— Нямаш избор.
— Казах, не! — извика Брена, а пламъкът в очите й издаваше обхваналата я ярост. — Никога!
— Няма да обсъждам този факт с тебе. — В гласа му се промъкна нетърпение.
Тя го изненада, като му отвърна надменно.
— Нито пък аз.
Гарик се засмя. Никога преди не беше имал такава робиня. Тя притежаваше невероятна гарвановочерна коса, гъста и блестяща, кожата й беше нежна и бяла, а лицето й имаше божествени черти. Изкушаваше се да я опознае по-добре и да разбере какво се крие под тази нощница.
Брена го гледаше враждебно, докато той седна на леглото и прокара пръсти през косата си. Значи това беше Гарик Хаардрад, мъжът, за когото щеше да се омъжва и който сега си въобразяваше, че й е господар. Той говореше нейния език, нещо, което я изненадваше, но на това вероятно го беше научила майка му.
Искаше й се той да не се беше върнал толкова скоро и тя да беше имала време да прецени ситуацията. Сега не знаеше дали трябва да се страхува от него. Беше много красив и тя откри, че би желала нещата да бяха по-различни и тя да беше тук като негова съпруга. Анселм беше причината за сегашното положение и тя никога нямаше да му прости това, което направи с нея.
— Какво означава това, че ти ще се занимаваш с мен? — попита тя.
— Не одобрявам ненужната собственост. Моите роби изпълняват различни задачи и ако не правят това, аз ги продавам.
Студенината в гласа му, както и коравосърдечните думи предизвикаха тръпки по гърба й.
— Ще се опиташ да ме продадеш?
— Да опитам? Искаш да кажеш, че нямам това право.
— Нямаш! — провикна се тя, разгневена от думите му. — Казах, че никой няма да ме притежава.
— Один, помогни ми! — помоли се Гарик раздразнен и я погледна ядосано. — Ще се въздържаш или иначе ще изпълня заканата си.
Тя се готвеше да попита как, но бързо се отказа. Нямаше да отстъпи, но сега, когато той не искаше нищо от нея, можеше да се направи, че не го е чула.
— Много добре, Гарик Хаардрад — спокойно каза тя.
Той я погледна със съмнение, несигурен дали тя отстъпи, защото се изплаши от думите му, или причината беше друга. Ако не беше толкова уморен, нямаше да търпи ни най-малко надменния й тон.
Тази жена със сигурност се нуждаеше от укротяване. С изненада осъзна, че усилието би му доставило удоволствие. Отдавна жена не го беше привличала по този начин, Той се зачуди дали това не дължеше на красотата или на гордото й неподчинение. Искаше му се да не беше толкова изморен точно в този момент. Можеше да почака. Тя щеше да бъде тук, когато бъде готов за нея.
— Можеш да спиш — изморено каза той. — Утре ще продължим да обсъждаме положението ти.
Тя объркано погледна към терасата.
— Сега е сутрин.
— Не, сега е средата на нощта и аз до смърт се нуждая от сън.
— Не съм сляпа — остро каза тя, — прекрасно виждам слънчевата светлина.
Той нямаше намерение да спори, отметна хермелиновата завивка и легна.
— Много сме на север. През лятото дните и нощите не са каквито са при вас.
Сега тя си спомни уроците с Уиндъм. Той я беше учил, че през лятото слънцето тук не залязва, а през зимата изгрява само за няколко часа. Тогава тя си мислеше, че й разказва тези неща, за да прави уроците по-интересни. Погледна Гарик, който почти заспиваше.
— А аз къде ще спя?
— Никога преди не съм делил леглото си, но този път ще направя изключение.
— Благодаря ти за щедростта, но няма да се възползвам от нея — отвърна тя. — Няма да спя с теб.
— Успокой се, момиче. Готов съм да се обзаложа, че подът също няма да ти е по вкуса.
Тя се въздържа да му отвърне и се запъти към вратата.
— Не съм ти разрешил да напуснеш стаята.
Тя се завъртя и го погледна с широко отворени очи.
— Да ми разрешиш? Не съм те питала за това.
Той се подпря на лакът.
— Не, но вече ще питаш.
— Непоносим глупак! — разярено каза тя. — Нищо ли от това, което ти казах, не ти влезе в главата? Никой няма да ми казва какво да…
— Престани да говориш — изкомандва той. — Локи може би ми се присмива в този момент. Лъжеш се, ако мислиш, че искам да споделям постелята си с теб, но за тази нощ нямам друг избор.
— Няма ли други стаи в тази къща? — попита тя.
— Да, но те са заети. Къщата е пълна с мъже, които се завърнаха заедно с мен. Сигурен съм, че няма да имат нищо против да се препъваш в тъмното в тях, но писъците ти за помощ няма да ми действат приспивателно.
— Писъците на твоите хора, не моите — каза тя.
Той дълбоко въздъхна.
— Много се надценяваш, а сега ме остави на мира и ела да легнеш.
Брена не отговори и се приближи към леглото. По-добре е, отколкото подът, помисли си тя. Легна до стената, на възможно най-голямо разстояние от него. Само след малко чу спокойното му дишане, но сънят дълго бягаше от нея.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Брена беше грубо събудена, когато Ярмил влетя в стаята и се развика.
— Ставай, преди той да се е завърнал и да те е намерил в леглото.
Брена повдигна глава и видя, че Гарик не е до нея. След това погледна суровото набръчкано лице на жената и й отправи презрителен поглед. Зачуди се как би постъпила, ако я нападнеше. Най-вероятно щеше да напусне стаята с викове.
— Побързай, момиче, облечи се — продължи Ярмил, подавайки на Брена груба вълнена рокля. — Гарик не те иска повече в стаята си. Освен това въобще не е доволен от теб, което не е чудно, като се има предвид злият ти поглед.
Брена я погледна унищожително, но нищо не отвърна. Беше решила да показва презрение към езика им. Ако те говореха в нейно присъствие, като си мислеха, че не ги разбира, тя би могла да получи ценни сведения. Това беше много трудно за нея, тъй като едва се сдържаше да не отговори, въпреки това щеше да опита.
Ярмил се запъти към вратата, като даде знак на Брена, че трябва да я последва. Веселбата от долния етаж се дочуваше, докато минаваха край стълбите, за да влязат в една малка стая. Когато Ярмил запали няколко чаши, пълни с китова мас, за да освети помещението, Брена видя, че това е стая, в която се шиеше, бродираше и тъчеше.
По нищо не се различаваше от стаите, предназначени за такъв вид работа в дома й, но на Брена никога не й се беше случвало да прекарва времето си в тях. С любопитство спря поглед първо върху макарите за прежда, после заразглежда стана за тъкане на черги, дървени дъски за извиване на конци, гребени с дълги зъбци и ножици. Купчини от животински кожи бяха накамарени в единия ъгъл, а върху една лавица имаше различни бои. Това беше типична женска стая и Брена се чувстваше съвсем не на място.
— Гарик отиде да вземе баща си и ми заповяда да те доведа тук — каза Ярмил, като съпровождаше думите си с жестове, за да обясни. — Имам много работа долу за празника, затова не мога да остана с теб тук. — Тя отиде до големия стан в ъгъла, на който имаше груба недовършена черга и обясни на Брена, че трябва да работи върху него. — С това тук няма да мързелуваш.
— Ще потъне в прах, преди да го докосна — отвърна Брена на собствения си език, като се усмихна.
— Добре — каза Ярмил, усмихвайки се на свой ред. — Гарик мислеше, че ще ми причиниш неприятности, но аз не мисля така. Ще ни бъдеш от полза и всичко ще бъде добре. — Преди да излезе,
