желание да бъда в леглото с някоя от тях, нито с някоя съвсем нова. Ти си ми напълно достатъчна.
— Антъни, поне веднъж бъди сериозен — нетърпеливо помоли тя.
— Мила, никога не съм бил по-сериозен в живота си. Как мога да любя друга жена, след като ти си единствената, която желая. Не бих го направил, да знаеш. Желанието не идва при всеки повик. Не си ли мислила някога за това?
Тя го погледна объркано. Беше учудена. После се намръщи и стисна устни.
— Но това не означава, че някой ден няма да срещнеш някоя, която да ти хареса.
Антъни уморено въздъхна.
— Ако някой ден това се случи, кълна се, че няма да има никакво значение. Само ще трябва да си те представя такава, каквато си сега, и ще бъда един доволен мъж.
Тя изсумтя.
— Много добре казано! Но забравяш, че не ме обичаш.
Той я хвърли бързо на леглото и покри тялото й със своето.
— Тогава да изследваме какво точно чувствам. — Гласът му галеше ухото й, но беше ясно, че е загубил търпение. — Ще се пръсна от желание. По дяволите, защо си губя времето да те слушам вместо да те взема в прегръдките си. Преди малко разбрах, че имам собственически чувства. Цяла седмица опознавам ревността. — Той остро я стрелна с поглед, когато видя почудата, изписа на лицето й. — Само не казвай, че си изненадана, скъпа.
— Ти си ревнувал? От кого?
— От всички, дори от проклетия ми брат. Трябва да знаеш че всички господа, които беше избрала, бяха изключително подходящи за брак. Е, с изключение на Флеминг, който действително е педераст. Аз съчиних всички тези лъжи само защото не можех да си представя някой друг да те притежава.
Той я държеше здраво. Очакваше я да прояви дивия си нрав след такова признание. Но тя остана съвършено спокойна. Гневът й беше преминал в удивление.
— В такъв случай би трябвало да държиш на мен поне мъничко — прошепна тя колебливо.
— Върви по дяволите — избухна той най-сетне. — Щях ли да се оженя за теб, ако не беше така?
Тя му припомни без ни най-малко да се уплаши:
— Ти се ожени, за да ми помогнеш да изляза от това ужасно положение. Аз съм ти благодарна за това.
Антъни затвори очи и се помоли да запази самообладание. Когато ги отвори, те блестяха яростно. Гласът му беше умерен, но леко арогантен.
— Скъпа моя, ако исках само да ти помогна, както казваш, бих премахнал досадния ти братовчед. Но аз те исках за себе си. Това е толкова ясно. — Продължи със строг тон: — И ако още веднъж споменеш, че трябва да се занимавам с други жени, ще изиграя ролята на старомоден съпруг и ще те натупам здравата. Ясен ли съм? Няма да има други жени, нито сега, нито някога.
Той очакваше тя отново да избухне, но вместо това беше дарен с особено красива усмивка. Очите й също се смееха и златистите петънца проблясваха в тях.
Антъни не знаеше какво да направи при тази неочаквана промяна. Тя проговори първа:
— Не говореше ли преди малко за нещо дълго и бавно? Нали аз трябваше да отсъдя…
Смехът му прекъсна думите й. Дълбокият му, вълнуващ смях.
— Никога не се променяй, мила. Не бих желал да бъдеш друга.
И той продължи да я люби така страстно, както само той умееше. Тя му отвръщаше с готовност, без да крие насладата.
Глава двадесет и трета
— Кво ти става пък сега? Седнала си тук и сама се хилиш.
Розалин обърна леко огледалото, което държеше и образът на Нети се отрази в него. Усмивката й стана още по-широка, а искрящите й очи се стремяха да изглеждат възможно най-невинни.
— О, хилила ли съм се? Нямам представа защо.
Нети изсумтя. Устните й се опънаха.
— Доволна си от себе си, а?
Розалин престана да се преструва.
— Да! О, Нети, никога не съм си помисляла, че мога да бъда толкова щастлива.
— Нищо чудно. Оня красив мъж, където хвана. И защо го пазеше в тайна?
— Не беше тайна. Наистина, Нети, той не влизаше в сметките ми. Неговото предложение изненада и мен, както и всички останали.
— Е, щом сте щастливи, другото е без значение.
— Дори много по-щастливи, отколкото очаквах при цялото това бързане. Няма значение че къщата му е толкова спартанска, а слугите му са груби сноби. — Розалин се засмя. — Срещала си Добсън, нали?
— Този дръвник? О, какъв е студен. Никак не е чудно, че е толкова надменен. Той отговаря за цялата прислуга. Няма икономка. Единствените жени в тази къща са двете камериерки, които идват да чистят два пъти седмично. Дори готвачът е мъж.
— Виждам, че имаш някои оплаквания, но не забравяй все пак, че това е било ергенска квартира. Убедена съм, че Антъни няма да възрази, ако направим някои промени. Трябва да купим и нови мебели. — Тя огледа новата си спалня. Представяше си какви промени би могла да направи. — Ще наема нови прислужници. Бъди сигурна, че следващите седмици ще имаме доста работа.
— Не се шегувай за моя сметка. Не забравяй, че сега имаш съпруг, когото трябва да питаш преди да почнеш да харчиш парите му. Мъжете са много докачливи на тази тема.
