ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
— Защо Джудит? — Въпросът на Джеймз, отправен към брат му, се отнасяше до името, което Антъни и неговата съпруга бяха дали на наскоро родената си дъщеря. — Защо не нещо по-мелодично — Джаклин, например?
Двамата се намираха в детската стая, където Антъни прекарваше по-голямата част от времето си напоследък. Днес най-сетне имаше възможност да остане насаме с дъщеричката си, защото неговата съпруга Рослин бе отишла да посети приятелката си, лейди Франсез. Така Антъни трябваше само да се справи с Нети — тази шотландска вещица, която Рослин бе довела като своя домашна прислужница и която най-безцеремонно се бе обявила за гледачка на бебето в отсъствието на майка му. Но далеч не се оказа толкова лесно да я изгони от стаята — наложи се Антъни да пусне в ход най-зловещите заплахи, които беше в състояние да измисли. Май трябваше да започне да действа по-твърдо, иначе тези жени в къщата щяха да му се качат на главата. Всъщност, Джеймз бе склонен да смята, че Рослин вече е успяла да направи това.
— Как пък не! — отвърна Антъни. — Та да ти доставя перверзното удоволствие да я наричаш Джак? Защо не кръстиш твоето бебе Джаклин? Тогава аз ще й викам Джак.
— Ако ще е така, аз направо ще я кръстя Джак, за да няма какво да изопачаваш.
Антъни изсумтя:
— Не мисля, че Джордж би одобрила това.
Джеймз въздъхна. Наистина бе по-добре да се откаже от идеята още в самото начало.
— Да, предполагам, че няма.
— Нито пък нейните братя — подличко додаде Антъни.
— О, в такъв случай …
— Ще го направиш, нали?
— Бих направил всичко, за да вбеся тези грубияни — отговори чистосърдечно Джеймз.
Брат му се засмя, с което стресна свитата в ръцете му Джудит. Но тя не проплака, само възбудено размаха ръчички. Баща й улови мъничките пръстчета и нежно ги целуна. После отново погледна към Джеймз.
Двамата братя бяха различни като деня и нощта. Антъни бе малко по-висок и доста по-слаб, с черна коса и сини очи, докато Джеймз, подобно на другите си братя, беше едър и рус, с очи, които имаха мек зелен оттенък. Джудит, от своя страна, бе взела по нещо и от двамата си родители. Щеше да има великолепната златисто-червена коса на своята майка, но очите й вече бяха придобили дълбокия кобалтово-син цвят на бащините й очи.
— Според теб колко време ще останат янките този път? — попита Антъни.
— Твърде много — раздразнено отвърна Джеймз.
— Едва ли ще е повече от две седмици.
— Да се надяваме.
Това трябваше да означава край на разговора, но Антъни не бе склонен да се съобразява с намеци и предупреждения.
— Но те направиха точно това, което ти искаше, старче. Ожениха те за сестра си. Настояха на това. Кога най-сетне ще им простиш за пердаха, който ти нанесоха?
— Остави пердаха — той си беше в реда на нещата. Но Уорън мина всякакви граници, като посегна и на моя екипаж. Ако не бяха го озаптили, щеше да избеси почти всички ни.
— Нормална реакция при сблъсък с подли пирати — хладно отбеляза Антъни.
Джеймз пристъпи заплашително към заядливеца, но видя бебето в ръцете му и се овладя навреме. Антъни се ухили още по-широко при огорчения вид на брат си, който очевидно ясно съзнаваше, че ще трябва да си го върне по-късно. Но Антъни все още не беше приключил.
— Доколкото разбрах — продължи той — трябва да сме благодарни на Джордж и на двамата й по-млади братя за това, че Уорън не е изпълнил намеренията си.
— Това е без значение… а и закъсняваме за залата на Найтън — многозначително добави Джеймз. — Няма да е зле да се поупражняваме един срещу друг.
Брат му избухна в смях.
— Точно сега, когато имаш да си връщаш? Не, благодаря. Ще потренирам със спаринг-партньорите, осигурени от Найтън.
— Но те не представляват никакво предизвикателство, скъпо момче.
— Още по-добре. Моята жена харесва лицето ми точно такова, каквото си е. Никак няма да й се понрави, ако вземеш да го промениш с тези твои чукове, които наричаш юмруци. Освен това, не искам да си излееш гнева преди да дойдат янките. С нетърпение очаквам фойерверките, които ще избухнат тогава, кълна се.
— Няма да бъдеш поканен — навъсено каза Джеймз.
— Джордж ще ме пусне — отвърна уверено Антъни. — Тя ме харесва.
— Държи се добре с теб, защото си ми брат.
При тези думи Антъни вдигна вежда.
— А ти? Няма ли да й върнеш жеста по, отношение на нейните братя?
— Вече съм й го върнал — те още са живи нали?
Когато по-късно Джеймз се върна в къщи, на вратата най-изненадващо бе посрещнат от Ейми. Не беше я виждал от вечерта на бала миналата седмица — слава богу, единственият бал, на който бяха го принудили да присъства. Но Джорджина бе споменала, че Ейми я е посетила само преди няколко дни. На всичко отгоре, той дори не беше почукал — значи, тя го беше очаквала, а това вече бе достатъчно необичайно, за успее да го разтревожи.
Но понеже Джеймз не беше човек, който лесно стига до прибързани заключения или се паникьосва, той просто попита:
— Къде е Анри? А може би днес е дежурен Арти? Не видях нито един от тях на излизане.
В пиратските му дни Анри и Арти бяха членове, на неговия екипаж, но след дългите години, прекарани заедно, бяха се превърнали в нещо като част от семейството му. Затова когато Джеймз реши да продаде „Дева Ан“, те предпочетоха да останат да му помагат в домакинството, вместо да плават на нов, непознат кораб. Човек трудно би могъл да си представи по-необичайни икономи от тях, но те се справяха добре, като си поделяха работата и се забавляваха да стряскат неочакваните посетители с грубоватите си маниери.
— Арти е на ред днес — отговори Ейми, докато затваряше вратата зад гърба му. — Но той отиде да доведе лекаря. — Тя видя как чичо и за миг замръзна на място, преди да се втурне към стълбите, затова бързо извика след него: — Тя е в салона.
Джеймз се спря като гръмнат.
— В салона?
— Пие чай — добави Ейми.
— Пие чай! — избухна той, завъртя се кръгом и се спусна към салона. На прага се спря и извика:
— Мътните да го вземат, Джордж, какво си мислиш, че вършиш? Би трябвало да си в леглото.
— Не искам да стоя в леглото и затова пия чай — отговори Джорджина с възхитително спокойствие.
Този отговор завари Джеймз неподготвен.
— Значи, болките ти не са започнали.
— Напротив, но аз пък съм започнала да пия чай. Ще ми правиш ли компания?
В първия момент съпругът й не отговори. После думите й достигнаха до съзнанието му.
— Мътните да го вземат, Джордж, не можеш да се държиш така. — Той влезе в салона. — Отиваш веднага в леглото.
— По дяволите, Джеймз, пусни ме — дочу Ейми. — Съвсем скоро тъй или иначе ще се наложи да бъда в това легло и ще крещя до полуда от болки. Ще се държа така, както ти смяташ за добре, но не преди да съм готова за това. А сега ме пус…
