дойде Джеймз… за да ме погребе вдън земя.
— Не, за да се ожени за теб — напомни й Реджина с усмивка. — Ако не беше опетнил репутацията ти публично, твоите братя никога нямаше да се съгласят с тази сватба, а още по-малко — да настояват на нея.
— Това е нещо друго. Уорън ми е сърдит, задето искам да продължа да бъда жена на Джеймз, при положение че тъкмо той бе човекът, който най-много държеше да се омъжа за него. И намесва в проблема цялата горчивина, насъбрана у него. — Джорджина отново въздъхна. — Знам, че намеренията му са добри. Просто твърде упорито си е втълпил, че трябва да ме защитава, а всъщност аз вече нямам нужда от това.
— Може би на брат ти му трябва собствено семейство, за което да се грижи и да се тревожи — предположи Реджина. — Има мъже, които просто не са щастливи, ако не чувстват, че някой има нужда от тях.
— Бих искала това наистина да можеше да разреши проблема, но сърцето на Уорън е твърде наранено, за да се довери отново на някоя жена. Той казва, че никога няма да се ожени.
— Нима всички мъже не казват това? „Никога“ е дума, която обикновено променя своя смисъл с течение на времето. Вземи например чичо Джеймз. Той също се кълнеше, че никога няма да се окове в брачни вериги, а я го виж сега…
Джорджина се засмя.
— Двамата не могат да бъдат сравнявани. Твоят чичо, както ти сама отбеляза, се отвращаваше от брака заради множеството неверни съпруги — чужди съпруги — които са попадали в неговото легло, какъвто си е бил любовчия. Брат ми, от своя страна, бе влюбен в една дама и поиска ръката й. Казваше се Мариан. Беше изключително красива. Поне аз смятах така, а предполагам, че Уорън също. Онези пет месеца, в които я ухажваше, бяха един от най-дългите периоди, които някога е прекарвал на сушата, откакто стана капитан. Беше толкова хубаво да си е у дома.
— Този мърморко?
— Именно той, Реджи. Някога Уорън не беше такъв, какъвто е сега. Беше също толкова чаровен и весел като брат ми Дрю. Не казвам, че не е бил избухлив — напротив, характерът му и преди си бе такъв. Но тази избухливост се проявяваше много рядко, и то не толкова силно, колкото сега. Тогава се е случвало той да побеснее до лудост заради нещо, което съм направила, но половин час след това вече се смееше заедно с мен на гнева си. Нямаше го това вечно лошо настроение, тази злост и горчивина … Не съм ли ти говорила вече за това?
— На мен? Не. — Джорджина сбърчи чело.
— Мислех, че съм. Но сигурно съм разказвала на Ейми. Във всеки случай, не може да е било на Джеймз, защото той не би ме оставил да кажа и една дума, свързана с брат ми. Само при споменаването на неговото име …
— Джордж! — прекъсна я нетърпеливо Реджина. — Отклоняваш се от темата. Да разбирам ли, че Уорън и Мариан не са се оженили?
— Да — горчиво отвърна Джорджина. — Всички приготовления бяха направени, до сватбата оставаха само няколко дни, и тогава Мариан развали годежа. Каза на брат ми, че не може да се омъжи за него и че е решила да приеме предложението на друг мъж, независимо, че според думите й обичала Уорън. О, тя си беше измислила добро оправдание — искала съпруг, който ще прекарва повече време в дома си, отколкото един морски капитан.
— Хм, чувала съм, че в днешно време не се счита за нередно съпругите да плават със своите мъже; че някои дори отглеждат и децата си на борда.
— Вярно е. Но Мариан твърдеше, че организмът й трудно би понесъл дори едно пътешествие с кораб, да не говорим за това да прекара живота си в открито море.
— Звучиш така, сякаш се съмняваш в това.
Джорджина сви рамене.
— Знам само това, че тя беше от бедно, по-точно от обедняло, макар и благородно семейство, и че отказа на брат ми, за да се омъжи за наследника на най-богатия род и града, един от последните потомци на основателите на Бриджпорт. Явно Стивън Адингтън й се струваше по-подходящ.
— Но брат ти също не е беден, и ако тя наистина го е обичала, може би думите и са имали основание. Аз самата не мисля, че бих имала куража да се влюбя в моряк, особено ако хващах морска болест при всяко стъпване на борда.
— О, бих се съгласила с теб, ако това бе всичко. Но човекът, за когото се ожени, хм, той и Уорън бяха врагове още от деца. Съперничеха си във всичко, често се биеха до кръв, и това продължи и след ученическите им години.
— Е, не е било съвсем честно от нейна страна.
— Наистина. Всеки друг би бил за предпочитане. Но и това не е всичко. Разбираш ли, Мариан и Уорън бяха любовници, и се оказа, че по времето, когато скъса с Уорън, тя е носела неговото дете.
— Божичко, той знаеше ли?
— Ако беше знаел, гарантирам ти, че краят на този разказ щеше да е различен. Но Уорън нямаше представа. Разбра го едва месец след сватбата й със Стивън. Тогава вече й личеше, така че тя очевидно е знаела, и въпреки това се бе омъжила за друг. Именно това нарани брат ми най-силно — това, че бе лишен от възможността да отгледа собственото си дете. Предполагам, че ще ти прозвучи изненадващо, но Уорън много обича децата. Така че ударът беше двоен, дори троен. Не само детето, но и жената, която обичаше, му бяха отнети, и то от мъжа, когото той презираше най-много от всички.
— Но той трябва да е имал някакви права по отношение на детето.
— Първоначално и той смяташе да се бори за тях. Но Мариан му каза, че ще отрича бащинството му, и че Стивън, това копеле, ще поддържа твърденията й и ще обяви детето за свое.
— Нима не е било публична тайна, че тя и Уорън… искам да кажа, след като цели пет месеца…?
— Така беше, но Стивън бе решен да излъже, че той и единствено той е бил неин любовник, че са се скарали и заради това тя е тръгнала с Уорън, но че се е осъзнала навреме, и прочие, и прочие. Дори щеше да каже дати, на които уж са се срещали насаме и са се любили, по времето, когато тя е излизала с брат ми. След като и двамата бяха застанали толкова твърдо срещу Уорън, той наистина не можеше да направи нищо.
— А не е ли възможно това, което тя и този Стивън, са се канели да кажат, да е било истина.
— Не… поне Уорън е убеден в това. Но дори да е било, брат ми не би повярвал, а и да беше повярвал, това нямаше да го накара да се чувства по-добре, защото към всички лъжи и разочарования щеше да се прибави още едно.
— Бебето — кръстиха го Самюъл — не приличаше нито на Уорън, нито на Стивън; имаше само майчините си черти. Виждала съм го само веднъж, но сърцето ми се сви от мъка, че не мога да го нарека свой племенник. Така че си представям колко по-ужасно трябва да се е чувствал Уорън, макар че никога не съм го питала дали е виждал момчето. Това е въпрос, който нито един от нас не повдига пред брат ми; очевидно защо — той винаги реагира болезнено.
Реджина поклати глава.
— Сигурно Уорън се побърква при мисълта, че някой, когото ненавижда толкова силно, отглежда сина му.
— Побъркваше се — тихо отвърна Джорджина. Гласът й бе пълен с тъга. — Но Самюъл почина преди три години. Казват, че е било нещастен случай. Но в огорчението си Уорън е склонен да се съмнява в това.
Реджина седна на най-близкия до леглото стол.
— Никога не съм подозирала, че ще кажа това, Джордж, но внезапно изпитах огромно съжаление към брат ти. Мисля, че ще го поканя на вечеря. Той и Никълъс би трябвало да се опознаят по-добре, не мислиш ли?
— Да не си луда? — възкликна Джорджина с ококорени очи. — Двамата толкова ненавиждат съпруга ми. Опитвам се да сложа край на враждебността между Джеймз и Уорън, а не да предоставям на брат си съюзник срещу твоя чичо.
— Но чичо Джеймз може да се справи с тях, иначе не бих го предложила. — Черната вежда на Реджина се вдигна типично в стил Малори. — Съмняваш ли се в това?
