направи, за да те предпази от традиционната за Малори развратност… Ейми, върни се тук!
Шегуваше ли се? След такова скастряне и при такава страховита заплаха, да не говорим за обидата към нейното семейство? Ейми привдигна полите си и побягна още по-бързо обратно към странноприемницата и към очакващата я карета, а Уорън Андерсън да върви по дяволите. Да я напердаши, така ли, просто защото тя го искаше? Сякаш намеренията й не бяха почтени? Сякаш постоянно се опитваше да прелъсти всеки мъж, който й попаднеше? Мътните да го вземат, как по друг начин се предполагаше, че би могла да разтопи ледения блок, в който бе затворено сърцето му? Той не беше нормален мъж, с когото човек можеше да се държи нормално. Мразеше жените, не им се доверяваше, използваше ги, без да им позволява да се доближат до него.
Безчувствен, студен, груб; трябва да е била луда, за да се надява, че би могла да промени всичко това. Липсваше й опит, макар че Уорън явно си мислеше обратното. Не била девствена, а? Нищо чудно, че не я желаеше… не, всъщност сигурно не беше точно така. Ейми беше смятала, че нейната невинност го кара да се дърпа, но ако наистина той не я считаше за девица, защо да отказва това, което му предлагаше, освен ако… освен ако наистина не я желаеше.
При тази мисъл стъпките й станаха колебливи. Тя погледна назад и видя, че Уорън се приближава все повече и повече. Но никога нямаше да я хване. Години наред Ейми бе надбягвала своите братя, а те не бяха толкова едри и тромави, колкото бе Уорън, нито пък толкова замаяни. Само дето не бе предвидила, че ще налети право върху един от редовните клиенти на „Адът и хрътката“.
Блъсна го толкова силно, че почти го събори. Ръцете му инстинктивно се вкопчиха в нея, но за щастие той съумя да запази равновесие преди и двамата да се строполят на земята. За нещастие, обаче, мъжът забеляза какво държи.
— О-хо — каза той с явна възбуда. — Сега какво ще…
Но нямаше възможност да продължи, понеже Уорън настигна Ейми и юмрукът му прелетя точно над рамото й, забивайки се в лицето на мъжа. Този път нахалникът наистина беше съборен на земята. Ейми изпищя, защото при удара той бе стегнал хватката си и бе тупнал тежко долу заедно с нея. Но преди дори да се опита да се изправи, тя се озова във въздуха. Ръката на Уорън бе я сграбчила през кръста и я стискаше толкова здраво, че Ейми едва успяваше да диша.
Мъжът, който все още лежеше на земята, вдигна поглед към Уорън и попита:
— За какво, мътните да го вземат, беше всичко това?
— Дамата не е свободна.
— Можеше просто да ми кажеш — изръмжа човекът и потърка бузата си.
— Казах ти го, по свой начин — отвърна Уорън. — А сега, ако съм на твое място, бих си стоял на земята. Освен ако не ти се иска още.
Мъжът тъкмо се бе наканил да се изправи. Но при страховитата заплаха бързо легна отново. Уорън си беше доста внушителен мъж, докато англичанинът изглеждаше по-скоро мършав. А и в този момент Уорън очевидно бе способен да упражни много сериозно насилие. Ейми, притисната здраво до хълбока му, усещаше това, както и неговото разочарование от факта, че човекът явно не искаше да се забърква в схватка.
Уорън се отдалечи с разярена стъпка. Ейми започна да се пита дали не е забравил, че я мъкне под мишница. Тъкмо беше решила да му напомни за своето присъствие, когато зад гърба им се чу ръмжене:
— Проклет американец. — Човекът се бе досетил по акцента на Уорън. — Не си ли чувал, че войната свърши? — После гласът му се извиси. — Щяхме да ви размажем, ако бях там!
Уорън се изви рязко назад. Но мъжът се изправи тромаво и удари на бяг. Ако на Ейми й беше останал някакъв дъх, тя щеше да избухне в смях. Тази вечер бъдещият й съпруг не успяваше да получи удовлетворение отникъде. Не му оставаше нищо друго, освен да тръгне обратно в посоката, по която бе поел първоначално.
В името на своя стомах Ейми трябваше да привлече вниманието му.
— След като ще ме носиш, би ли ме обърнал обратно, за да мога поне да се насладя на това?
Той я пусна. Проклетникът му с проклетник, пусна я на земята! Във всеки друг случай яростта на една истинска Малори, каквато бе Ейми, би избухнала с пълна сила. Но когато вдигна очи към Уорън, той изглеждаше не по-малко изненадан от самата нея да я види седнала насред улицата.
— Предполагам, че това означаваше „Не“?
— По дяволите, Ейми, никога ли не можеш да бъдеш сериозна?
— Ти не би искал да бъда сериозна в този момент, освен ако не ти харесва да гледаш как една жена плаче. Макар че, като си помисля, сигурно точно това ти харесва — каза тя с възмущение.
— Какво трябваше да значи това? — попита Уорън, като я изправи на крака. Но в този миг видя как тя трепна и бързо добави: — Нараних ли те?
— Не се преструвай, че си загрижен за гърба ми. Нали толкова ти се искаше да го напердашиш с пръчка?
— Не исках — измърмори той.
— Моля?
— Не бих те наранил.
— И това го казва човекът, който е убеден, че жените никога не са достатъчно стари, та да не могат да бъдат напляскани — присмя му се тя.
Уорън се намръщи.
— Ти май си станала прекалено близка приятелка на сестра ми.
— Ако искаш да кажеш, че знам за теб неща, които вероятно би предпочел да не знаех — да, така е. Можеш само да се радваш, защото тъкмо те ме карат да смятам, че не си съвсем загубена кауза… много си близо до това, но все пак наистина притежаваш едно-две качества, които те спасяват.
— Така ли? Предполагам, че ще ми кажеш кои са те.
— Не, няма. — Ейми се усмихна закачливо. — Оставям ти да отгатнеш какво ме впечатлява у теб.
— Предпочитам да ме смяташ за загубена кауза.
— Да, знам. — Тя въздъхна. — Преди няколко минути без съмнение щях да ти доставя това удоволствие.
— А какво, ако смея да попитам, те накара да промениш решението си?
— Твоята великолепна проява на ревност преди малко — отвърна Ейми с неприкрито самодоволство.
— О, господи — изпъшка той. — Това не беше ревност.
— Естествено, че беше, и с нищо не можеш да ме убедиш в противното. Искаш ли да знаеш защо?
— Боя се да попитам.
Така или иначе, тя му отговори.
— Защото аз ти се обясних. Твоя съм, стига да го пожелаеш, и дълбоко в теб собственическите инстинкти са приели това, дори ако не искаш да го признаеш — пред мен или даже пред себе си.
— Що за глупост — изсумтя Уорън. — Просто ми се прииска да ударя онзи мъж. Иска ми се да ударя някого още откакто слязох на брега. Но всъщност винаги се чувствам така, когато знам, че трябва да се държа добре със зет си.
Ейми се засмя.
— Сигурна съм, че чичо Джеймз ще се радва да чуе това. Но ти реши да удариш тъкмо този мъж, защото аз бях в ръцете му.
Той се опита да се престори на безразличен.
— Мисли каквото си искаш.
— О, разбира се, Уорън. Разчитай на това. Между другото — каза тя с прелъстителен глас — относно моята девственост и твоето твърдение, че от нея е останал само спомен… Ти знаеш как можеш да провериш дали е така, нали?
Дали заради пламенния й тон или заради очевидното предизвикателство в тези думи, но Ейми получи това, от което вече почти се бе отказала. Ръцете на Уорън обгърнаха лицето й така здраво, че тя трябваше да приеме неговата целувка, независимо дали искаше или не. Но тя искаше, и още как. Незабавният й отговор, жаден и необуздан, не оставяше място за съмнение.
Ръцете й се плъзнаха около него, за да го обгърнат на свой ред в нежния си обръч, докато езиците им се
