Изведнъж настъпи тишина. Ейми, която никога не беше виждала чичо си Джеймз в такова състояние, първоначално се поколеба дали да се намеси, но накрая се престраши и пристъпи към вратата на салона. Тъкмо навреме, за да присъства на поредната контракция на Джорджина, която напълно бе сразила Джеймз. Той седеше, без да пуска съпругата си от силната си прегръдка, а лицето му беше бяло като канапето от слонова кост, върху което се бе стоварил.
— Кога започнаха болките? — успя да произнесе той, когато дишането му най-сетне се нормализира.
— Тази сутрин…
— Тази сутрин!
— Ако ще ме питаш защо не съм ти казала, просто се чуй и ще узнаеш отговора. А сега наистина ме пусни, Джеймз, за да си изпия чая. Ейми току-що ми го наля.
— Ейми! — изрева той. — Какво, дявол да го вземе, си мислиш, че правиш? Да сервираш на жена ми …
— Да не си посмял да си изливаш гнева върху Ейми — прекъсна го Джорджина и го тупна по рамото. — Ако искаш да знаеш, имах намерение да почистя къщата, но именно тя ме убеди да пия чай вместо това. Ако няма да се присъединяваш към нас, пийни нещо друго, но спри да крещиш.
Джеймз неволно прокара ръка през косата си. Джорджина се възползва от отслабването на хватката му, измъкна се от неговите ръце и небрежно взе чашата си, сякаш това бе съвсем обикновен следобед, а не денят, в който й предстоеше да роди.
След малко Джеймз се обади. Говореше по-скоро на себе си.
— Съжалявам. С Джеръми не ми се наложи да мина през всичко това. Мисля, че повече ми харесва да се появи едно вече поотраснало хлапе и да ме информира, че аз съм го бил заченал. Не, с абсолютна сигурност знам, че предпочитам да е така.
Ейми се смили над него и реши да го успокои.
— Много исках аз да бъда с нея през цялото време, но понеже знам, че някои хора ще вдигнат олелия до бога, защото нищо не разбирам от тези работа, изпратих да повикат майка ми и леля Рослин, а също и Реджи. Те ще се погрижат леля Джордж да направи всичко както трябва.
Джорджина, която вече беше доста поомекнала, добави:
— Сега наистина е лесно, Джеймз. Всъщност, направо ти предлагам да вземеш една бутилка и да се напиеш, преди да започне трудната част. Или пък излез някъде. Ще те разбера, ако предпочетеш да дочакаш раждането в твоя клуб.
— Сигурен съм, че би ме разбрала. Аз също бих се разбрал, но няма да мръдна от тук. Може да имаш нужда от мен.
Ейми не си беше и помисляла, че отговорът му може да бъде друг; Джорджина, изглежда, също, защото се усмихна и се наведе да целуне съпруга си. Тогава на вратата отново се почука.
— Сигурно подкрепленията пристигат — каза Ейми.
— Аха! — обади се Джеймз с облекчение. — Шарлот ще те прати в леглото, Джордж, ще видиш, че ще го направи.
— Шарлот е родила двама сина и три дъщери, Джеймз, така че отлично ще ме разбере. И ако не престанеш да опяваш за това легло, ще родя бебето ей-тук, в салона, ще видиш, че ще го направя.
Ейми излезе от стаята с усмивка на уста. Според Джорджина чичо Джеймз бе понесъл съвсем леко цялата бременност. Кой би си помислил, че ще рухне така точно накрая? Може би трябваше да извика и Антъни, макар че той и без това сигурно щеше да пристигне с Рослин. В деня, когато се раждаше Джудит, той бе отнесъл доста подигравки от Джеймз за налудничавото си поведение, така че трябваше да дойде, за да провери как ще се държи брат му при същите обстоятелства.
Но когато отвори вратата, на прага не стоеше никой от нейното семейство. Бяха петимата братя на Джорджина и, както се и очакваше, Ейми отново онемя.
ГЛАВА ПЕТА
— Е, здравей. — На вратата беше почукал Дрю Андерсън и тъкмо той стоеше пред Ейми и й се усмихваше лъчезарно. — Ейми, нали така беше? Не, почакай, трябва да си лейди Ейми, нали баща ти е пер или нещо такова. Дерек ми каза, че старият крал го е удостоил с титлата преди години заради някаква услуга, която му бил направил. Правилно ли съм запомнил?
Ейми бе удивена, че той въобще си я спомня, затова само измърмори:
— Един финансов съвет: щом става въпрос за пари — всичко, до което се докосне баща ми, се превръща в злато.
Тя подозираше, че е наследила това качество от него; ето защо никога не се обзалагаше със семейството и приятелите си — с нейните безпогрешни инстинкти, Ейми рядко губеше.
— Дано всички да имаме такъв късмет — продължи Дрю и докато черните му очи бавно се местеха нагоре-надолу по фигурата на Ейми, добави със задоволство: — Но я се погледни — сега си съвсем пораснала и хубава като картина.
Неговите ласкателства можеха да смутят или объркат всяко младо момиче, но не и Ейми. В края на краищата, нали именно този бе братът, който имаше любима във всяко пристанище и ни най-малко не трябваше да се взема на сериозно — така беше й казвала Джорджина. Но точно сега Дрю превръщаше Ейми в център на внимание, включително на неговото внимание, а тя не си бе представяла, че срещата им ще протече по този начин.
Погледът й се спря за миг на нейния избраник, но единственото, което видя у него, бе нетърпение. И наистина, само след секунда той каза грубо:
— За бога, Дрю, бъди така добър да си припомниш, че не си сам и да запазиш своите ласкателства за случаите, когато си.
— Добра идея, Дрю — включи се и Бойд, само за да добави сухо: — След като вече сме тук, искам да видя Джорджи.
Верен на себе си, Дрю ни най-малко не изглеждаше разкаян. Ейми обаче определено бе притеснена, когато се сети какъв бе поводът за това посещение и че тя стои и им прегражда пътя. И, което беше най- лошото, неговото раздразнение спрямо Дрю се прехвърляше и върху нея, ако се съдеше по намръщения поглед, който й отправи. Не беше честно. Но Ейми все пак реши да премълчи ироничната забележка за тяхното „навременно“ пристигане и да не им обяснява, че визитата им няма да трае много дълго, понеже сестра им съвсем скоро ще трябва да се оттегли в стаята си, за да роди.
С цялото достойнство, което успя да събере у себе си при така стеклите се обстоятелства, тя се отмести настрана и каза:
— Заповядайте, господа. Добре сте дошли. —
И те влязоха — истинска грамада от мъже, които се изнизаха покрай нея. Двама от тях бяха високи около метър и осемдесет, но ръстът на останалите надвишаваше един и деветдесет. Двама имаха тъмнокестенявите коси на Джорджина, докато другите бяха златисторуси. Очите на двама бяха тъмнокафяви; на други двама — толкова светлозелени, че напомняха цвета на прясно набрана липа. Само Дрю имаше съвсем тъмни, направо черни очи. И всички бяха твърде красиви, за да може едно младо момиче да запази задълго присъствие на духа.
Още докато бяха в преддверието, Дрю се провикна темпераментно с най-гръмогласния капитански рев, на който бе способен:
— Джорджи, момичето ми, къде си?
При тези думи откъм салона вляво от тях се чу ръмженето на Джеймз: „Ама че дяволски проклет късмет“, докато в същото време Джорджина весело извика:
— Тук вътре, Дрю. А ти, Джеймз, се дръж прилично.
Братята Андерсън се отправиха към салона, водени от гласа на сестра си. Ейми, напълно забравена в този момент и доволна от това, се вмъкна след тях и намери едно кресло, от което можеше тайно да наблюдава милата семейна среща, която започваше със смях, прегръдки и целувки — поне между Андерсънови. Джеймз също реши, че е най-добре да остане настрана, затова се премести до камината и
