— Нямах такива намерения, но след като ти спомена за това — научих, че твоето мнение за името, което е дал на дъщеря ти, не е много по-различно от моето.
— Така е, но аз знам как да се оправя с това, както и с проклетото му чувство за хумор.
— Как?
— Като не му обръщам внимание. Опитай и ти, Уорън — сухо вметна тя. — Малко повече сдържаност ще се отрази чудодейно на твоя нрав.
— Държиш се противно като него.
— Той би се радвал да чуе това.
Лицето му ставаше все по-намръщено.
— Отговори ми на един въпрос, Джорджи. Знаеш ли поне защо той е винаги толкова дяволски заядлив и … и опърничав?
— Да, но нямам никакво намерение да ти обяснявам обстоятелствата от неговото минало, които са го направили такъв, какъвто е. Нито пък имам намерение да обяснявам на Джеймз защо ти си станал толкова безсърдечен и невъздържан. Ако наистина искаш да знаеш, защо не го попиташ лично?
— Ще го попитам — измърмори той.
— Добре. Апропо, това, което исках да ти кажа, преди да се отклоним от темата, бе, че Джеймз съвсем не мързелува по цял ден, както ти се опитваш да ме убедиш. След като се върна в Англия за постоянно, той освободи управителите на своите имения и сега сам се грижи за имотите си. Освен това започна да се занимава и с многобройните инвестиции, които брат му Едуард е направил от негово име през годините. Дори смята да купи търговска флотилия.
— За какво му е? — с ужас попита Уорън.
— О, не знам. — Тя се ухили. — Може би за да се конкурира със своите шуреи. А може би защото това е нещо, с което аз също бих могла да се занимавам в качеството на съветник. Разбира се, ако вместо това някой го покани да работи с флотилията „Скайларк“…
Сега вече Уорън наистина й се ядоса, макар че не бе сигурен дали сестра му само се заяжда, или наистина иска съпругът й да участва лично в работите на „Скайларк“. Но беше възмутен от самата мисъл да включи в семейния бизнес който и да било англичанин, да не говорим за мъжа, когото не можеше да понася.
— Тази идея би била интересна, ако се беше омъжила за някого в Америка, вместо отвъд океана.
Този път Джорджина не се разсърди, а само каза:
— Пак ли ще говорим за това? — Сетне въздъхна. — Нищо няма да се промени, Уорън. Моля те да свикнеш с тази мисъл.
Той скочи от стола, върху който бе прекарал последния един час, отиде до прозореца и се загледа навън. После каза, без да се обръща към нея:
— Ако искаш вярвай, но аз наистина се опитвам да свикна, Джорджи. Ако той не беше толкова дяволски заядлив… А и мисля, че сега, когато ще си бъда по-често у дома, ще ми липсва твоето присъствие в къщи, или поне някъде наблизо.
— О, Уорън, аз наистина те обичам, въпреки невъзможния ти характер — отговори тя с нежен глас. — Но не ти ли е хрумнало все още, че ти и останалите ще идвате много пъти до тук, след като Клинтън възстанови търговията с Англия? Напълно е възможно да се виждаме толкова често, колкото и преди, дори по-често.
Да, но за да я вижда, трябваше да вижда и Джеймз Малори. Не беше същото.
— Как се развиват нещата там, между другото? — попита тя, за да смени темата.
Уорън сви рамене. Новото начинание, което бяха замислили, въобще не го привличаше.
— Клинт и останалите се пръснаха тази сутрин, за да потърсят подходящо място за кантора. Аз също трябваше да съм с тях, но исках преди да се съберем всички тази вечер, да те видя насаме.
— Искаш да кажеш, че „Скайларк“ ще отвори кантора в Лондон? — развълнувано попита Джорджина.
Той се обърна и видя, че изражението й е не по-малко радостно от гласа й.
— Идеята беше на Дрю. След като отново ще търгуваме с англичаните, трябва да се възползваме максимално от това. Вероятно ще насочим цялата флотилия по този маршрут.
— И за целта ви трябва кантора в Лондон, естествено — съгласи се тя. — Но кой ще я ръководи?
— Аз — каза Уорън. Току-що бе взел това решение и дори още не знаеше защо. — Поне докато доведем някого от Америка.
— Бихте могли да наемете англичанин…
— Това е американска компания…
— С кантора в Лондон…
Той се засмя. Ето че отново се бяха спречкали. Джорджина също си мислеше за това и също му се усмихваше. В този момент на вратата се почука и Реджина Идън надникна в стаята.
— Значи вече си станала, лельо Джордж? — каза тя. — Донесох ти имената, които ти бях обещала. Моята Мег настоя тя да се грижи за Томас, затова аз самата не съм се срещала с тези жени. Но и двете ми бяха препоръчани много горещо, макар да не мога да гарантирам, че все още са свободни.
— Ще дам имената им на Джеймз — отговори Джорджина, която очевидно знаеше за какво става въпрос, за разлика от Уорън. — Той е твърдо решен да се срещне с всички кандидатки лично. „Искам най- доброто за моята Джак“ — това бяха думите му. Като че ли аз не мога да преценя кое е най-доброто.
— Типично за всеки баща. Но наистина ще позволиш той да говори с тях? Та чичо ще изплаши до смърт всяка бавачка и тогава къде ще… — Реджи млъкна, защото едва сега бе съзряла изправения до прозореца Уорън. — О, съжалявам. Ейми не ме предупреди, че вече имаш посетител.
— Не се притеснявайте, лейди Идън — каза Уорън, като пристъпи напред. — Имам доста работа, така че вече си тръгвах. — Той се наведе над леглото, за да целуне сестра си за довиждане, и каза: — Ще се видим довечера… Джордж.
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Добре ли чух? — попита Реджина, когато вратата се затвори зад гърба му.
Джорджина се усмихна. Самата тя бе леко изненадана от това „Джордж“.
— Така искаше, струва ми се, да ми каже по своя си начин, че ще направи още един опит.
— За какво?
— Да се помири с Джеймз.
Реджина изсумтя.
— Никога няма да стане. Този твой брат има твърде сприхав нрав, за да оцени тънките нюанси на чичовия хумор.
— Тънки?
— Е, добре де, „тънки“ не е най-точната дума — призна Реджина.
— „Варварски“ е по-подходящо.
Реджина се изкикоти:
— Не е чак толкова зле.
— С хората, които обича — да. Просто от време на време ни обижда малко. Но онези, които не харесва, биват изравнени със земята. Що се отнася до хората, които наистина го вбесяват — тях той направо погребва вдън земя. Говоря от личен опит. А Уорън винаги успява да вбеси Джеймз, независимо какво казва или върши.
— Сигурно заради тази враждебност, която се излъчва от него. Кълна се, че всеки път като го видя, очаквам да избухне за нещо. Единственото изключение бе преди малко. Наистина трябва да направиш всичко възможно, за да държиш брат си на разстояние от чичо Джеймз, докато роднините ти са в Лондон.
— Надявах се, че като прекарат повечко време заедно тук, Уорън ще стане по-толерантен, но ти може би си права. — Джорджина въздъхна. — Знаеш ли, не само Джеймз успява да извади на бял свят най- лошото у него. От доста време Уорън е недоволен от живота и въобще не подбира на кого си го изкарва. Дрю го отнася най-често. Двамата са се сбивали не един и два пъти, когато си бях у дома. Тоест, преди да
