— Тя не ти ли обясни, че ще остане у дома, докато лекарят и Джеймз решат, че няма да ми навреди да се завърна към нормалните си занимания?
— Как се чувстваш, между другото?
Тя се засмя.
— Как, по дяволите, си мислиш, че се чувствам? Като жена, която току-що е родила.
— Проклет да съм, Джорджи, няма нужда да звучиш като онези хора само защото ти се налага да живееш с тях.
— За бога, Уорън, трябва ли да внимавам при всяка дума, която произнасям в твое присъствие? Не можеш ли просто да бъдеш доволен, че съм щастлива, че съм родила красива, здрава дъщеря и че имам късмета да обичам своя съпруг? Много жени не са така благословени. Те се омъжват, за да доставят удоволствие на своите семейства, но в крайна сметка не семействата им понасят тяхното нещастие.
Той я разбираше съвсем добре. Това, което не бе в състояние да проумее, бе как мъж като Джеймз Малори би могъл да я направи щастлива. Самият Уорън за нищо на света не би понесъл този човек с нелепото му чувство за хумор. Нито пък си представяше какво намира Джорджина у него. Не, Малори в никакъв случай не беше достатъчно подходящ за нея. Но след като правеше Джорджина щастлива, а като я гледаше, брат й нямаше никакво съмнение, че е така, можеше да бъде оставен на спокойствие. Но и при най-малкия знак за разногласие между двамата съпрузи, Уорън с удоволствие щеше да го раздуха достатъчно, за да ги раздели и да отведе сестра си обратно в Америка, където й беше мястото.
— Съжалявам — каза той. Не бе имал намерение да я разстройва. И понеже явно трябваше да мине на по-безопасна тема, за която Джорджина нямаше нищо против да разговаря, той отново спомена Ейми: — Това момиче не е ли твърде младо, за да поеме твоите задължения?
Тя го погледна с изненада.
— Сигурно се шегуваш. Нима вече си забравил, че аз бях само на дванадесет години, когато въртях цялото домакинство в къщи?
Не беше забравил, но въпреки това настоя:
— Ти беше достатъчно зряла.
Джорджина изсумтя. Брат й отново се инатеше по типичния за него начин.
— На седемнадесет години Ейми също е съвсем зряла, което …
— Седемнадесет?
— Няма причини да се стряскаш — намръщи се сестра му при неговата странна реакция. — Тя ще навърши осемнадесет след около седмица. Всъщност Ейми съвсем скоро направи своя дебют, който предизвика същински фурор. — Джорджина се засмя. — До вечерта на бала Джеймз въобще не беше забелязал, че е пораснала. Трябваше да видиш колко беше шашнат.
— Защо да забелязва? Тя не е негова дъщеря. Което не означава, че не би могла да бъде.
Джорджина вдигна вежда — още един проклет навик, който бе усвоила от съпруга си.
— Да не би да намекваш, че Джеймз е твърде стар за мен? — попита тя, очевидно развеселена. — Уверявам те, че не е.
В действителност Уорън отново имаше предвид колко млада е Ейми, но реши, че е по-добре да престане да говори за нея, преди сестра му да заподозре нещо.
— Просто разсъждавах.
За момент и двамата замълчаха. Джорджина внимателно постави Джак в леглото до себе си. Уорън гледаше омагьосан как пръстите й се плъзгат, леки като перца, по ръцете и личицето на бебето, сякаш не можеха да се наситят на допира до него.
Джорджина въздъхна.
— Предполагам, че тя скоро ще се омъжи.
— Бебето? — попита стреснато той. Сестра му се изкиска.
— Не, глупчо, имах предвид Ейми. Ще ми липсва, ако се омъжи и се премести в провинцията като сестрите си.
— Ако се безпокоиш, че може да се чувстваш самотна, би могла да си дойдеш у дома — предложи Уорън.
Тя го погледна изненадано.
— В къщи се чувствах самотна много по-често, отколкото тук. Или си забравил и това, че ти и твоите братя рядко въобще се прибирахте у дома?
— Но откакто изоставихме търговията с Китай, вече не е така.
— И въпреки това никой от вас не се застоява дълго между плаванията, независимо до кое пристанище. Дори Бойд непрекъснато е на своя кораб, макар че още не е капитан. Освен това, не се безпокоях, че ще се чувствам самотна. Никога няма да се почувствам така, след като съпругът ми прекарва повече време с мен, отколкото навън.
Изразът на лицето на Уорън говореше достатъчно красноречиво за неговото отвращение, но той предпочете да го изкаже и на глас:
— Ами да, защото няма задължения, няма почтена професия, нито…
— Спри до тук, Уорън. Да не би да го осъждаш, задето е богат и няма нужда да работи? Значи ли това, че отричаш тъкмо онова, което всеки американец се стреми да постигне и което нашите собствени деди са успели да направят? Хайде, продължавай, ако наистина е така.
Той я изгледа сърдито.
— Изобщо нямах това предвид, по дяволите. Аз самият имам повече пари, отколкото мога някога да изхарча за каквото и да било, но при все това не си стоя в къщи без да върша нищо, нали?
— Същото се отнася и за Джеймз. До завръщането си в Англия, той е управлявал богата плантация в Западните Индии, а преди това е бил капитан…
— Да не би да наричаш пиратството тежка работа?
— Той не се е занимавал с пиратство през цялото време — рязко каза Джорджина. — А и няма защо да обсъждаме неговата буйна младост, когато не сме го познавали и не бихме могли дори да правим предположения за причините за поведението му. За бога, ти заложи кораба си — своята гордост и радост — срещу една проклета ваза, и едва не беше убит, когато онзи китайски диктатор искаше да си я вземе обратно!
— Безценна проклета ваза!
— И все пак това е също толкова налудничава постъпка, колкото и…
— Ни най-малко не е толкова налудничава, колкото…
Джорджина и Уорън изведнъж осъзнаха докъде са стигнали и млъкнаха едновременно, може би защото високият им тон бе накарал малката Джаклин да заплаче. И двамата се изчервиха от смущение и казаха в един глас: „Съжалявам“.
В същия миг се появи Джеймз, който при шума от кавгата бе изкачил на бегом стълбите, и незабавно изрази своето отношение към словесния им двубой:
— Ако още веднъж я накараш да повиши тон, янки, ще помета проклетия под с твоята…
— Не е необходимо да навлизаш в подробности, Джеймз — бързо го прекъсна Джорджина. — Само малко се поувлякохме, това е. Уорън просто още не е свикнал с мисълта, че мога да му се противопоставям. Разбираш ли, преди никога не съм го правила.
Още един лош навик, усвоен от Малори, но този път Уорън не каза нищо. И понеже нямаше намерение отново да стига до ръкопашен бой със зет си, поне не преди да се изравни по умения с него — нещо, за което смяташе да потренира по време на престоя си в Лондон — той реши да се придържа към думите на сестра си.
— Тя е права, Малори, а и аз вече се извиних. Това няма да се повтори.
Едната вежда на Джеймз се вдигна нагоре по оня отвратителен начин, който недвусмислено говореше, че той не вярва нито дума от току-що казаното. Но Уорън забеляза с облекчение, че зет му не направи нищо повече. Просто отиде до леглото и взе дъщеря си в ръце.
— Хайде, Джак, ела да си намерим по-спокойно кътче каза Джеймз на излизане от стаята.
Джорджина изчака съпругът й да затвори вратата след себе си и се обърна заплашително към своя брат:
— Да не си посмял да кажеш и една думичка за начина, по който я нарича, чу ли?
