— Точно това имах нужда да чуя. А ти самият много скоро ще чуеш колко оценявам помощта ти, затова предлагам да почакаш на борда на „Нерея“. Ще те уведомя веднага, щом всичко това свърши.
— Оставам тук — упорито настоя той.
— Бих желала да не е така — отвърна Джорджина не по-малко упорито. — Наистина не мога да имам доверие на теб и Джеймз, когато сте в една къща и аз не съм в състояние да ви разтърва.
— Оставам тук.
— Стой тогава! — извика тя, изгубила търпение. — Но искам да ми обещаеш, че няма да се биете. Трябва да получа думата ти. В този момент си имам достатъчно тревоги, за да се притеснявам и за вас двамата.
— Много добре — съгласи се той неохотно.
— Това означава, че няма да реагираш по обичайния за теб начин на нещата, които Джеймз говори в своето безпокойство. Днес той няма да бъде на себе си.
— Обещавам, дявол да го вземе — измърмори Уорън.
Едва тогава Джорджина се усмихна.
— Опитай се да не се тревожиш. Всичко ще мине добре.
Той кимна и се отправи към вратата, но видя Джеймз и се закова на място. Джеймз, от своя страна, тъкмо обмисляше великолепните възможности, които обещанието на Уорън току-що бе разкрило пред него, но разочаровано осъзна, че няма да е в състояние да се възползва от тях. Ама че проклет късмет — единственият път, когато би могъл да постигне едно приятно отмъщение срещу своя враг, да вземе да се случи точно сега, когато на главата му се бяха струпали толкова грижи, че едва ли даже би забелязал присъствието на Уорън.
Дори в този момент, когато все още имаше време да се занимава с него, не можеше да каже това, което му се искаше — не и с Джорджина, която лежеше в напрегнато очакване до тях. Така че, за своя собствена изненада, Джеймз се чу да казва:
— Не съм предполагал, че ще имам причини да благодаря на теб за каквото и да било, Андерсън, но ти благодаря. Тя никога не би се вслушала в моите думи.
Уорън също бе удивен от факта, че това е всичко, което Джеймз има да му каже, затова просто отвърна смирено:
— Трябвало е да бъдеш по-настоятелен.
— Да, хм, ето в какво се различаваме ти и аз, старче. Аз не съм склонен да споря с една бременна жена, не и когато тя е моята бременна жена. Ако ме беше помолила да съборя къщата със собствените си ръце, щях да й се подчиня с най-голямо удоволствие.
Уорън каза с неодобрение:
— Отстъпчивостта не всякога е добро качество.
— Говори само от свое име, янки. Аз я намирам за много добро качество.
Уорън схвана смисъла на думите му и се изчерви от гняв. Този мъж очевидно не разбираше за какво става въпрос.
— Щом е за нейно добро, по дяволите…
— О, стига, Андерсън — сряза го нетърпеливо Джеймз. — Знам това. И те уверявам, че тя така или иначе нямаше да остане долу още дълго време. Може да не ти се иска да го признаеш, но аз се грижа много добре за своята съпруга. А сега изчезвай. Бих искал да прекарам няколко минути с нея на спокойствие, преди спокойните минути да са се свършили.
Като си припомни за даденото обещание, Уорън замълча и излезе от стаята. Джеймз се озова изправен пред съпруга, която ни най-малко не изглеждаше доволна от него. Той вдигна вежда и невинно попита:
— Какво?
— Би могъл да се държиш по-добре с него — подчерта тя.
— Ако не си разбрала, Джордж, държах се с него толкова добре, колкото и той с мен. А сега ми кажи какво мога да направя за теб, преди да е дошла Шарлот, за да ме изрита от тук.
— Можеш да дойдеш под тези завивки и да се мъчиш заедно с мен — заяде се Джорджина, но веднага след това добави тихичко: — Прегърни ме, Джеймз. Започвам малко да се плаша.
Той веднага изпълни молбата й, прикривайки собствения си страх, за да я окуражи.
— Знаеш, че няма нищо сложно в тези бебешки работи.
— Лесно ти е да го кажеш — изсумтя тя.
— А и породата ти е добра — припомни й Джеймз. — Майка ти е родила шест бебета без проблеми. А пък, мили боже, те трябва да са били същински чудовища, ако се съди по сегашните им размери; присъстващите са изключение.
— Не ме карай да се смея, Джеймз.
— Това беше целта.
— Знам, но ме боли.
— Джорджи…
— Ш-шт, добре съм. Най-лошото тепърва предстои. Но ти си прав — аз наистина произхождам от жилава порода. — Тя въздъхна драматично. — Ето как жените си плащат за удоволствията. Бих искала само веднъж да видя един мъж да си плати по същия начин.
— Пепел ти на езика. Джордж. Да не би да искаш да видиш края на човешката раса?
Тя се изкикоти — можеше да си го позволи, защото беше точно времето между две контракции.
— О, не знам. Уверена съм, че ти би се справил, но не мога да кажа същото за останалите мъже от твоето семейство. Да не говорим за тези от моето, макар Дрю да е известен с това, че като го повалят на земята, се изправя засмян. Той може би ще понесе добре болката. Но това прави само двама от то-о-олкова много мъже, така че май си прав. Расата определено ще измре, ако оставим на вас да я поддържате жива.
— Не е необходимо да звучиш толкова самодоволно, Джордж — възропта Джеймз.
— Просто гледам по-глобално на нещата — видно е, че ние, жените, действително нямаме избор по този въпрос. В крайна сметка, никой не ще може да обвини нас за края…
— Достатъчно, скъпа, разбрах те — сухо я прекъсна той, но веднага добави с нежен глас: — По-добре ли се чувстваш?
— Да — усмихна се тя.
ГЛАВА ШЕСТА
Уорън Андерсън обикаляше напред-назад из салона и непрекъснато гледаше часовника, поставен върху полицата над студената камина. Беше четири без петнадесет сутринта. Ако Джорджина не приключеше скоро с всичко това, той щеше да… не знаеше какво. Сигурно да размаже физиономията на Джеймз Малори. Идеята си заслужаваше… но не, не можеше да я осъществи. Проклето обещание. Пък и точно в този момент Джеймз едва ли би забелязал, ако някой размажеше физиономията му. Изглежда, той се чувстваше по-зле и от Уорън, а това означаваше дяволски зле.
Господи, мислеше си Уорън, добре, че не съм бил у дома, когато съпругата на Клинтън е раждала децата си. И двете раждания бяха го заварили по време на пътешествия до Китай, които отнемаха от две до четири години, в зависимост от настроенията на управляващия в момента владетел. Но флотилията „Скайларк“ нямаше повече да плава до Китай — не и след като могъщият властелин Жанг Ятсен беше загубил един облог и копнееше да пролее кръвта на всеки Андерсън, изпречил се на пътя му. На практика Жанг се бе опитал да сложи край на живота им още същата онази нощ в Кантон, когато бе изпратил своите убийци по петите на Уорън и Клинтън (тогава те плаваха заедно), за да вземат както главите им, така и скъпата антична ваза, току-що спечелена от Уорън в съдбоносната игра на комар. Ако Уорън не беше толкова пиян в онази нощ, никога не би заложил кораба си срещу безценната ваза, но той беше и следователно имаше пълното право да я задържи.
Клинтън бе на същото мнение и дори желаеше вазата още по-силно от Уорън. Но притежанието й, макар и честно извоювано, бе сложило край на търговията им с Китай. В своето малко кралство Жанг имаше неограничена, почти богоподобна власт. Човек не можеше просто така да си навлече гнева му и после да остане жив, за да разказва за това. Стига да се бе добрал до тях онази нощ, Жанг щеше да получи главите
