само с много късмет. Ако се е загубил някъде по друмищата, вината ще е изцяло у Джордж. Ако просто бе изчакала до следващата седмица, както бе планирано, Кони щеше да е тук. Той възнамеряваше да се върне в Лондон за раждането.
— А какво въобще прави в провинцията?
— Проверява дали все още може да се спаси нещо от малкия чифлик, който притежава близо до Хейвърстън. Толкова дълго не се е връщал там, че очакваше всичко да е потънало в бурени и развалини. Разбира се, Кони има достатъчно време и пари, за да го възстанови, след като и той не смята да плава повече,
— А на теб, Джеръми, няма ли да ти липсват плаванията с твоя баща?
— Какво толкова има да ми липсва? Никога не съм прекарвал достатъчно дълго време на „Дева Ан“, за да свикна с това. Още в първата морска битка ме раниха, а татко и Кони ги прибраха в Западните Индии. Освен това — добави той с определено лукав кикот — напоследък се забавлявам дяволски добре, за да ми липсва каквото и да било.
— Не се и съмнявам, като гледам колко често те изключват от училище.
— Дявол да го вземе, нали няма да започнеш да ми опяваш като Джордж? Не ми ли стигат хоканията на Кони и татко, та и тя да ми пълни главата с поученията си? Човек би си помислил, че са забравили какво е да си на осемнадесет години.
Ейми се усмихна на неговите оплаквания.
— Сигурна съм, че баща ти не е забравил. Нали е бил приблизително на толкова, когато те е заченал, нищо, че го е разбрал години по-късно. Чувала съм, че в дните, когато е бил най-прочутият нехранимайко в цял Лондон, е бил с различно момиче сутрин, обед и вечер — и това всеки ден. За такива забавления ли ми говориш?
— Мътните да го вземат, Ейми — извика той. — Не би трябвало да говориш за такива неща… И откъде, по дяволите, си чула това?
Тя се засмя, защото Джеръми се беше изчервил.
— От Реджи, естествено. Знаеш колко обича да се фука с двамата си любими чичовци. Разбира се, чичо Джейсън и татко никога не са можели да се похвалят с пикантни приключения, макар че аз зная едно-две неща за чичо Джейсън, които никой друг не знае.
— И какви са те?
— Не мога да ти кажа.
— Хайде, Ейми, знаеш, че ще ги измъкна от теб рано или късно, така че защо не се предадеш още сега?
— Не, няма да можеш. Обещала съм.
— Хм, много добре — намуси се Джеръми. — Аз ти разкривам всичките си тайни…
Ейми го прекъсна с рязко изсумтяване.
— Не ми разкриваш и половината от тях. Това, което пак успя да направиш, обаче, е да не ми отговориш къде си бил снощи. Не смяташ ли, че щеше да е по-добре за баща ти да присъстваш в такъв момент? Той наистина имаше нужда от повече близки хора в това обкръжение.
— Нали Тони беше тук — защити се Джеръми. — А доколкото знам, твоят баща също може да нанесе някой и друг добър удар, ако му се наложи.
— Така ли? — изненадано попита тя. — Кой, по дяволите, ти каза това?
— Няма значение — отговори братовчед и, доволен, че й го е върнал, задето бе отказала да му разкаже за Джейсън. — Освен това забравяш, че баща ми вече си е имал вземане-даване с братята на Джордж и може да надвие всеки от тях, стига да се бият честно, а не да се нахвърлят вкупом върху него.
— Защо говориш за бой? Не това имах предвид, като казах „това обкръжение“.
— Защото го познавам. Той гореше от желание да си го изкара на някого, а аз винаги съм бил удобна жертва. Никак не ми се искаше да бъда на топа на устата при положение, че толкова се радвах за него. Така че излязох.
— В действителност той се държа много добре — каза Ейми. — Макар че беше близо до избухването.
— Не можеш да си представиш колко близо. Не съм го виждал да изглежда така откак беше вдигнал мерника на Никълъс Идън.
Ейми никога не бе чувала цялата история; знаеше само откъси.
— Наистина ли бяха чак толкова смъртни врагове?
Джеръми се ухили.
— Не. Баща ми просто смяташе малко да го понатупа. Но междувременно Никълъс взе, че се ожени за нашата братовчедка. Не мисля, че татко някога ще му прости това.
Тя беше ставала свидетел на няколко словесни престрелки между Джеймз и съпруга на Реджи, така че бе склонна да се съгласи с Джеръми. Разбира се, сега чичо й имаше нови обекти за словесни битки. Всичките петима братя на Джорджина.
Ейми си спомни как бе наблюдавала Уорън без той да забележи. Беше й доставило истинско удоволствие, макар че би предпочела обстоятелствата да бяха други, защото той беше не по-малко разстроен от Джеймз. Очевидно Уорън обичаше много своята сестра, тоест, беше способен на такива нежни чувства, въпреки всички знаци, които сочеха на противното.
— Преча ли?
От устните на Ейми се изтръгна въздишка. Беше познала този дълбок глас. Той бе тук, стоеше на прага — почти два метра красота, от която ти спира дъхът. Сърцето й заби в нов ритъм. Езикът й отказваше да помръдне.
Отговори Джеръми, при това доста развеселено:
— Съвсем не, янки. Тъкмо си тръгвах.
ГЛАВА ОСМА
Джеръми не се беше пошегувал. Той натъпка няколко наденички в едно хлебче и се измъкна от трапезарията, а веднага след това — и от къщата. Уорън се загледа след него. Ейми пък се загледа в Уорън, зашеметена от простия факт, че двамата внезапно, неочаквано, бяха сами.
Е, не съвсем, наложи си да си припомни тя. В къщата бяха слугите. Анри току-що бе въвел Уорън — значи се намираше някъде наоколо. Но все пак точно в този момент те бяха сами. Не можеше да повярва, че Джеръми я е изоставил така.
Разбира се, той не би го направил, ако посетителят беше друг. Но Ейми и Уорън бяха нещо като роднини — нали нейната леля му беше сестра. Ето защо Джеръми не виждаше нищо нередно в това да ги остави насаме. Само че той нямаше никаква представа за чувствата, които тя изпитваше към този мъж.
Погледът му се спря върху нея, толкова изнервяш, със своята прямота. На бузите му като че ли имаше трапчинки, но тя нямаше как да разбере това със сигурност, защото Уорън никога не се усмихваше. Имаше прав нос и изпъкнали скули. В челюстта му се долавяше упоритост. Цветът на очите му би могъл да излъчва топлината на пролетта и лятото, но цялото му сурово изражение правеше погледа му студен. А тъмнозлатистата коса, преди време модна с немирните си, разрошени къдрици, сега бе твърде дълга, макар че тъкмо заради дължината буйните кичури бяха придобили известна подреденост.
Тялото му бе издължено и стройно, подобно на фигурата на чичо Тони, но в никакъв случай не можеше да се каже, че е кокалесто. Беше по-висок от Антъни, с малко по-широки рамене и мускулести ръце. Дългите му крака обикновено бяха разкрачени; Ейми бе забелязала, че тази типично моряшка стойка е характерна за всички братя на леля й. Чичо Джеймз също често заставаше по този начин, сякаш балансирайки върху палубата на своя кораб.
Уорън бе облечен във всекидневно черно сако със сиви панталони, без жилетка, с проста бяла риза без вратовръзка. Това също беше обща черта на братята Андерсън — никой от тях не носеше вратовръзка. Изобщо, облеклото му далеч не бе изискано, напротив — беше по-скоро небрежно, но Ейми предполагаше, че е много подходящо за един американски морски капитан.
Трябваше да каже нещо, но не можеше да измисли какво; не можеше въобще да мисли, когато вниманието му бе така съсредоточено върху нея. Смешно, толкова се беше надявала да й се представи
