— Обожавам ги — отговори той, без да я погледне и очевидно без да има намерение да го прави, защото добави: — Те не те разочароват, нито те нараняват — поне докато пораснат.
Ейми не бе сигурна дали той имаше предвид сестра си, или жената, която някога бе обичал, или пък и двете. Затова не каза нищо, просто се наслаждаваше на неговото присъствие тук, до нея. Уорън много приличаше на Дрю, въпреки осемте години разлика, но като личности двамата бяха пълна противоположност. Едно от нещата, които Ейми искаше да направи, бе да проникне под студената черупка, обвила сърцето на Уорън, за да види дали под нея не е погребана поне частица от чара и привлекателността на Дрю. Надяваше се, че ще открие тъкмо нежния мъж, който бе толкова силно привързан към своята сестра и който сега се бе влюбил в нейното дете.
Но Ейми знаеше доста неща за него. Знаеше, че сърцето му е дълбоко наранено, че чувствата му са били потъпкани жестоко и че това го е направило студен, циничен и недоверчив. Не знаеше само как би могла да промени всичко това, но щеше да го накара да даде още един шанс на любовта.
Внезапно тя се чу да прошепва тихо:
— Искам те, Уорън Андерсън.
Сега вече определено бе привлякла вниманието му, и преди да умре от смущение — защото макар да бе смела, Ейми обикновено не беше чак толкова смела — тя добави:
— Позволи ми да уточня: първо искам да се омъжа за теб, а после — всичко останало.
Първоначално Уорън не каза нищо. Този път наистина го беше шокирала. Но в следващия момент неговият цинизъм се възвърна с пълна сила.
— Много лошо — каза той. — Първата идея беше интересна, но втората — изобщо. Нямам абсолютно никакво желание да се женя.
— Знам. — Тя въздъхна. Днес прямотата определено не помагаше. — Но се надявам да променя намеренията ти.
— Наистина ли? И как точно възнамеряваш да направиш това, момиченце?
— Като те накарам да престанеш да гледаш на мен като на момиченце. Защото не съм. Достатъчно съм голяма, за да се омъжа и да имам свое семейство.
— И колко си голяма?
— На осемнадесет. — Това беше незначителна лъжа, защото до рождения й ден оставаха по-малко от две седмици.
— Господи, колко сериозна възраст, наистина — възкликна Уорън с унищожителна присмехулност. — Но когато пораснеш, ще разбереш, че дамите, които проявяват такава дързост, скоро престават да бъдат третирани като дами. Или точно на това се надяваш? Въобще не си моя тип, но от един месец съм в открито море, така че точно сега не бих бил много придирчив. Отведи ме в леглото си.
Опитваше се на свой ред да я шокира. За щастие, тя разбираше това, затова не бе нито обидена, нито шокирана, нито дори уплашена от думите му. Но след като и без това беше повдигнал въпроса …
— Ще те отведа — веднага, щом се сгодим.
— Типичната уловка — изсумтя той, за да покаже, че е знаел какво ще му отговори, сетне каза подигравателно:
— Май в тази страна вас, момичетата, доста рано ви научават на някои неща?
— Не беше уловка — меко отвърна Ейми. — Беше обещание.
— Тогава покажи какво ми обещаваш.
Ръката на Уорън се плъзна около врата й, за да я придърпа по-близо. Не я докосна никъде другаде, не се опита да я задържи. Нямаше нужда. Ейми желаеше неговата целувка хиляди пъти по-силно, отколкото той желаеше да й даде урок — защото бе сигурна, че точно това бяха неговите намерения — затова тя обви ръце около врата му в здрава прегръдка. И когато устните им се срещнаха и се сляха, целувката му беше тъкмо онова, което Ейми бе очаквала — дълбоко еротична и много чувствена, предназначена да я скандализира.
Но Ейми имаше с какво да изненада Уорън. През последните няколко години, без знанието на своето семейство, тя беше усвоила доста добре изкуството да се целува. Защото далеч преди дебюта й в обществото бяха и позволявали да присъства на всички приеми и забави, където се допускаха деца. Това бе обичайна практика — считаше се, че така децата, особено по-големите, ще могат да видят със собствените си очи как трябва да се държат, когато пораснат. По тези приеми винаги имаше нейни връстници и Ейми от време на време си харесваше по някое момче, с което се уединяваше в усамотените ъгли на къщата или дори в още по-усамотените кътчета на градината. Имаше едно момче, близо година по-малко от Ейми, което бе по-опитно от всички останали взети заедно. Беше се изфукал, че го е обучила някаква по-възрастна жена, която уж се опитвала да го съблазни.
Този младеж бе подготвил Ейми за това, с което Уорън си беше наумил да я изненада. Но не и за усещането, което щеше да изпита. Тук просто не можеше да става и дума за сравнение. Тя знаеше и без това, че желае Уорън, че той е мъжът, единственият, с когото искаше да се люби. Но сега, когато можете да притисне своето тяло до неговото и да вкуси целувката му, Ейми бе направо зашеметена. Беше мечтала за това, желаеше го толкова отчаяно, копнееше той да я желае и ето че сега, може би…
Когато езикът му проникна в устата й, нейният език го посрещна, отвърна на ласката му и на свой ред се стрелна изучаващо между устните на Уорън. Тя простена и се притисна още по-силно към него. После й се стори, че ще умре от наслада, защото неговите ръце се обвиха около нея, за да съединят телата им. Ейми почувства първоначалната му изненада, сетне готовността му да приеме онова, което тя му предлагаше и най-накрая, макар и не чак толкова скоро — опомнянето му къде се намира и какво върши, което рязко сложи край на магията.
— Исусе! — възкликна той и я отблъсна надалеч от себе си.
Дишаше учестено, както и самата Ейми, а в очите му сега нямаше никаква студенина. Бяха горещи. Тя се надяваше, че горят от желание, но нямаше как да бъде сигурна, защото изражението му подсказваше, че не е много доволен от нея, или може би от себе си. И недоволството му бързо вземаше връх.
— Къде си се научила да се целуваш така? — попита рязко той.
— Упражнявах се.
— И в какво друго си се упражнявала? — Намекът бе достатъчно груб, за да изпълни Ейми с негодувание.
— Не в това, което ти си мислиш — отвърна тя. — Много ме бива да удрям шамари на нахалниците, които се мъчат да получат нещо повече от целувка.
— Не бих ти препоръчал да опитваш това с мен — предупреди Уорън, макар че тонът му вече не бе толкова суров — очевидно самообладанието му се възвръщаше.
— Аз и не мисля да опитвам — каза Ейми, като си припомни широкия му колан.
— Не че имам намерение да правя нещо друго с теб — добави бързо той, за да не я остави с погрешно впечатление. — Всъщност, предупреждавам те да стоиш настрана от мен.
— Защо?
Той не пропусна да долови разочарованието й.
— По дяволите, ти си още дете!
Ейми присви очи. Сега вече я беше вбесил достатъчно, за да го попита с рязък тон:
— Нима имаш навика да целуваш децата така, както преди малко целуна мен?
Дори в слабо осветената детска стая съвсем ясно се видя червенината, която обля лицето му. Но Ейми не остана да позлорадства от своята победа. Напротив, обърна се и с царствено достойнство излезе от стаята.
ГЛАВА ДЕВЕТА
— Това момиче — Ейми — подметна Уорън. — Разбрах, че се отнасяш доста гостоприемно с нея.
Джорджина не забеляза лекото му изчервяване. Джак беше в скута й, така че щастливата майка, естествено, не обръщаше кой знае какво внимание на своя брат.
— Всъщност обратното е по-вярно — отговори Джорджина. — Не забравяй, че аз съм пришълката тук. Но защо питаш?
— Изненадан съм, че я намирам отново в дома ти.
