от гняв, но не се издава. С всяка стъпка пулсът й се ускоряваше все повече. Те ще се любят! Няма значение как, нито къде. Погледна празното легло, а след това стола. Изведнъж си спомни заплахата на Антъни вечерта, когато Джордж и Франсиз бяха тук. Той й беше казал, че ще й даде един урок точно на този стол. Изведнъж замръзна на мястото си.
За нещастие вече бе твърде късно. Беше достатъчно близо до него. Той само се протегна и я придърпа на скута си. Тя се обърна да седне на една страна с лице към него. Той не й позволи. Постави я да седне така, както той иска — с гръб към него. Тази поза я изнерви още повече. Тя не виждаше лицето му зад гърба си. Вероятно това беше намерението му. Не знаеше какво да мисли.
— Държиш се като пън, скъпа моя. Трябва ли да ти напомням, че идеята беше твоя?
— Но не и за стола.
— Не съм казал, че ще го правим тука. Но не съм казал и че няма. Има ли значение всъщност къде го правим? Първо трябва да разбера обаче дали аз самият имам намерение да правя нещо.
В тази поза, в която беше поставена — седнала на бедрата му, тя нямаше начин да узнае дали той има намерение да прави нещо. Усети как той хваща косата й с две ръце, но не разбра, че е притиснал копринените й кичури към устните и бузите си. Не можа да види как той със затворени очи се любува на допира на къдриците до кожата си.
— Антъни, не мисля…
— Шът! — Той рязко дръпна главата й назад и прошепна в ухото й: — Прекалено много мислиш, скъпа моя. Защо не опиташ нещо спонтанно? Може и да ти хареса.
Тя не каза нищо. Той свали халата от рамене й и ръцете му се спуснаха надолу по нейните. После с обратно движение дланите му се върнаха към раменете й. Продължи да я докосва, но тя много бързо усети разликата от миналия път. Дори снощи в каретата, когато галеше голата й ръка, беше съвсем различно. Тогава чувстваше плам, който я изгаряше. А сега не чувстваше нищо. Едно безразличие. Като че ли само я докосваше, без да влага нищичко. О, господи, без никакво чувство!
Не можеше да го понесе. Не и по този начин. Поиска да се изправи, но две ръце я сграбчиха за гърдите и я върнаха обратно.
— Няма да ходиш никъде, скъпа. Ти дойде тук да ми поставяш проклетите си условия и аз се съгласих с тях. Твърде късно е да променяш решението си.
Главата на Розалин се отпусна на гърдите му. Той говореше, а ръцете му неспокойно я опипваха, притискаха и от това гърдите й се наляха. Той можеше и да не влага никакво чувство, но при нея не беше точно така. Тя не можеше да устои, нито да спре топлината, която я изпълваше и я караше да се размеква. Цялата тръпнеше от очакване.
Няма значение. Не я е грижа, че му липсва плам. Тя е завладяна от своето желание. Твърде късно е да променя решението си. Той й каза, че е твърде късно. И това е начин да сложат край, нали. Трябваше да мисли за това.
Миг по-късно вече не можеше да мисли. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, нежно и грубо, но в никакъв случай не безстрастно. Макар че тя вече не усещаше разликата. Дори коприненият халат я милваше чувствено, докато се спускаше надолу по краката й. Изведнъж една ръка я докосна между бедрата. Ръката му замря на най-чувствителното място.
— Разтвори си краката — изкомандва той и топлият му дъх опари ухото й.
За миг Розалин се стегна. Думите му предизвикаха вълни по цялото й тяло. Останала без дъх, с лудо биещо сърце, тя разтвори коленете си. Ръката му остана неподвижна върху тициановите й къдрици. А другата се провря под нощницата и потърси гърдите й. Сега вече коприната не я делеше от галещите пръсти.
— По-широко, Розалин — изкомандва отново той.
Дъхът й секна. Подчини му се. Разтвори колене толкова широко, че краката й се спуснаха от двете страни на стола върху бедрата му. Това не беше достатъчно за него. Той разтвори колене и с това раздалечи нейните още повече. Спусна надолу ръката си и проникна с пръст в най-интимното място.
Розалин изстена, изви гръб като арка. Беше впила пръсти в халата му зад гърба си. Изобщо не съзнаваше какво точно прави. А той я наблюдаваше хладнокръвно. Всеки неин вик на удоволствие беше като мехлем за измъчената му от чакане душа. Все още контролираше бушуващата в гърдите му страст. Почти не можеше да си обясни как го прави. Но знаеше, че не може да издържа по-дълго.
— Няма значение, нали? — въпросът му беше пресметливо жесток. Така поддържаше гнева си. — Все едно тук, на леглото или на пода.
Тя чу това и поклати глава в знак на съгласие.
— В този момент мога да те накарам да се откажеш от всичките си проклети условия. Нали разбираш добре това, скъпа?
Тя не можеше да отговори по друг начин, освен да простене.
— Но аз няма да го направя. Искам да помниш, че ти си направила този избор.
Розалин вече изобщо не се интересуваше от това. Единствено огънят, който той разпали у нея имаше значение. Антъни също не се интересуваше от глупавите й условия. Без да я предупреждава, той я повдигна. Намести се и изведнъж грубо я спусна точно така, че да може бързо и рязко да проникне в нея. Нейният вик го изпълни със удоволствие. Тя протегна ръце да хване главата му, защото само до там можеше да достигне. Цялото й тяло беше под негов контрол. Той милваше всеки сантиметър от плътта й. Както седеше върху му, обърната с гръб. Беше изпаднала в екстаз и цялото й съзнание усещаше единствено набъбналата пълнота, проникнала в нея.
Това продължи само за миг. Той бързо си спомни „целта“ й и се осъзна. Да върви по дяволите с всичките си проклети условия! Искаше да я обърне към себе си, да я притисне в обятията си и да я целува с цялата нежност и страст, на която беше способен. Но нямаше да го направи. Тя трябва да се връща с погнуса към този момент и да признае, че желае от него много повече от едно дете.
Взе ръцете й и ги постави на страничните облегалки на стола. Наведе се към изправения й гръб. После се отпусна назад и я остави в същата поза. Косата й се спускаше като водопад по корема му. Тя се огледа с почуда. Той знаеше, че очаква от него да я води. Не беше чувала нищо за различните пози в правене на секс. А както бяха застанали, тя трябваше сама да поеме инициативата. Той каза преднамерено:
— Нали искаше тялото ми. Е, имаш го. Вземи си това, което ти трябва.
Тя разтвори широко очи. Но той изобщо не й даде възможност да протестира.
— Давай!
Тя отново се обърна с гръб към него. Бузите й пламтяха Но онази гореща пълнота все още беше в утробата й и тя можеше да й даде отговор. Ако той не иска да направи нещо…
Не беше много трудно, особено след като веднъж влезе в ритъм. Беше лесно. Тя се чувстваше прекрасно. Всичко беше под неин контрол и можеше да забави или ускорява темпото, точно както й се приискаше на момента. Можеше нежно да се полюлява напред и назад или да се повдигне и рязко да се спусне към корема… или да се плъзга нагоре, а после надолу изключително бавно… точно така… И тя се отдаде на прищевките си. Но в следващия момент Антъни взе надмощие.
Той просто нямаше избор. Тя прекалено бързо влезе в ритъм и той се чувстваше много добре. Знаеше, че няма да изчака нейния екстаз. А и нямаше намерение да чака. Щеше да я остави така — желаеща, търсеща… В края на краищата нали не е нужно да изпиташ удоволствие, за да имаш дете. Но той не можеше да направи това. Независимо дали го заслужава или не.
Седна, обхвана е ръка талията й, за да я успокои. С другата ръка се плъзна по меките дипли на долните й устни, за да напипа най-чувствителното й място. Накара я да изпадне в безпаметност. После я остави сама да довърши започнатото. И когато тя го направи с бързи и ритмични движения, след секунди и двамата бяха обхванати от спазми. Тя се свлече по гръб върху му на стола, изтощена и блажена. Той й позволи това само за миг. Само за миг позволи и на себе си удоволствието да я задържи в така желаната прегръдка. След това седна и й помогна да се изправи.
— Отивай в леглото. В моето легло. Ще спиш тук докато забременееш.
Студеният му тон прекъсна екстаза й. Тя онемя. Обърна се и видя безизразното му лице. Кобалтовите му очи бяха хладни. Почуди се дали е чула правилно. Той погледна настрани, за да освободи съзнанието си от образа й и спокойно закопча панталона си. В този миг тя осъзна, че той дори не се е събул. Дори не е развързал колана на халата си. А и тя все още беше по нощница.
