което изпитвам към теб. Знам също, че се побърквам при мисълта да си с друга жена. Но все още не съм сигурна дали те обичам.
Уорън вече беше изпил достатъчно алкохол, за да се занимава с лейди Ейми и нейните объркани съмнения и увереност. Той отмести ръка от гръдта й и каза рязко:
— Върви си.
Ейми сведе поглед.
— Не мога. Отпратих каретата.
Той избухна.
— За какво, по дяволите, си направила това?
— За да трябва ти да ме отведеш у дома.
— Измислила си всичко, освен дали ме обичаш; значи, можеш да се оправиш дяволски добре и сама.
— Много добре.
Тя се извърна, за да си тръгне, но Уорън я сграбчи и я дръпна назад.
— Дявол да го вземе, къде си мислиш, че отиваш?
— В къщи.
— Как?
— Но ти каза…
— Млъкни, Ейми. Просто млъкни и ме остави да помисля. Не мога да го направя, ако продължаваш непрекъснато да бърбориш.
Тя и без това не беше казала кой знае какво, но когато помежду им легна тишина, а лицето му започна да стана все по-намръщено, Ейми се почувства неудобно и реши да предложи:
— Вероятно някой от братята ти би могъл да ме заведе у дома?
— Те не са тук.
И през ум не й беше минало, че може да е така — затова бе предложила това разрешение, което й се струваше безопасно. Вярно, че не бе зърнала в салона нито един от останалите братя, но пък и не беше се оглеждала, защото взорът й веднага бе попаднал върху Уорън. Всъщност на път за странноприемницата Ейми дори се беше притеснявала, че може да й се наложи да се оправя и с другите Андерсън.
Но трябваше да се досети, че Клинтън и Томас не биха дошли на място като това, че двамата по-млади братя също биха предпочели някой по-безопасен терен за забавление. Само на Уорън му беше все едно. Може би дори нарочно бе дошъл тук с надеждата, че ще намери не само жена, но и някого, с когото да се сбие. Джорджина бе разказвала на Ейми, че когато брат й е ядосан, търси да си го изкара на някого, без значение на кого.
А сега той определено беше ядосан. Ако разбереше, че Ейми само бе изпратила каретата да я чака зад ъгъла, сигурно щеше да я убие… не, щеше да я хвърли вътре и да се върне веднага при своята уличница. Малката й лъжа щеше да го задържи настрана от сервитьорката поне засега, макар че най-вероятно не и за цялата нощ. Уорън се нуждаеше от жена, иначе нямаше да е тук. Мътните го взели, какво трябваше да стори Ейми, за да го накара да предпочете нея?
— По дяволите — каза той най-накрая. Очевидно бе решил какво да прави с нея, защото я сграбчи за ръката и я повлече по коридора.
— Къде ме водиш? — Не отиваха там, откъдето бяха дошли, и за миг Ейми се изпълни с надежда, която той попари само с две думи:
— У вас.
Слязоха по някаква задна стълба, която водеше до склад, а оттам — до една от улиците навън. Слава богу, Уорън не беше оставил карета да го чака. Улицата бе пуста. Ейми си каза, че трябва да му признае за своята карета, но това означаваше край на времето, прекарано с него, а колкото по-дълго останеха заедно тази нощ…
— Не предпочиташ ли да ме заведеш в твоя хотел?
— Не — изръмжа той.
После я задърпа след себе си към улицата. Вървеше бързо и Ейми трябваше да подтичва, за да не изостава. Не знаеше какво щеше да прави, ако Уорън поемеше към пресечката, където бе спряна каретата, особено ако кочияшът кажеше нещо, с което да даде да се разбере, че чака нея — а той сигурно щеше да го стори, защото беше му обещала солиден бакшиш.
За нейно облекчение, когато излязоха навън, Уорън се отправи в обратната посока. Наоколо не се мяркаше никакъв файтон… засега. Но при скоростта, с която се движеха, без съмнение за нула време щяха да намерят някой.
Ейми реши да предложи друго.
— Би ли намалил темпото, Уорън.
Поредното „Не“, също толкова рязко.
— Ако не го направиш, много вероятно е да си изкълча глезена. Тогава ще трябва да ме носиш.
Той мигновено забави крачка. Проклетник, сигурно умираше от яд, задето просто я държеше за ръката, и то за да я влачи след себе си. За бога, та той трябваше да я прегърне.
Сега обаче, когато Ейми вече можеше да ходи, вместо да тича, макар че все пак изоставаше, и когато скоростта му бе почти нормална, мисълта на Уорън явно отново беше проработила, защото той изведнъж попита:
— Чичо ти знае ли, че ходиш по кръчми?
Тя отбягна отговора.
— Кой от чичовците ми?
Уорън й хвърли кръвнишки поглед.
— Този, при когото живееш в момента.
— Но аз не ходя по кръчми.
— А какво е според теб „Адът и хрътката“?
— Ужасно име.
Той спря и се извърна към нея. За миг на Ейми й се стори, че ще я сграбчи за гърлото, но вместо това той я пусна и зарови и двете си ръце в косата си — знак, че го беше вбесила малко повече, отколкото бе необходимо.
Тя реши да си признае.
— Май не се справих много успешно с първия си изблик на ревност. Но като се поупражнявам, ще бъде по-добре. — От устните му се изтръгна нещо средно между сумтене и смях, и Ейми си позволи да си помисли, че го е развеселила. Затова каза: — Можеш да се засмееш. Обещавам да не казвам на никого.
Уорън сграбчи ръката й и отново закрачи напред. Пак трябваше да бяга, за да го настига.
— Ами глезенът?
— Ще рискувам — сряза я той.
Това бе то. Бъдещият й съпруг беше безнадежден — никакво чувство за хумор, никакво чувство за романтика… никакво чувство въобще. Е, достатъчно бе търпяла неговата грубост. Може и тя да беше причината за сегашното му настроение — глупости, той просто нямаше друго настроение — но нямаше защо да се примирява повече с него.
Ейми се изтръгна от хватката му и отказа да направи и крачка повече. Това го принуди отново да се обърне и да застане с ръце на хълбоците.
— Сега пък какво? — поинтересува се той.
— Нищо — каза тя разпалено. — Връщай се при твоята уличница, Уорън. Благодаря ти, но мога и сама да намеря пътя до къщи и да се прибера непокътната.
— Нима беше планирала да се прибереш у вас непокътната?
Саркастичният му тон очевидно се отнасяше до последното й предложение, но Ейми бе твърде ядосана, за да се засрами. Вместо това тя реши да му го върне.
— Всъщност планът беше след тази нощ вече да съм загубила девствеността си, но след като още не си готов да ми я отнемеш…
— Престани! Ако бях повярвал дори за секунда, че си девствена, сигурно щях да взема една пръчка и да ти хвърля здрав пердах за твоето изключително неуместно поведение. Отдавна е трябвало някой да го
