застана прав, със скръстени ръце и физиономия, която с всеки изминал миг ставаше все по-мрачна. Удивително, той все пак стоеше кротко — явно не желаеше да прекъсва очевидната радост на съпругата си. Нито един от братята не го поздрави. Всъщност няколко от тях изглежда се канеха да го направят, но бяха разубедени от киселото му изражение.
Ейми не изпускаше Джорджина от очи. Контракциите на леля й идваха и отминаваха една след друга, но тя не се издаваше с нищо, освен с леко стягане на челюстта или с кратка пауза, когато говореше. Слава богу, Джеймз не забелязваше това, иначе щеше да настъпи същински ад. Братята на Джорджина също не забелязваха, а тя явно желаеше точно това, поне за момента. Бяха й липсвали твърде много, за да ги изостави тъкмо когато най-сетне бяха пристигнали.
Ейми не можеше да не наблюдава и братята, които се надпреварваха да спечелят вниманието на Джорджина. Знаеше, че петимата доста рядко се събират заедно, защото всички бяха морски вълци и всеки от тях бе капитан на свой собствен кораб, освен Бойд, който още не беше достатъчно подготвен за тази отговорност. Те неспирно закачаха сестра си за огромните й размери и за английския акцент, който бе усвоила, докато тя си го връщаше на Уорън и Бойд, като им се караше, че не са подстригвали косите си от последната им среща. И всички без изключение изразяваха по всевъзможни начини загрижеността си за Джорджина. Дори вечно намръщеното лице на Уорън придобиваше нежно изражение, когато се обръщаше към нея.
Джеймз на два пъти се намеси, произнасяйки подчертано предупредително името на Джорджина, или поне своята версия на името й. Но всеки път тя го срязваше с думите: „Не още, Джеймз“ и продължаваше да говори. Единствено Томас, средният брат, започваше да обръща внимание на поведението на Джеймз. Останалите правеха всичко възможно да го пренебрегват.
Тогава на входната врата отново се почука и това вече очевидно щеше да сложи край на срещата. Поне така си мислеше Джеймз, защото изведнъж на лицето му се изписа облекчение.
Джорджина обаче съвсем не се почувства облекчена. Тя улови погледа на Ейми и я помоли:
— Още не съм готова, Ейми. Ще бъдеш ли така добра?
Тези зловещи думи накараха братята й да смръщят вежди, а досетливия Томас — да я попита:
— Не си готова за какво?
Джорджина избегна въпроса и насочи разговора към друга тема. Но Ейми прекрасно бе разбрала и й се усмихна окуражително, за да й покаже, че ще стори всичко възможно да й помогне. Трима от братята я загледаха, докато излизаше от стаята, но не и онзи, от когото тя би искала да й обърне поне малко внимание.
Оказа се, че е пристигнала Рослин и тъй като съобщението от Ейми й бе предадено в присъствието на съпруга й, беше дошла заедно с него. Когато видя Антъни, Ейми разбра, че е безпредметно да споменава за желанието на Джорджина. Все пак, тя бе длъжна да опита, затова прошепна:
— Братята на леля Джордж току-що пристигнаха, но тя още не иска да им казва, че болките са започнали. Така че се опитайте да се въздържите и да не споменавате за това, докато тя…
Рослин кимна, но Антъни само се ухили и за всеки, който познаваше Антъни Малори, бе ясно, че той няма да си държи езика зад зъбите — не и когато думите му щяха да предизвикат олелия, над която той можеше спокойно да се посмее. Ейми въздъхна, но ги поведе към салона, защото нямаше как да попречи на чичо си да влезе в къщата. „Направих опит“, казваха очите й, когато отново се появи в салона и смигна на Джорджина. Самата Джордж обаче вече познаваше Антъни не по-зле от останалите членове на семейството, така че не бе изненадана от първите му думи.
— Значи, Джордж, имаш намерение да поставиш началото на нова мода, така ли? И то не каква да е, ами да се раждат бебета пред цялото семейство, при това насред салона.
Джорджина удостои най-нетърпимия от своите девери със заплашителен, зъл поглед и отговори:
— Изобщо не смятам да правя това, глупак такъв.
Вероятно тя бе в състояние да замаже положението, като обясни, че неговата забележка не е нищо друго, освен шега на един умопобъркан, и се канеше да се опита.
Но брат й Томас умееше да чете между редовете и веднага схвана значението на думите на Антъни.
— Защо не ни каза, Джорджи? — каза той с нежен укор в гласа.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Уорън.
— Нищо — настоя Джорджина.
Но Томас не падаше по-долу от Антъни, макар и по свой собствен начин. Той спокойно обясни:
— Тя ще ражда.
— Ами, разбира се, че тя ще…
— Сега, Уорън — уточни Томас и се обърна към сестра си. — Защо не си в леглото, Джорджи?
— Мили боже — включи се Джеймз със силна въздишка. — Първото разумно нещо, което чувам от един Андерсън.
Тогава се случи онова, което трябваше да се случи — всички братя започнаха да се карат на Джорджина един през друг, а Антъни, както се и очакваше, стоеше отстрани и се смееше.
Най-сетне Джорджина избухна.
— Дявол да го вземе, няма ли всички вие да ме оставите аз да родя това бебе, когато му дойде времето? Пусни ме, Уорън!
Но Уорън, който я беше вдигнал на ръце и вече я носеше към вратата, не бе нейния съпруг, та да се съобразява с желанията й. Той продължи да върви, без да й отговаря, и Джорджина разбра, че няма смисъл да казва каквото й да било.
Джеймз тръгна незабавно по петите на Уорън и Ейми, като знаеше специалните чувства, които изпитваше чичо й към този именно Андерсън, се уплаши, че на стълбите може да се разрази истинска битка. Затова тя скочи от креслото, пресрещна го и бързо каза:
— Има ли значение как леля ще стигне до стаята, при положение, че най-важното е да стигне до там?
Джеймз дори не я погледна, но все пак обясни:
— Нямах намерение да го спирам, скъпо момиче, но той е единственият от братята й, на когото не може да се разчита да се погрижи за удобното й настаняване в леглото. Като нищо ще я напердаши с колана си за наказание за нейното своеволие.
След като така успешно бяха й затворили устата. Ейми наистина пожела чичо й да не бе казвал това. Надяваше се думите му да са предизвикани от неприязънта, която изпитваше към Уорън, а не да отговарят на истината. Нима този мъж смяташе, че боят е начинът да се справиш със своеволието? Е, Ейми не беше своеволна, наистина не беше. Пердах? Глупави, глупави чувства — да се спрат точно на този брат. Защо не на Дрю, който веднага бе забелязал, че тя вече е достатъчно голяма и при това хубава? Ейми можеше да се справи с любимките във всяко пристанище. Не стига дето знаеше, че Уорън се отнася с жените единствено с ледено безразличие, ами сега и това!
На втория етаж на къщата, Джеймз се спря на прага на господарската спалня, която Уорън бе открил безпогрешно и без помощта на Джорджина, за да види как братът трупа възглавници под гърба на своята сестра и нежно подгъва завивките около тялото й. По дяволите, наистина му се искаше тези двамата да не се обичаха толкова много. Това щеше да му попречи да се разправи с омразния Андерсън така, както желаеше.
На всичко отгоре в същия миг се чу и равният глас на Уорън, който сега беше дрезгаво нежен:
— Не се сърди, Джорджи. Не можеш да се забавляваш в момент като този.
Джорджина обаче все още беше в кисело настроение.
— Това, което вашите тъпи глави не могат да проумеят, е, че цялата тази процедура ще трае часове и че аз бих предпочела да не прекарвам всичките тези часове в някаква си гореща, задушна стая — лято е, ако не си забелязал — без нищо друго за правене, освен да се гърча от болка.
Не можеше да се отрече, че при внезапното напомняне какво предстои да изстрада сестра му, Уорън пребледня.
— Ако нещо се случи с теб, ще го убия.
Джорджина прие думите му толкова сериозно, колкото приемаше и заплахите на съпруга си по отношение на своя брат, но каза само:
